8:42
1. Децата на 90-те се научихме да ползваме компютри преди нашите родители.
2. Децата на 90-те с умиление си спомняме как сме хранили своето Тамагочи.
3. Децата на 90-те все още знаем наизуст движенията на Макарена.
4. Децата на 90-те още се усмихваме, когато се сетим как сме ходили да си вземем видеокасетки под наем - нещо, което нашите деца няма да правят никога.
5. Децата на 90-те прекарвахме часове, залепили ухо до касетофона, за да можем да запишем на аудиокасетка любимата си песен от радиото.
6. Децата на 90-те никога няма да забравим игрите до късно вечерта пред блока или пред къщата на баба и дядо на село.
7. Децата на 90-те нямахме търпение да свърши "Телевизионен справочник", за да гледаме "Сънчо".
8. Децата на 90-те играехме на Дама, Не се сърди човече, Криеница, Народна топка, Истината или риска, Ръбче, Стражари и апаши, Кральо портальо, Шмайзер, Топчета, Челик, Ема еса са, Капитане, какво ти е морето, Царю, какво обичаш, Замръзванка...
9. Децата на 90-те колекционирахме играчки от шоколадови яйца и картинки от дъвки Турбо.
10. Децата на 90-те ставахме рано в събота и неделя, за да гледаме анимациите по Pro 7 или Sat 1.
11. Децата на 90-те попълвахме лексикони и пишехме в споменици на съучениците си.
12. Децата на 90-те карахме колело с контра вместо спирачка.
13. Децата на 90-те колекционирахме "Мики Маус", "Фют" и "Тийнейджър LOVE".
14. Децата на 90-те обсъждахме с приятели поредния епизод на сериалите "Гръм в рая", "Чип и Дейл – Спасителен отряд", "Алф", "Семейство Флинстоун".
15. Децата на 90-те прекарвахме с часове, играейки на Sega Mega Drive конзоли, като знаехме всички Fatality-та и тайни кодове на Mortal Kombat.
16. Децата на 90-те чакахме с нетърпение предаването "Милион и едно желания".
17. Децата на 90-те се пръскахме с шишета от веро пред блока.
18. Децата на 90-те рисувахме с цветни тебешири по асфалт или с керемида и всякакви камъчета, които оставят следи.
19. Децата на 90-те използвахме пароли само за някоя игра, а не за да ги въвеждаме в интернет сайт.
20. Децата на 90-те слагахме снимките от рождения си ден в найлоново албумче, а не във Facebook.
Всеки може да добави поне още 20 неща, които му напомнят за безметежното детство и щурите тийн години. Заедно с милите спомени няма как да не ни налегне и нотка носталгия. Тя е неизбежна...
Дете съм на 70-те и много от гореописаните неща ги правех аз самата. И гледах Чип и Дейл заедно с дъщеря ми (тя е родена през 92 година). Мога само да добавя, че тя с нейната команда бяха си сформирали "Първи отдел" и се изпълняваха мисии (разбирай пакости) в стил сериала "Никита"
ОтговорИзтриванеядохме бой от милицията за да гледаме междузвездни войни... на кино Сердика... :)))
ОтговорИзтриванепълни глупости
ИзтриванеТова не е вярно.
ИзтриванеСнимката е от Търговище :)))
ОтговорИзтриванеDa taka e, ako ne se laja mladejite sa Marieta, Encho, Kremena i .....? :)
ИзтриванеБорислав
ИзтриванеТочно от Търговище е :)
ИзтриванеА децата на 80-те чакахме с часове да докарат новият "Пиф" в РЕПа - в найлонче, с играчка и плакат...Чакахме от три и половина, а списанията ги караха в шест. Още помня цвета на колата, която ги караше.Стигаха само за първите двайсетина деца. За утеха можеш да си вземеш вестник "Старт", на последната страница имаше отбор
ОтговорИзтриванеКазана с лютеница на баба...още топла намазана на филия..а как ухаеше..
ОтговорИзтриванеА хляба как ухаеше, и колко вкусен беше.
ИзтриванеТова при нас го нямаше, но може и някой да го е правил:
ОтговорИзтриване10. Децата на 90-те ставахме рано в събота и неделя, за да гледаме анимациите по Pro 7 или Sat 1.
За списанията бих добавила Космос и Време Супер S
Имах и прашка и скобник
ОтговорИзтриванеИмах згъваемо балканче,защипвахме с щипка за пране ленти от кофичка от кисело мляко на рамката близо до спиците като карам да пъррррка и си представяхме че е звук от мотор.
ОтговорИзтриванеИграехме на стражари и апаши, счупих антената на баща ми за първа и втора програма за да си направя тръба за фунийки, фунийките ги мажехме с лак за нокти, а по някога слагахме и кърфици на четири или пет фунийки и те бяха специалните :))
ОтговорИзтриванеПрез 80-те бяхме се вманиачили по снимките на автомобили от дъвки "Би-бип"!По цял ден обикаляхме стрелбището,стреляме с пушка/цена-40 ст./,дават ни дъвката и веднага я отваряхме,да попълним колекцията...разменяхме си повтарящи се...След това дойде и кубчето на Рубик...Такива бяха времената...
ОтговорИзтриванеили в близката горичка си правехме къщички и се стреляхме с електронни автоматчета хах
ОтговорИзтриванеили всяка вечер преди мръкване, през лятото на село всички се събирахме да играем футбол на стадиона или на училищната площадка
Спасители на Плажа, Лепка, лимки... ние живяхме когато Дързост и красота беше на двуцифрен епизод мисля :D
ОтговорИзтриванеДецата на 90-те със сигурност не са гледали анимациите по Pro 7 или Sat 1.
ОтговорИзтриванеКойто го е написал ще е роден след 1990г.
роден съм 89' и всяка сутрин това чаках
ИзтриванеПо-скоро си гледал Смърфовете по Канал 1
ИзтриванеКъде забравихте,,Хари Потър" бе от 90- те?
ОтговорИзтриванеХахаха, единственото за което съжалявам за това време, е че бяхме млади и красиви, а сега останахме само красиви.
ОтговорИзтриванеИграехме на вс това което сте написали...но имаше и една игра 7морката на Блейк и се осветявахме с фенери...Играехме и на писта с малки железни колички които колекционирахме и ги имаше само в ЦУМ...Имаше и едно въженце с две топчета и тракахме докато не си удариш пръстите...Пред всеки Блок имаше желязна тенис на маса..кой с хилка кой с учебник хахаха... Зимата от млад техник на Мария Луиза си купувахме стикове за хокей и мини ски (немски 6.50лв)и играехме на хокей под лампата на улицата върху снега..Кой знае колко още игри Имаше които съм забравил.... хахаха
ОтговорИзтриванеИмаше любов между хората а не омраза
ОтговорИзтриванемузиката, видеото на касети, игрите навън, снимките в албумите, анимациите, първите зрелищни фантастични филми ..... да;
ОтговорИзтриванено за мен по-важното е нещо друго - отношенията помежду ни - между децата, между деца и родители, между деца и баби и дядовци, към учителите .... не веднъж съм опитвал да обрисувам отношението по онова време към учителите на сина си, днес /вече е голям/ - познайте - никакъв шанс ...
днес думите 'достойнство', 'чест', 'нравственост', 'морал' са просто някакви думички в българския език, които се използват от време на време, но и без тях няма да ни е 'лошо' ... помните обръщенията на обществени места - "Ало, другарко/другарю ..." Те звучаха хем строго, хем някак благо, другарски.
вместо да става по-лошо, то става безнадеждно
ОтговорИзтриване