Ако трябва да изредим храните, традиционни за българската трапеза, печените чушки са на челно място. Знаете ли, че чушкопекът е създаден през 1974 г. в гараж във Велико Търново от Дочо Дочев.
Прочутият в страната и извън пределите и чушкопек, признат за изобретение на XX век и една от българските емблеми, е измислен в малка гаражна работилница във Велико Търново. Уредът, който буквално е изкупуван от конвейерите, включително и от чужденци, дълги години е правен в промкомбината на старата столица, който впоследствие става общинска фирма „Десислава”. Тук е създадена и прочутата печка „Диана”, както и акумулиращата и разновидност. Инж. Николай Пиперков заедно с неколцина негови колеги постфактум изготвили чертежите на уреда, за да покрие изискванията на БДС и Инспекцията по охрана на труда.
Заради огромното търсене на чушкопеци от страната и чужбина тогавашната власт се заела и да легализира уреда, който се произвеждал напълно апокрифно в старата столица Велико Търново. „Извикаха инженери от София да изготвят проект и документация, официално чушкарникът бе тестван и в лабораториите на „Елпром” – Варна, за да се извади документ по БДС. Това се направи обаче, след като бяха произведени вероятно стотици хиляди чушкопеци”, обясняват Радославов и Давидов.
За над 35-годишната история на уреда са направени вероятно милиони изделия. Почти няма български дом, в който неизменно да не присъства и легендарният чушкопек, смятан за едно от най-великите изобретения на XX век.
Прочутият в страната и извън пределите и чушкопек, признат за изобретение на XX век и една от българските емблеми, е измислен в малка гаражна работилница във Велико Търново. Уредът, който буквално е изкупуван от конвейерите, включително и от чужденци, дълги години е правен в промкомбината на старата столица, който впоследствие става общинска фирма „Десислава”. Тук е създадена и прочутата печка „Диана”, както и акумулиращата и разновидност. Инж. Николай Пиперков заедно с неколцина негови колеги постфактум изготвили чертежите на уреда, за да покрие изискванията на БДС и Инспекцията по охрана на труда.
Заради огромното търсене на чушкопеци от страната и чужбина тогавашната власт се заела и да легализира уреда, който се произвеждал напълно апокрифно в старата столица Велико Търново. „Извикаха инженери от София да изготвят проект и документация, официално чушкарникът бе тестван и в лабораториите на „Елпром” – Варна, за да се извади документ по БДС. Това се направи обаче, след като бяха произведени вероятно стотици хиляди чушкопеци”, обясняват Радославов и Давидов.
За над 35-годишната история на уреда са направени вероятно милиони изделия. Почти няма български дом, в който неизменно да не присъства и легендарният чушкопек, смятан за едно от най-великите изобретения на XX век.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук