Трима български парашутисти се записват с уникални височинни скокове от стратосферни височини през 1957 г.

 

Чавдар Джуров

Военните парашутисти Иван Крумов, Стефан Калъпчиев и Чавдар Джуров/синът на Добри джуров/ скачат от стратосферата 50 години преди уникалния скок на австриеца Феликс Баумгартнер

След скока от Космоса на австрийския парашутист Феликс Баумгартнер, който предизвика сензация, е добре да си припомним, че български парашутисти са правили подобни изпълнения преди 45-50 г. Наистина парашутните скокове на българските парашутисти не са от 39 км., но също са изпълнени от стратосферни височини. През 1957 г., български военни парашутисти скачат от люка на летящ бомбардировач. Преди излитането парашутистите влизали в люка вместо бомбите и при сигнал просто се пускали в бездната. Международната федерация по парашутизъм (ФАИ) в Париж признава рекордите на българските парашутисти, но впоследствие забранява всякакви подобни опити, заради високият риск за живота на парашутистите.

ПОЛКОВНИК СТЕФАН КАЛЪПЧИЕВ

Стефан Калъпчиев е роден през 1921 г. в с. Грамада, дн. квартал на гр. Благоевград.Участва в съпротивителното движение по време на Втората световна война. Ятак на своя брат, партизанина Никола Калъпчиев и Годноджумайската партизанска чета. През 1943 г. е мобилизиран в окупационния корпус в Югославия. Дезертира и е партизанин в Югославска народна освободителна армия (ЮНОА). Участва в посрещането на мисия „Виктор“ (парашутна група на Иван Винаров, Щерьо Атанасов и др.) за усилване командването на НОВА. Техният десант го спечелва за парашутизма. Избран е за първия командир на Интернационалния войнишки батальон от състава на НОВА. Провежда диверсионни акции в тила на Вермахта в Югославия. 

След 9 септември 1944 г. започва да се занимава с парашутизъм. Служи в БНА.Става третият по ред командир на Парашутната дружина. След това е назначен за началник на Военното училище във Враждебна и за началник на парашутно-десантната служба в ПВО и ВВС.През 1957 г. въвежда в българския парашутизъм височинните скокове със задържане и незабавно отваряне на парашута. Той е първият български парашутист, който още през 1951 г. пробва скок от 3500 м със свободно падане, като отваря парашута едва на 500 м от земята.Постепенно увеличава височината, докато успява да постави световен рекорд от 11 300 м пак със забавено отваряне на парашута. После на 2 пъти подобрява собствения си рекорд, като стига до 13 738 м. Това са все скокове от стратосферата, която според учените започва от 10 500-11 000 м.

Постига пет световни и седем републикански височинни рекорда по парашутизъм. Той е първия българин, който изпълнява парашутни скокове чрез катапултиране. Извършва над 2000 парашутни скока. Награден от ФАИ за особени заслуги към авиационните спортове с почетния диплом „Пол Тисандие“. Загива на 25 февруари 1964 г. на летище Божурище на 43 годишна възраст, след скок от хеликоптер. В Аероклуб „Божурище“ е изграден Паметник на полковник Стефан Калъпчиев .

ПОЛКОВНИК ИВАН КРУМОВ

Той е роден на 24 август 1926 г. в пловдивското село Зелениково.В спортната му биография са записани 1600 скока през 20 годишната му военна служба. Носител е на три световни и на 12 републикански рекорда по парашутизъм. Много преди да се роди австрийския световно известен парашутист Феликс Баумгартнер, той скача от уникалната височина – 15740 метра с отваряне на парашута едва на 600 метра над земята. Като дългогодишен началник на парашутната служба на ВВС в БНА организира и ръководи и обучава стотици млади и смели радетели на този мъжествен спорт . а неговите заслуги към тази военно-приложна дисциплина е награждаван многократно с високи воински отличия .Загива трагично на 1 юни 1973 година при изпълнение на поредния си парашутен скок. Посмъртно е награден от ФАИ с диплом и почетен знак « Пол Тисандие».

МАЙОР ЧАВДАР ДЖУРОВ

Чавдар Джуров е по-големият син на тогавашния министър на отбраната, армейски генерал Добри Джуров. Първия си световен рекорд прави едва навършил 18 г. На 28 август 1966 година, поставя индивидуален световен рекорд от височина 15 418 м. Уникалното в случая е, че Джуров скача от движещ се с висока скорост двуместен изтребител МиГ-15. Чавдар Джуров силно мечтае да стане летец, а по-късно и космонавт. Летец става, но от отряда на кандидат-космонавтите го изваждат по медицински причини. Чавдар Джуров загива на 14 юни 1972 година при тренировъчен полет с инструктора Венцислав Йотов.Техният реактивен учебно тренировъчен самолет Л-29 се забива край плевенското село Крушовене..

От доц. Петър Ненков

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉