Трагедията във Върбица, 10 войници загиват в придошлата река през 1990 г (Статия)

Хората от селото дори и сега,с лед толкова години от случилото се, трудно говорят за студения декемврийски ден, в който войниците за загубили живота си толкова нелепо. Сутринта реката беше пълноводна, видяхме машините под моста. Войниците бяха отгоре и викаха за помощ. Съпругът ми тръгна към водата, хвърли гума към танка, но нито едно от момчетата не успя да я хване. Чували виковете им за помощ. “Майко, давя се“, били последните думи на единия, когото миг след това водата погълнала. Месец след това съпругът ми ги сънува всяка нощ, разказва възрастна жена от Градинка.
Вечерта водата беше към 50 сантиметра, а сутринта вече беше до моста, спомня си мъж от Градинка. Три от машините бяха до моста, другите плуваха надолу по реката. Това е видял то.И войниците върху машините, на които наредили да чакат докато дойде хеликоптер за да ги спаси. И не го дочакали. Направиха им паметник, но рядко идва някой тук. Преди време изчезнаха гилзите от снаряди, които бяха на върха на паметника. Крадците не са се посвенили да осквернят паметта на загиналите войници. Народът озверя, нищо вече не може да трогне хората, казва мъжът и бърза да тръгне.

На 12 декември 1990 г. танковият и мотострелковият батальони на полка в Момчилград тръгват за планирани контролни стрелби на полигона край село Балабаново. Обичайният път на тежките бойни машини минава през река Върбица.
– Към 8,45 часа поделението напускат 4 МТЛБ/ многоцелеви транспортьор леко брониран/ и 4 танка с 21 души в тях. На около 250 м от въжения мост при село Седларе първи в реката нагазват транспортните машини. Без да изчакат те да излязат малко по-надолу по течението навлизат и танковете. В този момент идва приливна вълна. Едни казват, че е от изпускането на язовир край Златоград, други – скъсана стена на язовир край Мадан.
– Около 9,15 часа машините вече са неуправляеми. Двигателите загасват. Четирима войници успяват да стигнат до брега и хукват да търсят помощ от поделението.
– В 9,45 ч ситуацията вече е критична. Водата се покачва светкавично, стига 3 м, скоростта на течението надхвърля 30 км в час. Вместо да скачат, докато водата все още била 1,20 м, военните получават заповед да чакат хеликоптер, който да ги спаси. Момчетата са скупчени върху корпусите на машините и бясната река ще ги отнесе всеки момент.
Хора от село Градинка Местните режат въжетата от кладенците си, за да ги подадат на бойците, но в повечето случаи напразно. Началникът на подстанцията Лютви Адем и кварталният милиционер Наско Чанков се връзват с въжета, хвърлят се в ледените води и спасяват трима. Други войници също са спасени, но за 10 души прегръдката с реката е смъртоносна.
– Към 10,30 ч все още имало живи, които крещели от ужас.
– В 11 ч в реката са само мъртвите войници.„
– Два хеликоптера идват в 12 ч, когато всичко вече е свършило.
Cпоред следствието причините за трагедията са неуставно поведение на командирите, липса на адекватни със ситуацията решения. Неопитни бойци, които не познавали реката са водели машините, в които нямало спасителни жилетки. Според очевидци 11-те спасени войници дължат живота си на собствената си инициатива и на смелостта на местните хора.
Военният съд в Пловдив гледа дело срещу виновните командири от май 1991 до януари 1992 г. Произнесени са 4 присъди. Командирите на роти Димчев и Андреев, които тръгнали за занятието с автобус, вместо да водят машините си, са осъдени по на година и половина затвор, а командирът на поделението полковник Кабакчиев и командирът на батальон Лепирев получават по година и 9 месеца условно.
ЗАГИНАЛИТЕ
Лейтенант Илиян Попски
Лейтенант Русин Самуилов
Сержант Ангел Илков
Ефрейтор Велин Хаджиев
Ефрейтор Желязко Христов
Ефрейтор Иван Янков
Редник Красимир Канев
Редник Николай Сандев
Редник Петко Петков
Редник Стефан Стефанов

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉