Роден в село Яйкънлии Казанлъшко /Дъбово– Община Мъглиж/ , участник в четата българи-доброволци към отряда на генерал Гурко за защита на мирното население от башибозуците през Освободителната руско-турска война, обесен на 28 октомври 1877 година в Цариград.
От това време Хитърдимовият род в Дъбово се нарича Делииванови.
Иван Петров е бил местен хайдутин, който се е борил срещу поробителите в района на Яйкънлии /Дъбово/, Стара планина и Средна гора. Бил е член на Българския Таен Революционен Централен Комитет заедно с още четири дъбовци.
През Руско турската война е бил водач на предния отряд на войските на ген. Гурко през проходите на Стара планина и Средна гора. Взел участие в боевете при Стара Загора и Нова Загора, където е убил 22 турци.
Заловен от турците и осъден на смърт чрез обесване.
Бесен два пъти. Първия път въжето се скъсало. По тогавашните турски закони, когато се скъса въжето присъдата се заменя с доживотно заточение. Но като особено опасен враг на Падишаха, турците потвърждават смъртната му присъда и е обесен в Цариград.
Смъртта му е отразена във вестник „Българинъ“ от 5 ноември 1877 година в Букурещ.
Отразена и в дневниците и спомените на Никола Обретенов от Диарбекир.
Има и графики от руски художник, които са във Военно историческия музей в Москва.
Поклон!
Стоян Тодоров
От това време Хитърдимовият род в Дъбово се нарича Делииванови.
Иван Петров е бил местен хайдутин, който се е борил срещу поробителите в района на Яйкънлии /Дъбово/, Стара планина и Средна гора. Бил е член на Българския Таен Революционен Централен Комитет заедно с още четири дъбовци.
През Руско турската война е бил водач на предния отряд на войските на ген. Гурко през проходите на Стара планина и Средна гора. Взел участие в боевете при Стара Загора и Нова Загора, където е убил 22 турци.
Родната къща на Иван Петров днес
Заловен от турците и осъден на смърт чрез обесване.
Бесен два пъти. Първия път въжето се скъсало. По тогавашните турски закони, когато се скъса въжето присъдата се заменя с доживотно заточение. Но като особено опасен враг на Падишаха, турците потвърждават смъртната му присъда и е обесен в Цариград.
Смъртта му е отразена във вестник „Българинъ“ от 5 ноември 1877 година в Букурещ.
Отразена и в дневниците и спомените на Никола Обретенов от Диарбекир.
Има и графики от руски художник, които са във Военно историческия музей в Москва.
Поклон!
Стоян Тодоров
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук