8:05
Вечната бунтарка в спорта и живота Нешка Робева през 80-те години на XX век съвсем естествено и логично бе намерила мястото си в неформалните движения за обществен протест. Властимащите преди 10 ноември 1989 г. без съмнение са смятали, че националната треньорка по художествена гимнастика си е заслужила постовете и привилегиите. Но са грешили в едно – че могат да й ограничат свободата да говори и протестира.
Народната представителка и герой на социалистическия труд Нешка Робева размътила блатото на глупавите политически решения още в тогавашния български парламент. Когато се приемало новото административно деление на страната, само тя и приятелят й художникът Светлин Русев
гласували срещу готвения закон.
За времето това било чудо невиждано – стари депутати от онова време още разказват, как в залата се възцарила мъртва тишина, след вдигнатите за “против” десници на треньорката и живописеца. Административното недомислие наистина било въпиющо – България се разделяла на 9 области и областни центрове ставали Разград (вместо Русе), Ловеч (вместо Плевен) и Хасково (вместо Стара Загора).
Двете “черни овце” – Нешка и Светлин не пропуснали случая да се включат и в новосформирания комитет за защита на град Русе от обгазяване. Задушаваните от румънския бряг няколко години поред русенци видели в неформалното екозащитно сдружение възможност най-сетне да дишат чист въздух.
Светлин Русев предложил Съюзът на художниците да приеме писмото - призив “Вик за Русе”. Около неговата платформа постепенно се събрал кръгът от интелектуалци, които учредили Комитета за защита на град Русе. (Това наименование на подготвената за регистрация организация се използвало в официалните документи на Политбюро на ЦК на БКП).
Партийната върхушка веднага взела на мушката
и Нешка Робева. Нейното име също стояло в “черния” списък на учредителите на русенския комитет.
С гръм и трясък партийният Олимп – Политбюро се събрало на 27 март 1988 г., за да накаже екозащитниците. Понеже ставало дума преди всичко за “провиненията” на интелектуалци, точката в дневния ред на заседанието била законспирирана така: “За някои актуални проблеми на състоянието на духовната сфера”. За разглеждане от партийните шефове бил внесен и поверителния документ “Справка относно ролята на Светлин Русев за насаждане на монополизъм в Съюза на българските художници и за създаването на т.нар. Комитет за защита на Русе”.
След като изброили всички “грехове” на Светлин Русев (тогава той е директор на Националната художествена галерия), членовете на Политбюро пристъпили към решаване на съдбата на всеки поотделно. За художника мнението било почти единодушно – трябвало незабавно да излезе от състава на ЦК на БКП и да бъде свален от директорското място в галерията.
В това време разделно (тогава вървяла перестройката в Съветския съюз и у нас също се събуждали обществено ангажираните хора), в личния си живот Нешка Робева изживяла криза. Бракът на суровата и рядко усмихващата се треньорка се поразклатил здраво. След като видяла, че нещата стават непоправими, световната вицешампионка по художествена гимнастика стигнала до зала 13 на Съдебната палата,
където се гледали бракоразводните дела.
В същото време из цялата страна нараствали като търкулната снежна топка слуховете за връзката на Нешка със Светлин Русев. Интригата била още много гореща за народонаселението, защото ставало дума за двама изключително популярни личности.
Мълвата прескочила и дебелите стени на Партийния дом. Това се вижда и по запазените до днес протоколи от заседанието на Политбюро. На най-високия етаж на властта без да се срамуват, че влизат в личния живот на треньорката и художника, членовете и кандидат-членовете на Политбюро обсъждали до най-дребни подробности тяхната връзка. Всичко ставало с доста загрижен тон за Нешка. Прелюбопитно е да се цитират днес
няколко реда от стенограмата
от това заседание, което почти два часа се занимавала със случая Нешка Робева:
Георги Йорданов: Водих разговор с нея, беше мъчителен, защото смята, че неправилно я обвиняваме. Казва: “Майка ми е оттам, аз съм от Русе, как мога да бъда безучастна”. Подробно й обясних, питах дали е разбрала за какво става дума. Тя: “Няма да се занимавам. При мен идва един млад човек с мустаци и ми показа някаква съветска статия, която аз не съм чела”. След това аз отново обърнах внимание на отговорностите, които тя има като треньор за Европейското първенство, за Олимпиадата и т.н. И друго, което каза: “Вие убивате един талант”. За Светлин става дума. Казах, че никой не го убива, ние само го освобождаваме от Художествената галерия. С това приключи разговорът.
Чудомир Александров: Сега към нея да не предприемаме мерки.
Димитър Стоянов: Снощи получих една молба от нея, в която моли да й се даде жилище, тъй като се е развела със съпруга си и старото жилище остава за него.
Чудомир Александров: Да й се даде жилище.
Георги Йорданов: Тя ми каза: “Стига сте се занимавали с моя личен живот”. Аз казах, че за пръв път чувам за тази работа.
Димитър Стоянов: Аз смятам, че тя е убедена в нашите мерки.
В красноречивата дискусия, висшите партийни функционери се опитали да затворят устата на гневната треньорка с обещания апартамент. Опитът им останал без резултат.
Само година след репресивното заседание на Политбюро от 27 март 1988 г. Нешка Робева пак беше в авангарда на промените. Тя продължи да създава ядове на политиците, в това число и на своята тогавашна партия – БСП.
Д-р Боян ЗАХОВ
Източник:Наборе.бг
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук