Баташкото клане е на корицата на януарския брой на сп. Military History. Заглавието е "Лицето на злото". Вътре на един от най-мрачните моменти от историята ни са отделени 7 страници. Материалът, който подробно проследява събитията от 1876 г. в България с акцент върху ролята на американския журналист Джанюариус Макгахан, е Ричард Селсър, преподавател по история в Weatherford College и автор на 10 книги.Интересно е как американски историк интерпретира този момент от българската история. "Модерната ера на геноцида започва в забравен край на Османската империя - не в Армения през 1915 г., както много хора смятат, а в малко българско селище през 1876 г. Това събитие - клането на жителите на Батак - е част от Априлското въстание срещу османското управление в България. Днес то е само бележка под линия в историята. Отоманските турци били мюсюлмани, а техните български поданици - източноправославни християни. Така това, което започнало като война за независимост, прераснало в свещена война. По време на въстанието, докато западният свят изразява гняв и остро осъжда случилото се, силите на султан Абдулазис избиват над 15 хил. българи...", пише той.
Според автора въпреки че "Батак притежава всички елементи на история от първите страници - политическо потисничество, религиозно преследване, престъпления срещу човечеството и т. н. - Баташкото клане остава нечуто по три причини". Първата е Желязната завеса, която спира притока на информация. Втората е объркването в датирането - заради новия и стария стил. Трето, основните имена са на два езика - български и турски.Той разказва подробно за Априлското въстание, събитията в Батак. Специално внимание е отделено на ролята на американския журналист и правозащитник Макгахан - как той научава за клането, отива на място и разказва за него в "Дейли нюз".
"Според оценката на Макгахан от 9000-те жители на Батак само 1200 са оцелели. Публикуван на 7 август в "Дейли нюз", неговият репортаж дава първите данни, които излизат от България", пише Селсър. Историкът припомня и горчиво-хапливия коментар на Макгахан: "Мога да кажа спокойно, че направих за смазването на Турската империя повече от всички други...освен от самите турци".
Според автора на материала американският журналист, който днес е слабо познат в родината си, продължава да се радва на голяма почит в България.През 2007 г. в България се разрази раздухан скандал около "Митът Батак" - проект на изкуствоведката Мартина Балева и историка Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към Берлинския свободен университет. Темата възбуди т.нар. патриотична общественост като се заговори и за опит за изкривяване на историята. В основата на изследването на Балева беше картината на полския художник Антони Пиотровски "Баташкото клане", рисувана през 1892 г., т. е. 16 години след Априлското въстание.
clubz.bg
Според автора въпреки че "Батак притежава всички елементи на история от първите страници - политическо потисничество, религиозно преследване, престъпления срещу човечеството и т. н. - Баташкото клане остава нечуто по три причини". Първата е Желязната завеса, която спира притока на информация. Втората е объркването в датирането - заради новия и стария стил. Трето, основните имена са на два езика - български и турски.Той разказва подробно за Априлското въстание, събитията в Батак. Специално внимание е отделено на ролята на американския журналист и правозащитник Макгахан - как той научава за клането, отива на място и разказва за него в "Дейли нюз".
"Според оценката на Макгахан от 9000-те жители на Батак само 1200 са оцелели. Публикуван на 7 август в "Дейли нюз", неговият репортаж дава първите данни, които излизат от България", пише Селсър. Историкът припомня и горчиво-хапливия коментар на Макгахан: "Мога да кажа спокойно, че направих за смазването на Турската империя повече от всички други...освен от самите турци".
Според автора на материала американският журналист, който днес е слабо познат в родината си, продължава да се радва на голяма почит в България.През 2007 г. в България се разрази раздухан скандал около "Митът Батак" - проект на изкуствоведката Мартина Балева и историка Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към Берлинския свободен университет. Темата възбуди т.нар. патриотична общественост като се заговори и за опит за изкривяване на историята. В основата на изследването на Балева беше картината на полския художник Антони Пиотровски "Баташкото клане", рисувана през 1892 г., т. е. 16 години след Априлското въстание.
clubz.bg
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук