10:56
Седемнадесет века храмът е все на това място, макар и многократно да е разрушаван. По турско време го издигнали от дърво. В селото още разказват как някъде към 1840 г. дядо Мичо Рогоша полегнал да подремне на един камък и насън чул глас, че под камъка лежи икона. Гласът поръчал да се вдигне черква на това място и да се направи кладенец на извора. Така манастирът възкръснал отново. За аязмото в двора също има предание. На негово място някога имало скала и св. Атанасий заръчал да се събере дружина, която да я премести на отсрещния хълм. Сторили това, а на мястото, дето била скалата, бликнал извор.
Сакати прохождат, слепи проглеждат
Кладенецът на аязмото е дълбок близо 6 м. На 2 май, когато се празнува паметта на светеца, най-праведните могат да видят лика му във водата. Водата се слави като лековита и стотици болни идват тук заради нея. Сакати са прохождали, слепи са проглеждали, мнозина са се отървавали от болежките си. Едно бесновато момче го довели овързано като разбойник, за да не буйства. Тогавашната игуменка Екатерина го обляла с целебната вода и то мигом дошло на себе си - оздравяло и даже записало университет.Вече тридесет години идвам тук, навремето имах анемия, баща ми ме доведе и се излекувах, разказва чирпанлията Панчо Радев. Тази година той пък пристигнал с дъщерята и племенницата си.
Поклонници от близо и далеч се събраха в манастира Свети Атанасий всяка година. Голяма част от тях идват тук от много години привлечени от лековитата вода на манастира и
Лекува дори и тумори
Лекува дори и тумори, казват миряните от този край. Десетки свидетеслтва разказват, че сакати са прохождали, жени са зачевали, слепи са проглеждали и т. н. след като пили от водата. Около лековитата вода, огромна тълпа от поклонници с пластмасови бутилки и туби е наобиколила кладенеца и търпеливо чака ред да си налее от чудодейната изцелителна течност.
И пещерата има лечебен ефект, обяснява ни Ганка Пенева от Чирпан. Става дума за т. нар. постница в скалите над манастира - чудотворна дупка, обитавана от светеца и неговите следовници в дни на пост, молитва и усамотение, през която поклониците минават, за да се очистят от греховете си. Според преданията обаче този, който е грешен не може да мине оттам. Дупката е доста тесничка и хора с по-големи габарити трудно се провират оттам.
В началото на 50-те години на миналия век по време на насилственото коопериране обителта била превърната в овчарник. Три нощи подред една баба сънувала св. Атанасий, който настоявал да прогонят овцете от святото място. Разказала тя на първите хора в селото, но кои да повярва? Тогава светецът се явил и на партийния секретар с предупреждение, че ако не освободят манастира, ще му вземе детето. Скоро мнанастирът бил възстановен. Лично Людмила Живкова го взела под сове покровителство - на нея се дължи новата сграда, издигната през 1981 г. Когато заболяла, тя се канела да дойде за помощ тук, но Бог я прибрал, преди да успее да се измие на аязмото.Реймският ръкопис
Преди 5 години манастирът имал височайш гост - сам Александрийският партиарх Петрос дошъл да се поклони и да подари икона на св. Атанасий. Ценна реликва, пазена тук, е и препис на Реймското евангелие. Смята се, че то има старобългарски произход - 32 страници са написани на кирилица, а останалите 62 на глаголица. Оригиналът се пази в Реймс - над него векове са се заклевали при коронацията си френските крале.
История
Фактите от житието на св. Атанасий и проучването във ватиканските архиви доказаха безспорно, че това е най-старият действащ манастир в Европа.
През есента на 343 г. синовете на св. Константин Велики свикват в древна Сердика Вселенски събор, на който присъстват 318 епископи от цялата Римска империя. В остра борба срещу еретиците ариани той утвърждава православното учение за Светата Троица. Най-видната фигура в него е св. Атанасий. Следващата година на връщане към Константинопол той спира за пренощуване в стара римска крепост край село Златна ливада, чиито останки се виждат и днес. Намира местното население в ужас - страшна епидемия пълзи наоколо. На всичко отгоре живеещите в областта на Берое /днес Стара Загора/ готи и други племена са подложени на силен натиск от еретиците ариани и има реална опасност да възприемат едно изопачено християнство.
Сам в изгнание заради истината, прогонен от престола си в Александрия от източния император арианин Констанций П, св. Атанасий остава тук, за да помогне на местните люде. Уединява се за пост и молитва в скална пещера на около 300 м от крепостта, призовава народа да построи храм и основава обител. Епидемията наистина отминава това място и местните хора стават ревностни християни. Те не забравят своя благодетел и след блажената му кончина през 373 г. манастирът приема неговото име.
Това се потвърждава от житието на св. Атанасий, от аналите на Александрийската патриаршия, така също и от останките на “Римския манастир”, както го наричат хората от този край. Манастирът “Св. Атанасий” е най-старият манастир в Европа, следван от шотландския “Кандита каса” (360 г.) и др.
В манастира е отсядал и Васил Левски. Новата сграда е сътворена през 80-те години на миналия век по идея на Людмила Живкова. През 2003 година на поклонение в манастира идва и сегашният Александрийски патриарх и папа на египетската земя - Петър VII, т.е. вторият човек в йерархията на православието след Вселенския патриарх, което пак според акад. Росен Милев потвърждава, значимостта му за християнския свят.Местоположение
Манастирът Св. Атанасий се намира на десетина километра от Чирпан, разположен сред красива местност, оградена от хълмове. Коритото на Стара река дели пещерата постница и обителта. От манастира се разкрива гледка към Тракийската равнина на юг. Наоколо са вековни гори и околността предлага условия за културен и екотуризъм. Стотици поклонници идват, привлечени и от лековитата вода. А от 3 години към него са се насочили и историци, археолози, етнолози, които проучват къс по къс най-древната му история. В манастира два пъти честват свети Атанасий. На 18 януари, защото бил 5 пъти гонен от епископския пост и на тази дата е последното му завръщане, и на 2 май - деня на неговата смърт. Със светията българинът свързва края на зимата и настъпването на пролетта.
Източник: http://cudo.blog.bg
ФБ страницата на Златна Ливада>>>>>
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук