През 1879 г. на полуостров Кюпрюбурун е създадено селището Кюприя – сега град Приморско.
След Руско-турската освободителна война, съгласно решенията на Берлинския договор, много български територии остават в пределите на Османската Империя. Област „Хасекията“ е сред тях. Хиляди жители от Странджанския край по това време напускат селата си и се заселват в днешните земи на община Приморско и във вътрешността на България. Това са и едни от първите участници в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.
През 1910 г. се провеждат първите общински избори за кмет на с. Кюприя. Избран е Станчо Костадинов, който изиграва съдбовна роля за развитието на селото.
До 1912 г. българо-турската граница е минавала на 4 км от с. Кюприя през залива Атлиман, а в с. Алан Кайряк (Ясна поляна) е имало ГКПП.
При подмяната на имената на селища и градове в България от чужд произход с. Кюприя е преименувано на с. Приморско (съгл. Указ на Цар Борис III, „Държавен вестник“, 1934 г.).
През 1939 г. е построено пристанище, откъдето България изнася въглища, дърва, минни подпори и траверси за Турция и Гърция.
През 1957 г. започва строежа на Международния Младежки Център – Приморско, който е важен фактор в културното развитие на общината.
През 1981 г. по случай 1300 години от създаването на България с. Приморско е обявено за град (съгл. Указ № 2190/16.10.1981 г. на Държавния съвет на НРБ).
В периода от Съединението на България до средата на XX в. основни поминъци на местното население са дребно земеделие, скотовъдство, сезонна горска работа, добив на дървени въглища.
След 1944 г., когато се приема Закона за трудовото кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС), животът и работата на жителите на община Приморско се променят. Внедрява се механизираното обработване на земята и събиране на реколтата, а стадата се уедряват. Създават се огромни овощни масиви, започва научна експлоатация и обновяване на горите.
Истинското начало на възраждането на този край започва с доброволното създаване на община Приморско през 1997 г. от град Приморско, с. Писменово, с. Ясна поляна и с. Ново Паничарево. През 2001 г. към тях доброволно се присъединяват с. Китен, а през 2002 г. и с. Веселие.
След Руско-турската освободителна война, съгласно решенията на Берлинския договор, много български територии остават в пределите на Османската Империя. Област „Хасекията“ е сред тях. Хиляди жители от Странджанския край по това време напускат селата си и се заселват в днешните земи на община Приморско и във вътрешността на България. Това са и едни от първите участници в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.
През 1910 г. се провеждат първите общински избори за кмет на с. Кюприя. Избран е Станчо Костадинов, който изиграва съдбовна роля за развитието на селото.
До 1912 г. българо-турската граница е минавала на 4 км от с. Кюприя през залива Атлиман, а в с. Алан Кайряк (Ясна поляна) е имало ГКПП.
При подмяната на имената на селища и градове в България от чужд произход с. Кюприя е преименувано на с. Приморско (съгл. Указ на Цар Борис III, „Държавен вестник“, 1934 г.).
През 1939 г. е построено пристанище, откъдето България изнася въглища, дърва, минни подпори и траверси за Турция и Гърция.
През 1957 г. започва строежа на Международния Младежки Център – Приморско, който е важен фактор в културното развитие на общината.
През 1981 г. по случай 1300 години от създаването на България с. Приморско е обявено за град (съгл. Указ № 2190/16.10.1981 г. на Държавния съвет на НРБ).
В периода от Съединението на България до средата на XX в. основни поминъци на местното население са дребно земеделие, скотовъдство, сезонна горска работа, добив на дървени въглища.
След 1944 г., когато се приема Закона за трудовото кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС), животът и работата на жителите на община Приморско се променят. Внедрява се механизираното обработване на земята и събиране на реколтата, а стадата се уедряват. Създават се огромни овощни масиви, започва научна експлоатация и обновяване на горите.
Истинското начало на възраждането на този край започва с доброволното създаване на община Приморско през 1997 г. от град Приморско, с. Писменово, с. Ясна поляна и с. Ново Паничарево. През 2001 г. към тях доброволно се присъединяват с. Китен, а през 2002 г. и с. Веселие.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук