Бригадирското движение в Народна Република България е организирано изпращане на отряди от младежи (ученици, студенти, войници) или работници и служители по време на плановата икономика за извършване на определена работа на обекти от селското стопанство или промишлеността, обикновено за недълъг период от време. В рамките на бригадирското движение са построени важни шосейни и железопътни линии, язовири, електроцентрали, далекопроводи, промишлени предприятия, обществени сгради, извършени са множество залесителни мероприятия, като голяма част от тези обекти все още се ползват.
През първия етап от бригадирското движение бригадири участват в строителството на град Димитровград, десетки жилища, химически заводи, фабриката „Вулкан“, азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община Димитровград, както и обекти в цяла България: пътя през Прохода на Републиката, железопътни линии (Ловеч – Троян, Перник – Волуяк, Самуил – Силистра), язовирите „Александър Стамболийски“, „Георги Димитров“, дигата на река Марица, и др. През втория етап бригадите се изпращат в помощ преди всичко на селското стопанство, както и в промишлени предприятия и строителството при нужда и се считат за важен момент в работата на ДКМС с учащата младеж.
През 1946 – 1948 година 87 хиляди младежи вземат участие в движението. Строят се електроцентрали – 10, изграждат се индустриални предприятия, построени са 2550 км далекопроводи, 8800 жилища, нови училища, детски и здравни домове, болници и др. обекти.
През първия етап от бригадирското движение бригадири участват в строителството на град Димитровград, десетки жилища, химически заводи, фабриката „Вулкан“, азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община Димитровград, както и обекти в цяла България: пътя през Прохода на Републиката, железопътни линии (Ловеч – Троян, Перник – Волуяк, Самуил – Силистра), язовирите „Александър Стамболийски“, „Георги Димитров“, дигата на река Марица, и др. През втория етап бригадите се изпращат в помощ преди всичко на селското стопанство, както и в промишлени предприятия и строителството при нужда и се считат за важен момент в работата на ДКМС с учащата младеж.
През 1946 – 1948 година 87 хиляди младежи вземат участие в движението. Строят се електроцентрали – 10, изграждат се индустриални предприятия, построени са 2550 км далекопроводи, 8800 жилища, нови училища, детски и здравни домове, болници и др. обекти.
Дали е било добро или лошо времето всеки сам си преценява.Аз ще ви дам информация за размисъл - попитайте днешните деца къде растат доматите и 99% ще ви отговорят:В магазина.Попитайте ги къде се отглежда памукът и ще получите отговор:В аптеката.Така че преценете си дали беше добре да има бригади или не.А моето лично мнение е че там се учехме на труд и на това да цениш труда на другия до теб, да не говорим че там се създаваха приятелства за години.
ОтговорИзтриванеСега ходят на бригади в Англия Америка защото там плащат добре и в България няма дори и селскостопанска работа!
ОтговорИзтриванеСега ходят на бригади в Англия Америка защото там плащат добре и в България няма дори и селскостопанска работа!
ОтговорИзтриванеАми в България,преди 45 години, когато имаше работа, на работниците плащаха почти нищо, а на бригадирите, абсолютно нищо!
ИзтриванеAko dnes mi predlojat da izbiram apartament za 1.000.000 euro v zentara na Evropa ili da se varne predi6noto vreme i da si sedim v Bulgaria ,az ste izbera vtoroto....
ОтговорИзтриванеАми то и на и циганите,ако им предложиш апартамент в центъра на София, те ще изберат "Факултето" !
ИзтриванеНе си прав,анонимен!И те знаят кое е хубаво!
ИзтриванеMakar da sme imali samo ruski koli i televizori a ne merzedesi i vnosni stoki ne sme jiveli po zle ot zapada ikonomi4eski....no vsi4ko s vremeto si. Sega imame vsi4ko i nisto....zagubihme sebe si kato hora,,4ove4nosta
ОтговорИзтриванеostana v minaloto...sega ima zavist,droga i razvrat navsjakade....
Мисля си ,че не сте много искренни.... Това което чета сега го слушах и на млади години.Баба ми се възмущаваше ,че ходим по забави само и нямаме никакви според нея задръжки .кълчели сме се с разни туисти и неприлични танци, а къде са седенките с пуканките и ухажването под погледа на възрастните хора под контрол....ЕЕеее беше хубаво ,защото бяхме млади ,а младостта е хубаво нещо! Само ,че не разбирам ,защо сега тези възмутени и разгневени хорица дори в началото на демокрацията пратиха децата си не в Русия а в страните със разлагащия капитализъм .Най-добре ще е ако можехме да вземем от миналото всичко хубаво и от новото всичко лъскаво и удобно и да изградим едно ново бъдеще ,а не минало и сегашно ето това е хубаво!!! ДАНО!!!
ОтговорИзтриванеВремената на евтина работна ръка отминаха...стига експлоатация на детският труд !
ОтговорИзтриванеСега е и на деца И на възрастни работещи бедни
ИзтриванеТова беше ангария!
ИзтриванеЛицемерие.. Да се толерира и в днешни дни експлоатацията на детски труд?! Що за извращение е това?! Мой познат, макар и виртуален познат - италианец, ми пишеше, че не консумира нищо от една видна фирма за производство на млека и шоколади, защото разбрал, че използвали безплатно труда на африкански деца, за събиране на какаови зърна! Много объркана все още ни е ценностната система, за съжаление..
ОтговорИзтриванеМного интересно четиво за бригадите, вижте колко ентусиазирано са ходили по бригади: https://kiselec1.blogspot.com/2019/07/30.html
ОтговорИзтриванеИ най -интересното е, кои точно са с освобождавали, не са били децата на обикновените хора.
Това ми напомня и за армията, сега ни пълнят главите с каква армия сме имали едно време, как ставали там мъже и пр. а то точно синовете на големите в БКП са се освобождавали от служба. Актуален пример с един бивш български премиер, син на член на ЦК на БКП, който вместо да ходи войник писал дипломни работи за копчетата на руските униформи и пр.... С лицемерие, така са управлявали едно време...
Иначе си спомням някакви бригади към края на соца. Беше мисля даже през учебно време, в началото на учебната година. Събраха ни в училище и ни натовариха на едни икаруси - и после една седмица катерене по дърветата и бране в ТКСЗ-то. Явно е било много зле положението с работната ръка, вероятно е било 1989 г. след голямата екскурзия, когато не е достигала работна ръка за да вземат такива мерки. Нямам спомени да са ни питали дали искаме или не - нареждане на директора и толкова. Толкова за доброволността и ентусиазма. Получихме символични суми пари, беше нещо от сорта на 50 ст.- 1 лв. на ден.
ОтговорИзтриванеБеше задължително и това е лошото
ОтговорИзтриване