Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката златни пясъци. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката златни пясъци. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Лошо обслужване ли получават съветските туристи при посещенията си в Народна република България и дискриминирани ли са за сметка на западните? В продължение на години този въпрос занимава  Държавна сигурност, като службите следят за антисъветски настроения сред персонала в курортните ни комплекси, показват разсекретени документи.
Оплакванията на гостите от СССР за пренебрежително отношение към тях по време на престоя им в България започват в началото на 60-те години, само няколко сезона след отварянето на първите хотели на „Златни пясъци” и „Слънчев бряг”. Настроенията, че са „втора ръка” туристи, особено ескалират след едно масово хранително натравяне.
В началото на юли 1966 г. в ресторант „Кривата липа” на „Златни пясъци” на голяма група от съветски туристи е сервирана развалена руска салата. Тя е приготвена два дни по-рано, а използваните продукти са заразени със салмонела. Оплакванията получават около 150 души, много от които попадат и в болница.

Скандалът е изключително голям и ДС започва светкавично разследване. То установява, че няма умисъл в натравянето на чужденците от „братската страна”, а причината е единствено влошата хигиена. Двама души от персонала са подведени под съдебна отговорност, а „Балкантурист” компенсира заболелите туристи, като на свои разноски ги изпраща на почивка в „Боровец” за „укрепване на здравословното им състояние”.
За да не се повтарят подобни случаи, ДС съставя план с превантивни мерки. Всички работещи в заведенията за обществено хранене минават проверка, а тези, за които се установят връзки с„вражески елементи”, са отстранени от работа. На вербуваните агенти в кухните и бюфетите пък са спуснати инструкции да информират незабавно, ако колегите им не спазват правилниците за обработка и съхранение на храната. Разпоредена е и мащабна инспекция на всички ресторанти, закусвални и сладкарници във Варна, която констатира, че почти навсякъде хигиената е на ниско ниво, а някъде липсват хладилници за съхранение на продуктите.
Натравянето на „Златни пясъци”, което съвсем не е първото, но е най-голямото дотогава, предизвиква лавина от упреци към България от страна на държавния съветски туроператор „Интурист”. Неговите клиенти се оплакват, че при престоя си в България персоналът проявява по-голямо внимание към западните гости и особено към тези от ФРГ.

ДС започва проверка, изводът от която е, че сред работещите в „Балкантурист” няма антисъветски настроения. Изредени са обаче редица слабости, заради които у съветските туристи остава усещането за дискриминация. Една от тях са новооткритите магазини „Кореком”, в които чужденците от социалистите държави не могат да пазаруват, защото нямат валута. Настаняването им в по-непретенциозни хотели за сметка на получващите луксозни стаи западногерманци се обяснява с по-изгодните договори, сключени с немските фирми.
Лошото обслужване в ресторантите се дължало на това, че съветските туристи не се хранели на свободна консумация, а групово. Поради тази причина управителите пращали на техните маси по-ниско квалифициран персонал, който понякога се държал грубо и неучтиво, тъй като не разчитал да получи бакшиш. В същото време опитните сервитьори обслужвали зоните за свободна консумация и си докарвали всеки месец между 100 и 120 лева башкиш от западногерманските туристи. Именно те били и най-честите клиенти на баровете и на единственото в средата на 60-те години казино на „Златни пясъци”. Високите цени в нощните заведения не били по джоба на летовниците от соцлагера, а освен това съветските граждани имали инструкции да не ги посещават и до полунощ да са се прибрали по стаите.

Въпреки набелязаните мерки за подобряване на обслужването след масовото отравяне през 1966 г. през следващото десетилетие не настъпва особена промяна в българския туризъм, ако се съди по продължилите оплаквания на съветските туристи. Държавна сигурност ежегодно ги обобщава и пише справки дали съществуват антисъветски настроения. Изводите всеки път са едни и същи – неприязън на персонала към „братския народ” няма, а проблемите се дължат на организационни слабости.
Поради неуредици, а не заради целенасочена дискриминация, гостите от СССР са пращани в занемарени и несъотвестващи на категорията хотели, в които няма пиколи да носят багажа им. Заради липсата на достатъчно персонал и консумативи стаите им се зареждат със захабено бельо, а кърпите им се сменят на 10 дни. Заради стремежа на управителите на заведенията за хранене да отчитат икономии в края на всеки месец им се сервира студена и некачествена храна и малки порции. А настаняването им на лоши места и на маси с мръсни покривки в ресторанти като популярния „Цигански табор” на „Златни пясъци” не било умишлено.
Най-много оплаквания постъпват от транспорта. Автобусите, с които се извозват организираните съветски туристи, са стари, а освен това постоянно закъсняват или въобще не идват и се провалят платени екскурзии.

Оплакванията постъпват от обслужването не само в морските курорти, а в цялата страна. В софийски ресторант сервитьорите демонстративно отказват да обслужват съветска група и не се трогват дори от сълзите на екскурзоводката им.
Като фрапиращи случаи офицери на ДС посочват в своите справки как служителки в плевенския хотел „Ростов на Дон” се скарали на руснак, който започнал да пее в бара „Три танкиста”. На всичкото отгоре чужденецът бил герой на социалистическия труд. Пак в Плевен, но в ресторант „Кайлъка”, сметката за прощалната чест по случай гостуването на първата жена космонавт Валентина Терешкова била надписана с 40 лева. Сумата не е никак малка, но е сравнително скромна в сравнение друг сервитьорски подвиг, при който на англичанин била представена сметка от 90 лева, а консумацията му била едва за 8 лева.

Заради разказан антисъвестки виц администратор в хотел на „Албена” загубил работата си само няколко часа по-късно, а докторът в курорта бил уволнен заради обиди към съветски туристи, става ясно от справка за туризма в окръг Толбухин през 1972 г.
Случай от 1976 г., който предизвиква голям отзвук, е отказът на управителя на пловдивския ресторант „Пълдин” да пусне вътре съветски туристи с думите „Тези нямат пари за моето заведение”. Водачът на групата се оплаква на самата Цола Драгойчева, която по това време е председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба. Взети са веднага нови решения за подобряване на обслужването, като едно от тях гласяло управители на хотелите лично да посрещат и да контролират настаняването и обслужването на групите от съветски туристи.

В изготвяните от офицери на ДС справки попадат информации, звучащи като несръчни доноси. Един от агентите на службите докладва, че журито на конкурс „Мис Камчия” през 1976 г. не проявило „политическа прозорливост и тактичност” и показало пристрастие към българските участнички. Това обидило представителките на СССР, ГДР и Унгария и дори се стигнало дотам, че немски туристи започнали да скандират „Стига местен локален патриотизъм”. Същият агент донася още, че на гостите от братската държава се сервират малограмажни порции, в които те намират косми, парчета найлон, хлебарки и паяци.
Източник : www.dariknews.bg
Препечатано от :www.socbg.com


Може да не ви се вярва, но от първата прожекция на „Оркестър без име“ минаха 41 години. Животът днес е много различен от онова време, което някои отричат, а други идеализират, но едно е сигурно – филмът неслучайно е заслужил почетно място в пантеона на българското кино.


Днес „Оркестър без име“ не е филм, който гледаме отново и отново само от носталгия по миналото. В този успешен проект са вложени усилията и талантът на някои от най-обичаните дейци на изкуството през 70-те и 80-те години. 


Заснет е през 1980 година от режисьора Людмил Кирков и оператора Виктор Чичов по сценарий на Станислав Стратиев. За сюжета Стратиев се вдъхновява от група музиканти, която свири в родния му софийски квартал „Коньовица“.Тъй като сценарият е написан специално за актьорите в главните роли, те запазват истинските си имена. От тях единствено Катерина Евро получава ролята след кастинг.


В началото на филма героите на Велко Кънев, Георги Мамалев, Павел Поппандов, Филип Трифонов и Катерина Евро живеят в малко, спокойно градче – от онези, където „от тъмно започва денят и завършва с Първа програма“, както се пее в емблематичната песен на група „Тангра“.


През 1980 г. екипът снима по Южното черноморие, затова за провинциалното градче е избран Айтос – само на 30 км от Бургас, откъдето да започне историята на петимата мечтатели, поели по пътя на музиката.


Тук наистина цари спокойният дух на миналото. Виждаме сладкарница, магазин за дрехи, книжарница и къщи и блокове, които по това време спадат към новото модерно строителство.


По спомени на хора от града пристигането на екипа на „Оркестър без име“ предизвиква истински фурор.


„Народно читалище „Васил Левски 1869“ в Айтос е и културният дом, където героят на Велко Кънев научава, че ще се наложи групата да пътува с Рени вместо със своята певица Ваня (Мария Каварджикова). Днес то продължава да съхранява българските дух и традиции, като събира айтозлии за празнични концерти и събития.


Основните снимки на „Оркестър без име“ са в Златни пясъци, Слънчев бряг и Черноморец. Пристигането на натоварената с багаж и техника кола на музикантите на морето ни пренася в света на миналото, когато до морето се пътуваше с Москвич, Жигула, Трабант, Вартбург или с влака, а след него – претъпкан Икарус.


Когато музикантите пристигат в „Златни пясъци“, те са удивени от красотата на курорта, а хотелите Астория и Гранд Хотел Варна, които все още съществуват, са увековечени, заедно с ретро колите и симпатичните ресторанти, които днес са модернизирани.


И все пак, ако сега влезете в някой стар хотел, колкото и реновиран да е той, веднага ще ви впечатлят мащабът и размахът на строителството и архитектурата отпреди половин век.


Надписите по чадърите пред ресторантите и хотелите гласят „Швепс“, „Мелба“, „Плиска“, „Торти“ и „Бира“ – всичко, за което един летовник може да мечтае, докато си почива край морето. Е, разбира се, още тогава ги има и надписите на английски език, защото в курортите ни летуваха много чужденци.


Всъщност, въпреки че действието се развива в Златни пясъци, Гранд Хотел Варна се намира в курорта Дружба, носещ името Св. Св. Константин и Елена днес. Хотелът е открит през 1977 г., като властта не пести средства за създаването му, а за проекта е наета шведска строителна фирма.


Хотелът е просторен, модерен и красив, което го прави предпочитано място за много концерти, специални събития и симпозиуми през следващите години. „Шведският“ хотел е посещаван от Тодор Живков, Paйнa Kaбaивaнc?a, Hи?oлa Гюзeлeв, „злaтнитe мoмичeтa“ нa бългapc?aтa xyдoжecтвeнa гимнacти?a, Христо Стоичков и много други известни българи.


Там отсядат и световни звезди като Tинa Tъpнъp, Toтo Kутyньo, Юpий Бy?oв, Бoби Чapлтън, cвeтoвният шaмпиoн пo шax Aнaтoлий Kapпoв и мнoгo дpyги.


Е, както вероятно помните, на героите от „Оркестър без име“ не им провървява в Златни пясъци. Те се оказват измамени, без стаи и участие в Гранд Хотел Варна, а един от куфарите на Рени изчезва, докато колата е паркирана пред хотела.


Когато действието се премества в Слънчев бряг и околността, плажната ивица се разкрива пред нас такава, каквато мнозина я помнят от времето, когато с месеци чакахме да получим карта за двете седмици в почивна база или бунгало.


Култовите кадри край морето са заснети на плаж Дюни, който се намира на 40 км южно от Бургас и на 7 км от Созопол.


Там може да няма шезлонги и чадъри, но всеки си носи кърпа, а мъжете сами са си сковали навес, под който запалено играят белот.


За жадните липсва бийч бар, като заведението е малко по-далеч от плажа. За да стигнеш до него и да напълниш мрежестата торбичка със студена бира, може да се разминеш с някоя друга кокошка. А после остава да предупредиш продавача да не се опитва да те цака с топла бира.


Вечер героите от „оркестъра без име“ забавляват клиентите на малък ресторант, който отвън изглежда скромен, но предлага романтична и чаровна атмосфера (особено когато Рени запява онези песни за любов, раздяла и още нещо).


Мястото и днес е заведение, което пази спомена за легендите, снимали там, и се намира на брега на морето в местността Буджака, на юг от Созопол, в непосредствена близост до къмпинг Каваци.


Култовите филми от миналото неслучайно остават завинаги в сърцата на няколко поколения българи и си заслужават всяко следващо гледане. В тях откриваме артисти с огромен талант и истории за мечти, любов и още нещо.



Това става в началото на лятото през 1965 г. в курорта Златни пясъци, а до края на туристическия сезон,там са открити още няколко магазина, където се плаща с валута.

Идеята за тях идва от западногермански туроператори, които изтъкват оплакванията на своите туристи, че в България не могат да си купят плажни принадлежности, козметика и цигари. „Балкантурист“ и Министерството на туризма изготвят предложение, което е одобрено от Министерския съвет.

Зареждането на магазините се осъществява от 5 чужди фирми, повечето от които са от ФРГ. В началото те внасят единствено посочените стоки, но бързо разширяват асортимента и в Кореком започват да се продават бельо, дрехи, обувки, транзистори, магнетофони, часовници, фотоапарати, парфюмерия, бижутерия, очила.

Държавна сигурност следи изкъсо дейността на магазините, както и поведението на директорите и служителите на зареждащите фирми. Те прекарват много време в България и са подозирани, че изпълняват разузнавателни задачи. Самите магазини с чужди стоки службите определят като „удобна форма на идеологическа диверсия“, тъй като внесените количества очевидно не са предназначени за западните туристи, а за българите и летовниците от социалистическите страни.

„Едва ли ще се намери западен турист, който ще пристигне в нашата страна без часовник или риза. Това очевидно е ясно и на западните търговци, които вече не се занимават с кремове и масла, от които се печели по-малко. Някои от тези стоки, като например шушляците, вече нямат пазар в западните страни, защото не се носят. Внасяните стоки в повечето случаи са демоде, излезли от употреба, закупени от търговците на безценица, и затова те правят отстъпки на туристите“, пише в секретна справка на службите от 1967 г., изготвена от окръжния началник на ДС във Варна.

Анкета сред продавачките в магазините на „Златни пясъци“ разкрива, че само 10% от клиентите са западни туристи.

„Съвсем рядко немец купува някоя вещ за лична употреба, а англичанин или французин даже не се отбива в магазина, освен в случаите, когато е помолен да купи подарък на свой български приятел“, пише в същата справка. Според нея всеки втори клиент на Кореком е поляк. Гостите от социалистическата страна са особено изобретателни при снабдяването с валута и по време на почивката си въртят незаконна търговия. Те купуват стоки, които после препродават на българите с надценка. Така почивката им излизала безплатна, а някои дори се прибирали с печалба.

През първия туристически сезон стокооборотът на валутните магазини на „Златни пясъци“ е 330 000 валутни лева. 60% от сумата остават за фирмите доставчици, а останалата част прибира българската държава. Чистата печалба е преценена от ДС като незначителна, а службите сигнализират за негативния ефект върху приходите от обмен на валута. Неизпълнението на годишния план на държавното предприятие „Балкантурист“ за 1965 г. е 210 000 валутни лева, а посочените причини са възможността на чужденците да пазаруват с валута, както и уличният чейндж.

Западногерманските туристи имат изгода да обменят пари извън държавните бюра, а българите се стремят да се сдобият с валута и пазаруват в Кореком.

При отварянето на първите магазини през 1965 г. стоките се продават срещу валута без значение кой ги купува, тъй като се смята, че валута притежават само западните туристи. Тази практика обаче не просъществува дори до края на летния сезон. В МВР и ДС започват да валят сигнали за изключително голямо търсене на германски марки и щатски долари от страна на български граждани и на тях им е забранено да купуват от магазините.

За да се сдобие с валута, персоналът в курортните комплекси измисля всевъзможни схеми. „Сервитьори, бармани, служители в хотелите и др., на които е била предоставена възможност да събират валута от чужденците при плащане на консумации, не отчитаха валутата, а я възстановяваха в български пари, като същата ползваха за лични нужди. От друга страна, служители и граждани предлагаха на чужденци да купят от тях валута“, пише в секретна справка от 1965 г.


Историци на туристическия бранш твърдят, че първите опити за организирано почивно дело датират по нашите земи преди около век. В манастира „Св. св. Константин и Елена“ близо до Варна през 1908 г. бил създаден първия примитивен хотел. Той бил едноетажен – чак през 1924 г. го надстроили с кирпич и офертите му били рекламирани на международно туристическо изложение в Прага под наименованието „Летовище Св. Константин”.

През 1948 г. министър-председателят Георги Димитров заминал на официално посещение в Прага. Там по време на официалните преговори с чехословашкия премиер Клемент Готвалд се отворила дума как България ще връща задълженията си към Чехословакия. Димитров предложил да си върнем борча като приемем чешки туристи у нас на почивка. Прага официално приела примамливото предложение.

През същата година с постановление на министерския съвет бил създадена организацията „Балкантурист”. Името предложил първият й шеф д-р Ячо Кабаивански – баща на знаменитата оперна примадона Райна Кабаиванска. Той бил известен ветеринарен лекар, родом от Пловдив – харизматична личност, а също така и писател – пишел разкази, които подписвал с псевдонима Марко Поло. Истинското име на бащата на знаменитото сопрано певицата било Яким Иванов, но за по-голям ефект той се преименувал Ячо Кабаивански. По наследство и Райна наследила измислената фамилия и след това години наред затруднявала оперната публика от цял свят с произнасянето й. А първият генерален директор на „Балкантурист” винаги носел в джоба документ, удостоверяващ, че лицето Яким Иванов е лицето д-р Ячо Кабаивански! В младините си той другарувал с Чудомир, скулптора Андрей Николов, проф. Александър Балабанов и често обикалял страната на литературни четения.

През същата 1948 година в курорта „Свето Константин” /междувременно го нарекли „Дружба”/ започнало строителството на първия хотел за посрещане на чехите. На 30 май 1949 г. комплексът бил открит – разполагал с 314 легла, някои от стаите били със самостоятелни бани и дори с невиждан за времето си лукс – телефон!

Властта обаче решила кой знае защо да кръсти хотела на името на Добри Терпешев, член на тогавашното Политбюро на ЦК на БКП и министър без портфейл в правителството. Бай Добри бил шеф на тогавашния Стопански съвет и давал тежката си дума за планирането и финансите в държавата. Общо взето през него минавали средствата за първите инвестиции в българския туризъм. Но хотел „Терпешев” много скоро бил прекръстен на „Роза” – за съжаление скоро изгорял до основи. А бай Добри съвсем изпаднал в немилост – по времето на Тодор Живков, той дори е изключен от партията и изселен от София.

След няколко години курортът „Дружба” станал вече тесен да приеме потока на увеличаващите се туристи. Само за 2-3 години израснал и другият черноморски комплекс – „Златни пясъци”. Той се разпрострял в местността Узун кум /Дългият пясък/, северно от Виница. В историята е останал фактът, че първият българин, който преспал на „Златните” бил шефът на Радио София, писателят Богомил Нонев.

Когато Министерския съвет решил да построи Златни пясъци, северно от Варна строителите на хотелите си сблъскали с неочаквана заплаха от…змии. Всички храсталаците край безлюдния плаж били окупирани от безбройни влечуги – нямало свободна и една педя земя, където да се стъпи.

Решили проблема по съвсем нетрадиционен начин. Министерството на горите организирало хайка за залавянето на хиляди таралежи от Балкана. Събрали около два вагона ежковци, които били пуснати по дюните на бъдещия курорт. Само за около месец те прогонили /и изяли, разбира се!/ змиите. Чак след това започнало строителството на хотелите.

Отвреме-навреме служителите на „Балкантурист” изпадали в организационни трудности да изпълнят всички капризи на своите чуждестранни гости. През 60-години Комитетът за туризъм поел и домакинството на фестивала за българска естрадна песен „Златният Орфей”. Веднъж в Слънчев бряг като председател на журито долетяла голяма френска звезда от забавната музика и киното Даниел Дарийо. Между другите си желания, тя поискала от организатори да й осигурят и автомобил и то – бял „Мерцедес”. Всички се видели в чудо, защото тогава в гаражите на „Балкантурист” най-луксозната коли били „волгите”. Но за късмет на певицата току-що от бургаската митница на границата били задържани три „мерцедеса” – бял, бежов и черен. За нула време Даниел Дарийо се уредила с бяла лимузина. За да не остане по-назад от колежката си гостуващия австрийски певец Удо Юргенс също си поискал автомобил – избрал черния „Мерцедес”. С луксозната немска марка за фестивала се уредил и гостът мулат от остров Барбадос – за него останала бежовата лимузина.

Източник: retro

Фрегатата "Арабела" в Албена

Златни пясъци,ресторант "Златна рибка"

Бар "Лилия" Аркутино

Златни пясъци-Ресторант "Кошарата"

Слънчев бряг -ресторант "Българска сватба"


Експрес „Златни пясъци“ навлиза с висока скорост в гара Роман и дерайлира, заради непреместена стрелка. В резултат вагоните падат в река Искър. Загиват 12 души, 32-ма са ранени.

По това време този влак е бил еталонен за БДЖ
Маршрутът на експреса е от София до Варна през гара Горна Оряховица. Разстоянието между столицата и "морския град" е 543 км и се изминавал от експресния влак за 7 часа.
Експрес "Златни пясъци" на гара Варна през 80-те

На 1 май 1969 година става соченият за най-кървав инцидент в историята на БДЖ.

Край плевенското село Чомаковци пътнически вагон дерайлира. Инцидентът убива намясто 27 души, други 38 са ранени. По-късно от травмите умират още хора, а някои остават инвалиди до живот.


Помните ли класическата мешана скара от едно време? А за питиета-ментета и храни с пълнители и консерванти никой не беше чувал. Вижте 28 от най-известните и посещавани ханчета и ресторанти по времето на социализма:

1. В ресторант „Крайморие“ (по-известен като „Кокошките“) в с. Крайморие, днес кв. на Бургас. Ресторантът се е намирал на брега на морето. Стопанисвал се е от ГТП “Здрава храна” и АПК „Крайморие“. Славел се е с агнешките си специалитети и веиколепния си оркестър.

2. В ресторанта на хотел „Хемус“ гр. Враца през 80-те. Най-представителният ресторант в града. Някога част от веригата „Балкантурист“. Почти всяка сватба или абитуриентски бал и до днес се провеждат в него.

Ресторант „Василико“ в центъра на Мичурин (днес Царево) през 80-те.

4. Ресторант „Бор“ в Благоевград, 70-те

5. Ресторант „Галатея“ – Варна (кв. Галата). Построен през 1968 г., „Галатея“ е бил най-живописният ресторант край Варна и несъмнено мястото с най-красив изглед към Варна и морето. През 1997 г. свлачище отнася долната тераса на ресторанта, а горната и сега стои счупена.

6. Ресторант „Трифон Зарезан“ по пътя Варна-Златни пясъци също остана в миналото. Романтичният ресторант край сп. „Журналист“ също бе засегнат от свлачището активизирало се в района преди десетина години. То затвори панорамния път между Варна и курорта Златни пясъци.

7. Ресторантът на Окръжния кооперативен съюз в Разград.

8. Ресторант „Панорама“ гр. Гоце Делчев в вдноименния парк през 80-те. Заведението отдавна не работи.

9. В ресторанта на хотел „Добруджа“ в Толбухин (днес Добрич) през 80-те. Един от най-луксозните а ла Балкантурист ресторанти в някогашния Толбухин.

10. Ресторантът в с. Филево (днес Върбица) общ. Димитровград през 80-те

11. Луксозният ресторант към Търговски комплекс „Загорка“ в Стара Загора през 80-те. Разположен в непосредствена близост с езерото и в съседство с бирената фабрика в града.

12. В ресторант „Ростов“ гр. Плевен през 80-те. Ресторантът, който е част от хотел „Ростов“ и до днес е най-големия ресторант в града.

13. В ресторант „Плевен“ към едноименния хотел в гр. Плевен през 80-те. Днес и хотелът, и ресторантът са само спомени за плевенчани.

14. В ресторант „Църногорово“ гр. Малко Търново през 80-те. Първият соцресторант в граничното градче отдавна е с заключен катинар.

15. В ресторанта към комплекс „Тихият кът“ на Витоша, славел се някога като място за прелюбодейци.

16. В култовия пловдивски „Бумбарник“ през 60-те. Официално наименуван като ресторант „Винарната“ към най-лъскавия пловдивски хотел „Тримонциум“, той става известен като „Бумбара“ заради едноименния пловдивски специалитет предлаган в него. Привечер тълпи от клиенти са чакали пред вратата, за да изпият по една каничка вино и хапнат от вкусния бумбар.

17. Един от символите на Казанлък – Бар-ресторант „Тюлбето“ през 70-те. През 90-те сградата остава безстопанствена и се саморазрушава. После на нейно място е изграден хотелски комплекс „Зорница“

18. Ресторан „Полски Боровец“ край Пазарджик през 70-те, днес е една руина.

19. Ресторант „Първи долап“ край едноименната местност в Търговище отдавна не съществува.

20. Ресторантът в с. Гергини, Габровско през 80-те

21. Ресторант с етно елементи в Девня през 80-те

22. Ресторант „Дружба“ в търговски комплекс „Будапеща“ в Плевен

23. Ресторант-механа „Банкя“ в гр. Банкя

24. Крайпътно заведение „Яворово“ на 20 км от Стара Загора, през 80-те

25. Ресторантът на РПК-Сунгурларе в гр. Сунгурларе през 80-те

26. Бар-ресторант „Нептун“ в ММЦ „Георги Димитров“ през 70-те

27. Ресторант „Москва“ в Лом през 80-те

28. Крайбрежният ресторант „Чайка“ в Лом от години е спомен за ломчани.


Варна е един от най-красивите морски градове в България. Вижте в 11 уникални снимки ,как е изглеждал града през 60-те,70-те и 80-те години:

Град Варна е разположен на северния и западния бряг на Варненския залив и край Варненското езеро. Най-южната и централната част на града се свързват през Аспаруховия мост. Варна заема площ от 238 km.













Южно от протока, свързващ залива и езерото, са разположени кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг се намират промишлената зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са централната градска част с историческия център (т.нар. „Гръцка махала“) и централните плажове.
Около града постепенно се образува агломерация с вилните зони край „Евксиноград“, квартал „Виница“, чак до „Златни пясъци“ . Територията в посока град Аксаково също е в процес на застрояване.
В чертите на града са курортните комплекси Св. Св. Константин и Елена и Златни пясъци


Всички варненци сме посещавали през 70-те години на миналия век зиме и лете култовите дискотеки на Златни пясъци: „Гданск“, „Плиска“, „Велико Търново“ и „Шипка“! Даже и моите набори, които нямахме навършени 18 години.

Ще кажете как? Ами, имаше така наречените „детски“ дискотеки с вход – консумация от 1лев (без сервиране на алкохол) от 13 до 18 часа всяка събота и неделя с легендарните дисководещи Христо Христов и Валентин Христов. Ходехме също и на „Шведа“, и на големите дискотеки в Спортната зала.

Но когато през 1981 г. се направи основна реконструкция на бар „Астория“ в италиански стил със светещ отдолу дансинг и уникална цветомузика, почти нямаше варненец, който да не е бягал от спирката на хотел „Родина“ до „Астория“ да запази ред за куверт!

Същото се отнася в по-късни години – от 1985 до 1989-а за „Колибите“! Имаше денонощни автобуси на всеки час през летния сезон! Слизахме на „Дирекцията“ и оттам нагоре през гората на бегом (основно мъжете), за да вземем куверт – консумация 5 лева (2 водки „Борзой“ и две коли).

И на „Колибите“, и в „Астория“ ставаха големи джамбурета по онова време!

 Жоро Николов, Варна


Завършва немската езикова гимназия в гр. Бургас и след завършване на училище служи като кадет във Военно-въздушните сили.

Постъпва в системата на „Балкантурист” на 1 април 1949 г. ,назначен от първия директор на туризма у нас Рачо Кабаивански. След среща с министър-председателя Георги Димитров поема изпълнението на договора за обслужване на туристи от Чехословакия във Варна, като организира първата у нас верига от частни квартири към “Балкантурист”. Раздава чаршафи от военните запаси на наемодателите и превозва с камиони, оборудвани с пейки, туристите до местата за настаняване,пише radiovox.bg

По поръчение на премиера Антон Югов изгражда и става директор на плажен хотел „Роза” и хотел „Чайка” в курорт Варна – “Филиал Дружба”, („Св,св. Константин и Елена”).

Преминал буквално през всички професионални туристически нива – екскурзовод, технолог, барман, икономист, администратор, организатор и снабдител, хотелиер и директор, през 1956 г започва работа към ДСП „Балкантурист”- Златни пясъци като участва в изграждането на хотелската база на комплекса, организира подготовката на кадри за новите хотели и въвеждането им в експолоатация.

Петър Минчев Дойчев е роден на 19 септември 1924 г.

През 1962 година е назначен за н-к отдел „Екскурзоводско обслужване” към дейност „Туристическо обслужване”- на туристически комплекс Златни пясъци. От 1966 година работи в Главна дирекция Балкантурист – София, съвместно с първия председател – Петко Тодоров. Заема последователно длъжности по ръководството и отчета на дейността на туристическите предприятия в системата на “Балкантурист” страната.

От 1974 започва работа към преобразуваната дирекция в Комитет по туризъм към Министерския съвет с ръководител Иван Врачев, като началник отдел „Средства за подслон и хранене”, където участва активно в изграждане на хотелската база в град София.

Отдава цялото си време и професионално умение в изграждането на 21 нови и реконструкцията на съществуващата хотелска база, включително управлението на франчайзинговите договори на брандовете Новотел, Ню Отани и Шератон София Хотел Балкан.

За своята дейност по организация и управлението на дейностите по настаняване и хранене в София е награден с редица високи държавни отличия между които „Златен орден на труда” и „Червено знаме на труда”.

Петър Дойчев е разработва много от основните стандарти в туристическото обслужване в България и е обучил значителна част от кадрите в туризма за превръщане на страната ни в приветлива туристическа дестинация с високи международни стандарти на обслужване. Известен е като създател на технологията на придобилата известност марка „Шопска салата”.

Автор е на книги и многобройни статии в областта на туризма.

През 2017 година прави дарение на Университета по Библиотекознание и информационни технологии от над 10 000 печатни страници ценни документи и статии свързани с историята на туризма, почетни знаци и медали, литература и вещи за създаване на музейна сбирка и създаване на Музей на туризма, като експозицията е открита през 2018 г.. Университетът е именувал аудитория в катедра “Култура, историческо наследство и туризъм” на негово име.

С указ на Президента на Република България г-н Георги Първанов, Петър Дойчев е награден с орден Стара планина- първа степен през 2010 г. за големите му заслуги за изграждането и развитието на туризма в Република България.

Избран е за почетен гражданин на град Римини, Италия. На 21 септември 2014 получава почетен Знак на Несебър от Кмета на община Несебър.

На заседание от 5 август 2015 г., Общински съвет Варна е удостоен със званието „Почетен гражданин на Варна“.

На 6 декември 2018 е обявен за Почетен гражданин на Бургас.

През 94-годишния си живот се отнасяше с любов към хората, като изпълнителен гражданин, благ старец, добър съветник на по-младите.

Владееше немски и руски език и общуваше с много чужденци.

Поклон пред делото на доайена на българския турисъм Петър Дойчев!

И нека Бог всели душата му в селенията на правдените! Вечна да бъде паметта му!

Във водещите западни медии през 60-те години се появяват множество публикации, които описват България като интересна туристическа дестинация, в която западният турист си заслужава да отиде.



В броя си от 11 май 1962 г. "Ню Йорк Таймс", под заглавие "Българската Флорида на Черноморското крайбрежие", пише за българските плажове, които се простират по протежение на почти цялата 400 километрова крайбрежна ивица. Най-развити в туристическо отношение, разказва изданието, са районите около Варна на север и Несебър, който се намира северно от пристанище Бургас. От статията читателите научават, че по това време в България вече функционират 117 туристически хотела с капацитет от 15 352 легла. През следващите 10 години се очаква само по Черноморието да се изградят хотели с 60 000 легла, пише "Ню Йорк Таймс". През 1961 г. България е посрещнала 250 хиляди чуждестранни туристи, от които 80 хиляди от Западна Европа - предимно от Австрия, Скандинавието и Германия, изтъква вестникът и посочва, че за 1963 г. се очакват 300 хиляди чужди туристи. В публикацията се подчертава, че това е само началото на развитието на българската туристическа индустрия. Следващата стъпка ще е изграждането на зимни курорти и хотели в други райони на страна, като Велико Търново, което древната българска столица. Изданието разказва, че в момента в София се строят два нови хотела - единият луксозен, а другият туристическа класа.

Статията информира, че туристите могат да избират между луксозна, първа и втора класа настаняване, чиито цени варират от 8,50 долара за луксозна стая до 3,50 за втора класа. Туристите, които желаят ВИП-обслужване пък трябва да платят по 11 долара на нощувка, в което се включва и транспорта от и до летището, пише вестникът. Страната има добри комуникационни връзки със Западна Европа - националният авиопревозвач ТАБСО (б.ред. предишното наименование на БГА "Балкан") лети до Франкфурт, Виена, Стокхолм и Лондон. Експресните жп влакове Симплон Ориент и Таверн спират на гара София. Пътната инфраструктура в страната като цяло е добра, отбелязва "Ню Йорк Таймс", но изключение прави отсечката от югославската граница до София, която статията описва като "истински ужас".

На 20 март 1966 г. "Ню Йорк Таймс" излиза с обширна публикация под заглавие "България копира най-доброто от западния туризъм". Вестникът пише:

"На крайбрежието има два относително нови курорта - Златни пясъци и Слънчев бряг - и няколко по-стари. Когато преди 6 години българите започнаха да строят Златни пясъци и Слънчев бряг, те първо проучиха всички големи курорти по Френската Ривиера, испанската Коста Брава, италианското Адриатическо крайбрежие и Маями бийч. Целта им беше да копират доброто и да избегнат лошото. Като цяло са успели. Построили са малки курорти, разделени от големи пространства и девствени плажове. Съхранили са дърветата и растителността и са разположили хотелите и ресторантите сред тях. Има достатъчно спокойствие и сянка през лятото, когато температурите надхвърлят 30 градуса. Човек може да седне пред хотела и да вижда само морето и дърветата", възхищава се "Ню Йорк Таймс".

В публикацията е отделено място на ресторантите, които "са построени с въображение", персоналът говори английски, а "храната има ароматите на Изтока и е по-добра отколкото в Гърция, макар и не толкова добра, колкото във Франция и Италия". Авторът на статията Артър Еперон споделя и кои български гозби са му харесали най-много - "печено сирене", което описва като бяло сирене, масло и чушки, печени в навита хартия; миш-маш, сарми и пълнени чушки. Той разказва, че се консумира предимно свинско месо, докато говеждото се предлагало по-рядко, което българите обяснявали с шегата, че са "заменили воловете с трактори".

"Крисчън Сайънс Монитор" от 24 октомври 1964 г. хвали "модерните хотели и отличните плажове край Варна" и разказва, че само допреди 5-6 години чуждестранните туристи са били основно от социалистическите страни - Унгария, Полша, Чехословакия, докато през 1964 г. нещата вече са се променили и около 260 хиляди туристи от Западна Европа са посетили българското Черноморие, сред които преобладават западногерманци, австрийци и британци.

Водещият канадски вестник "Глоуб енд мейл" излиза на 6 август 1965 г. със заглавие: "Цветуща България: където туристите имат предимство пред Виетнам" (б.ред. по това време световното внимание е приковано върху кървавата война във Виетнам). "Този комунистически град със статуя на руски цар в центъра, това лято се превърна в сборен пункт за Европа", разказва авторът Джон Ръдърфорд. Той не крие изненадата си от наплива на западни туристи и как само за 10 минути пред столичния хотел "Балкан" (днешният "Шератон"), спират два автобуса с туристи от Турция, два от Австрия и един от Гърция. В публикацията се отбелязва, че предходната година България е посетена от 800 000 чужди туристи, повече от половината от които от западни държави.





Към част 1 >>>

Снимки от някогашния Слънчев Бряг,вижте тук >>>

Варненският бобслей

Златни пясъци

Златни пясъци




Варна-трансмобилът



Първият бомбен атентат в асансьор преди повече от 27 години убива Йордан Марков – юмрука на СИК във Варна. Адската машина се задейства в 4.17 часа сутринта на 21 ноември в кооперация на улица „Ангел Кънчев“ 22 в морската столица. 27-годишният Марков загива в асансьора, но с тялото си успява да спаси приятелката си 19-годишната Весела Попова.


Марков прегръща момичето в последния момент и така тя оцелява само със счупена ръка, пише в. „Телеграф“. Пораженията по грузинския му гард са по-големи и той издъхва около обяд същия ден в болницата. В нощта на атентата Данчо Марков, гаджето му и охраната са на рожден ден на близък негов приятел. Черпят се обилно до малките часове, след което човекът на СИК не се прибира към квартирата си в комплекс „Ривиера“, а отива към апартамента на актуалната си приятелка Весела в центъра на града. Данчо Марков се придвижва с две коли последен модел „Мерцедес“ и „Фолксваген Кордо“. Спират пред кооперацията. Единият от гардовете се изкачва пеша по стълбите до 7-ия етаж, за да провери дали всичко е наред. Подава сигнал, че е чисто. Марков, Весела и другият гард Манук Дениладзе се качват в асансьора. Адската машина е задействана между 1-вия и 2-рия етаж.


По-късно разследването установява, че около килограм пластичен взрив е бил поставен над асансьорната кабина. Активиран е с дистанционно. Това подсказва, че Марков е бил следен и навиците му са изучавани добре от атентаторите. 19-годишната му приятелка Весела, която оцелява по чудо, е сравнително скоро с него. Студентката от Велико Търново всъщност живее в квартирата, в която Марков я посещава. Самият той е в развод със законната си съпруга към онзи момент. Експлозията отнася половината череп от към тила на Марков. Бодигардът му е натрошен, с множество вътрешни наранявания, които се оказват несъвместими с живота. Единствено Весела се разминава със счупена ръка, тъй като Марков я предпазва с тялото си.


Експертите са категорични, че изпълнението е професионално, а почеркът подсказва, че извършителите най-вероятно са наемници от бившия СССР. Още повече че охранителите на Марков също са от републиките. Единият от тях дори е бил охрана на президента на Грузия Едуард Шеварднадзе. Атентатът срещу Данчо Марков е първият по рода си у нас. По същия начин на 19 януари 2004 г. е взривена друга знакова фигура на СИК – 44-годишният Стоил Славов – Телето. Славов заедно с трима бодигардове влиза в асансьора на митичната сграда на столичния бул. „Джеймс Баучер“ №87. Малко след 12 часа натиска копчето, за да се качи до третия етаж, където е офисът на фирмата му „Интерпетролиум енд партнърс“. Между първия и втория етаж избухва мощен взрив. Ударната вълна помита асансьора. Адската машина с експлозив 600 г тротил е била поставена на покрива на асансьора от външната страна и задействана дистанционно. Всички в кабината са мъртви, експлозията ранява още седем души в сградата.


Криминалисти имат подозрения, че сред извършителите не е изключено да има човек, който е участвал и в първия атентат срещу Данчо Марков във Варна. Юмрукът на СИК в морската столица е бивш състезател по кикбокс. Израсналият в квартал „Аспарухово“ младеж зарязва спорта в началото на 90-те и бързо поема контрола от павилионите за продажба на цветя през проститутките, хазарта и стига до туризма, както и други ключови сфери на едрия бизнес по Северното Черноморие. Ръководените от Марков мутри държат всичко и не допускат никоя друга групировка да работи на този терен. Реализират огромни печалби, което превръща сикаджията и в сериозна мишена. Затова Данчо Марков взема сериозни мерки за сигурност, а основната част от охранителите му са момчета от бившите съветски републики. От мерцедеса до заведенията, които обича да обикаля, винаги плътно до него са верните му грузинци. Говори се, че благодарение на Марков до 1996 г. във Варна няма типичния хаос и борба между групировките, каквито имаше в онези години в другите градове, включително и в София.



Легалният му бизнес задейства една от първите връзки през Черно море между България и Грузия. Фирмите му оперират на портовете във Варна и Поти. Съдружник е с грузинците Иракли Шалиашвили, Рамаз Шургая, Давид Гацадзе, както и с бившия ръководител в съветското МВР Владимир Тутберидзе. Според МВР именно връзките и бизнесконтактите на Марков с грузинците водят до смъртта му. Причините са свързани освен с много пари и с ликвидирането на четирима грузинци, които се опитват да сложат ръка на мръсния бизнес във Варна в началото на 90-те. Освен това в града, а и в държавата Марков има много врагове, тъй като почеркът му да мачка конкуренцията изнервя големите играчи от другите групировки. Марков е в конфликт с хората на „ВИС-2“, с бившите барети в „Аполо и Болкан“, както и с една все още зараждаща се във Варна нова групировка. Името му фигурира в доста полицейски преписки за рекет и изнудване, но никога не е бил арестуван и съден. Легалният му бизнес включва търговия със захар, жито, петрол и алкохол. Със смъртта на Данчо Марков СИК във Варна губи позициите си и териториите бързо са преразпределени между останалите групировки.


Започва като портиер в Златни пясъци


Юмрукът на СИК във Варна е роден на 18 юли 1969 г. в квартал „Аспарухово“. До началото на 90-те не е известен нито в криминалните, нито в спортните среди, въпреки че е състезател по кикбокс. Работи като портиер в хотел „Камчия“ в курорта Златни пясъци. Няколко години се подвизава в Чехия и Унгария, където в началото на прехода се заражда родният ъндърграунд. След завръщането си в България след 1995 г. става част от СИК, след като групировките си поделят пазара за наркотици и проституция. Поема контрола във Варна. На последния си рожден ден през юли 1996 г. в ресторант „Почивка“ събира едни от най-знаковите фигури, прочули се в годините на прехода впоследствие. Сред тях е и загиналият по същия начин 8 години по-късно Стоил Славов.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив