16:15
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време
никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от "Веро". Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1. По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2. Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3. Пращаме имейл на колегата, който седи в съседната стая.
4. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
8. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.
Всичко това е така, но нека не забравяме, освен казаното от г-н Йовчев, че "нямаше обири и убийства" е по-правилно да бъде изразено с - "нямахме информация за обири и убийства". Апартаментът на баба ми беше обран по схема, по която действат и днешните крадци. Имаше убийство на служителка на бензиностанция на последната спирка на автобуси 74 и 76 в бившия квартал "Емил Марков", а сега - "Гоце Делчев". За тях никога не се даде гласност - ние разбрахме, защото бяхме там и нямаше как да не видим линейките, полицейските коли... Нима искате тази информационна завеса, за да се залъгваме, че живеем нормално? Стресирани сме, да, но сме стресирани от истината. И защо отричаме правото на децата ни да се забавляват по различен от нашия начин? Чували ли сте деца, която играят в мрежа? Точно така, както и ние, докато играехме на народна топка, спорят, сърдят се, а после забравят. Аз съм ги виждала пак заедно да карат колелета или да играят футбол. Колкото до младежите с бирени бутилки и цигари - нима ще отречете, че и тогава имаше такива? Само че се криеха на места, където се надяваха, че няма да ги "спипат"... Не казвам, че не харесвам детството си, напротив, но нека бъдем обективни.
ОтговорИзтриванеВсеки режим си има предимства и недостатъци
ОтговорИзтриванеМисля че не е добре да се смесва носталгията по детството и технологичната революция. Играехме на улицата, защото нямаше коли. Да премахнем автомобилите ли? Играехме навън, защото нямаше какво да правим в къщи. Да спрем телвизията и да забраним електронните игри?.. Ако се свързва "социализма" със спирането на технологичния напредък, то това е така, защото технологиите се купувха от "второ" направление
ОтговорИзтриванеРодителите на внуците ни раснаха с онова детство,ние техните родители не се страхувахме за тях,сега всички се страхуваме и за съжаление,основателно.Не ни е виновен технологичния напредък,има нещо друго,но то някак трудно се разбира или признава.
ОтговорИзтриване