Георги Парцалев, починал от мистериозна смърт на 64 години (Статия)

Ерудираният актьор пазеше живота си както от алчните погледи на клюкарите, така и - доколкото е било възможно - от бдителното око на партията

На 31 октомври се навърши годишнина  от кончината на Георги Парцалев, починал от мистериозна смърт на 64 години.
“Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости”, обичаше да казва единственият актьор, за когото никой не може да каже лоша дума. Смята се, че кариерата му е била благополучна и щастлива и че както е бил народен любимец, тъй е бил тачен и от „народната” власт. Истината обаче е малко по-различна. Парцалев става народен артист едва през 1988 г., малко преди смъртта си, а е бил трайно недолюбван от властта по три причини: защото е бил много популярен, защото е бил безпартиен и защото бил с нетрадиционна сексуална ориентация.

Като образован и ерудиран човек Парцалев е пазел живота си както от алчните погледи на клюкарите, така и - доколкото е било възможно - от бдителното око на партията. Поради това не става партиен член, за разлика от колегата си Георги Калоянчев. Още се помни закачката между двамата, когато на задявката на Калоянчев, че двамата лапат народни пари, Парцалев отговаря аристократично и ефектно: “Ти ядеш народни, а аз заслужени!”.

Една от близките приятелки на великия актьор - Латинка Петрова, разказва:
- Когато вече боледуваше, аз почти всеки ден го посещавах в болницата. А той слагаше едни чавки кой идва да го види. Как разбрах?! - Един ден ми вика: „Лотье, ти нямаш пропуснати посищения. Ей тъй чавка ти слагам!”. А един ден ми вика: „Глиедам, свети му патриарх Максим – в съседната стая. Викам си: Божи човек, пък и негу гу були жлъчка... Тука има ниещу, дето ни е в ред!”. Явно разсъждаваше защо Господ не го е направил безсмъртен. С всичко се шегуваше. Усмивката му не слизаше от лицето. Една вечер обаче, като се прибирахме късно през нощта, ми каза: „Лотье, теби тъ чакът вкъщи, мени нийде никой ни мъ чака!”.
Счетоводителят от град Левски Васил Дюлгеров, съученик на „човека смях”, си спомня:
„Срещите ни зачестиха, когато започнах работа в София. Когато Пацата беше на кеф, правеше страхотни сбирки. Аз бях редовен гост. И майка му, и сестра му ме познаваха още от град Левски, така че ми имаха пълно доверие. Ще ви кажа обаче едно:

режимът на Тодор Живков уби Парцалев!

категоричен е съученикът на големия комедиант.

Парцалев бил сигурен, че службите го следят денонощно. Тато го недолюбвал заради „левия му уклон”. Едва отървал затвора в средата на 60-те години по време на първия голям процес срещу „меките китки”. Тогава, нашепва стара градска легенда, Пацата се провикнал в съдебната зала:

„Коскоджамити съдии, а се занимават с наш’те дупетии!”.
Магистратите се разсмели и сатиричното светило било спасено.
„Не само Живков го мразеше. Знам, че и

Калоянчев, който беше любимец на Първия, също не можеше да го диша

Но не по „морални съображения”, а от чиста завист. И все гледаше да му направи сечено, да го наклепа пред бай Тошо… Лошото е, че в повечето случаи номерата му минаваха.

Калата злобееше, че народът си пада повече по Парцалев.

Така беше, няма спор. А и Парцалев правеше пачки от халтури, докато Калата като партиен секретар на театъра не можеше да си го позволи. Лично на мен Пацата ми е казвал, че има 100 000 лв. на книжка. Живееше си като Симеончо. Беше безумно щедър. Раздаваше заеми наляво и надясно. И винаги той плащаше сметките...”.

Парцалев издъхнал сам като куче!

Великият комик Георги Парцалев издъхва в Правителствена болница. Официалната диагноза е "скоротечна левкемия". Преди кончината си той изживява низ от тежки разочарования. За пръв път е "подминат" от организаторите на новогодишното тв шоу. В Сатирата упорито му отказват роли. Пацата се затваря в себе си, става по-мълчалив и отчужден.

През последните си дни режимът на Тато всячески се мъчи да унижи мъртвата звезда. Отказват му поклонение в Сатиричния театър. Парцалев е погребан в Алеята на артистите и културните дейци - но в самия й край. Той "нямал право" на по-хубаво място.

Изровиха костите на Парцалев, за да погребат сестра му

Скандалът се разгоря миналата година на Централните софийски гробища, когато стана ясно желанието на роднините в гроба на големия комик да бъде погребана и сестра му. Сега те спонтанно си спомниха за покойника и не само погребаха в него сестра му, но и изплатиха накуп таксата за вечния му дом, която пренебрегваха повече от 14 години. 89-годишната му сестра Теодосия Натова беше погребана в гроба на Парцалев.

Дори не знам как се казва сестрата на Пацо, коментира тогова Кольо Анастасов, никога не ме е запознавал с нея. Стоянка Мутафова пък не вижда нищо лошо в това братът и сестрата да бъдат погребани в един гроб. Наистина църквата позволява след 8 години в същия гроб да бъде погребан близък роднина. Тук обаче с право приятели на актьора се противопоставят, защото сега ще изпишат с големи букви името й на плочата в Алеята на артистите, ще развалят паметника му и вече никой няма да знае и да види къде е погребан великият артист.

Бяха писали, че артистът е заровен с пръстените и златното си кръстче, със скъпоценни камъни и други ценности. Всичко това са само журналистически измислици и митове.

От Парцалев земята бе оставила само костици и прогнил череп,

които са прибрани в торба. Нито от ковчега, нито от дрехите му е останала някаква следа.
Сестрата на Парцалев Теодосия, която цял живот е била домакиня, стана популярна единствено с това, че почти 20 години води съдебни дела срещу иконома на актьора Петър Брезински. Мъжът, който в последните пет години от живота му се е грижел за него, бе набеден, че го е обрал. Изчезнали били икони, картини, кристални сервизи, бижута, много книги. Съдебната одисея обаче приключва с хепиенд за Брезински.

А мъжете с лопати си спомнят, че на гроба на Парцалев често идвали негови приятели, между които Стоянка Мутафова и Никола Анастасов, но не и роднини. Те преливали и палели свещичка за своя колега.


Малко известното за Пацата

• За 65 години Георги Парцалев нито веднъж не е ходил на почивна станция. Често обаче гостувал на приятели в провинцията. Бил изключително непретенциозен, често на масата оставало неизядено сервираното му месо, но лютите чушки омитал като хала. Любимата му зимна манджа било киселото зеле, а лятото нагъвал домати и диня със сирене.

• Докато снимали филма "Тримата от запаса" край врачанското село Бърдарски геран, трябвало да живеят на квартири. При кмета имало 20 покани за Парцалев, а едно семейство дори заплашило, че ако звездата не отиде да спи у тях, ще си запалят къщата. По време на снимките местните изклали и всички пуйки, за да нагостят актьора.

• Парцалев имал две лица - едно за общо ползване и друго - само за къщна употреба. Разработил си и две походки - на улицата и на сцената движел мъжкарски, а у дома го давал с балетна стъпка. Навън никога не парадирал с многобройните си златни синджири и гривни, докато на собствен терен дзънкал като индийска танцьорка. Жестовете му в непозната компания изобщо не издавали “нежната душа”. Точно обратното било сред хора, на които имал доверие. Тогава маестрото вадел най-тънкото си гласче, най-влажния си поглед и най-кръшните движения на крайниците. Жените с правилно сексуално чувство също се шашвали от грацията, с която водел “двойното си счетоводство”.

• В най-близкото обкръжение на “човека смях” са допуснати малко, но “качествени” представителки на нежния пол. Доказано е, че негови любимки са били двете топ звезди на родното кино - Катя Паскалева и Невена Коканова. Обичал ги не само заради таланта и красотата, издават хора от гилдията. Виждал е в тях сродни души, отворени за шаренията на света, за радостта от купона и сцената, наречена живот.

Мико АХМИШЕВ blitz.bg

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉