Няколко поколения са израсли с този съд за храна

Бяха много удобни и практични.Обядвахме в стола и си вземахме понякога и храна за вечерта.

Така наричаните Сифертазчета. Понеже са емайлирали и неръждаеми може директно да се храни от тях да се топли на газов или електрически котлон.

От столовата за вкъщи. Под управлението на "Горското" във Варна, имаше столова / в моето детство/. 

Готвеха много вкусно и предлагаха разнообразни ястия, всеки ден имаше меню за следващия. 

Записваш се и на другия ден имаш желаните ястия. Мил спомен от детството ми. Може би и днес съществува тази столова, но времената са други.

Олга Илиева/Варна

Научете повече

Лютеницата от нашето детство произвеждана по някогашния държавен стандарт

На пазара днес няма лютеница, която дори малко да се доближава по качество и вкус до продукта, произвеждан по някогашния държавен стандарт.

Това заяви директорът на Института за изследване и развитие на храните – Пловдив доц. д-р Павлина Параскова, цитирана от „Фокус“.

По думите й истинската лютеница от преди 1989 г. е съхранена благодарение на домашното производство, а сега масово продаваната на пазара лютеница е направена от вносно китайско доматено пюре. Според д-р Параскова лютеницата, която уж е по стандарт, задължително трябва да се прави от българско доматено пюре, което в момента обаче не се произвежда.Първоначално масовото производство е започнало през 50-те години на 20-ти век, а през 80-те БДС е претърпял частични промени, с които се разрешава влагането на различни пюрета – от пипер, чушки, моркови, патладжан.

След 1989 г. и до днес лютеницата не се произвежда по някогашния БДС.

„Първо се промени вкусът й, заради промененият състав на продуктите, които се слагат в нея. Вече в България никой не произвежда пиперково пюре. Нещо повече – ние внасяме откъде ли не доматено пюре и заменяме пиперковото пюре с други продукти, които наподобяват неговия вкус. 

В лютеницата започнаха да се поставят много от тези хранителни добавки – различни „Е”-та за цвят, за вкус, стабилизатори”, категорична е д-р Параскова.Според нея, ако страната ни иска да запазим българската лютеница, заедно с производителите и преработвателите на зеленчуци, трябва да се разработи документацията за защитата на лютеницата като традиционен български продукт пред ЕС. 

Такъв продукт в момента е горнооряховският суджук.

Освен в България лютеница се произвежда още и в Македония, в Сърбия и в Гърция. Но има разлики в съдържанието и състава на продукта. Българската лютеница например се отличава не само по състав, но по начин на приготвяне. Всички съставки на българската лютеница се пържат в олио до съдържание на сухо вещество около 65%.

Научете повече

Защо цели поколения изпитват носталгия по Татово време

Много негови съвременници все по-често се обръщат с носталгия към живота по онова време, когато са били млади, когато са ходели всяка година на море, на излети сред девствената природа с новия Москвич, спомнят си за първата целувка на задължителната бригада, за опашките преди Коледа за бленуваните цяла година банани, за аромата на домашната лютеница, която се вари пред блока…

Ето някои от най-разпознаваемите символи на социалистическия начин на живот.

Манифестациите

Социализмът имаше свои утвърдени ритуали като вечерна заря-проверка, отраслови празници, рецитали, но най-представителни бяха манифестациите на трудещите се. Хората от цялата страна засвидетелстваха своята преданост към партийното и държавното ръководство четири пъти годишно – на 1 и 24 май, на 9 септември и на 7 ноември, когато се демонстрираше и вярност към другаря Ленин и братския СССР.

Преди манифестациите жените другарки черпеха модни съвети и кройки от култовите тогава списания „Некерман“ и „Квеле“, които носеха на шивачките си. Във всеки град имаше изградена трибуна, подобна на тази върху мавзолея. След официалното тържество народът продължаваше да празнува в местните ресторанти и бирарии. Последната манифестация у нас беше на 24 май 1987 г.

Чушкопекът

Чушкопекът е едно от най-гениалните български изобретения в епохата на социализма. Той е създаден през 1974 г. от инженера от Велико Търново Николай Пиперков и майстора Дочо Дочев. Съоръжението е измислено в гаражна работилница, а след това произвеждано серийно в местния промкомбинат във Велико Търново. Спряганият за баща бивш заместник-кмет на София Велизар Стоилов всъщност бил човекът, който изготвил чертежите на оборудването, така че да покрива изискванията на БДС.

Всичко става с връзки

Да си купиш цветен телевизор, хладилник или пералня, беше почти невъзможно, ако нямаш връзки. Ако ви трябва хладилник „Зил“, какъвто има в склада на Районната потребителска кооперация в града, обаждаш се на съседа, който работи там и може да го осигури. Той пък има нужда от кожени обувки, а за късмет вашата жена работи в местния обувен завод. Сделката е сключена, така и двете страни са доволни и материално осигурени. По втория начин можеше да се сдобиеш и с карта за почивка, както и с домашен телефон.

Бригадите

Бране на пипер, домати, розов цвят, миене на буркани в консервен комбинат – всичко това беше задължително за пионера и комсомолеца в рамките на националното бригадирско движение.

То започва с националната бригада за строителството на Хаинбоаз – Прохода на републиката, през 1946-а. Средношколците и студентите работят без пари или за символични суми близо месец през лятото. Отделно в прибирането на реколтата се включват и по-малките ученици в началото на всяка учебна година. Званието „бригадир“ със значка се дава след положени 25 безплатни трудодена от младежите и девойките и 20 от средношколците.

Карта за море

През социализма всяко по-голямо предприятие има база на морето. Обядът в стол с първо, второ и трето в почивна станция край брега се смята за едно от най-високите постижения за времето си, по което сега мнозина с мизерни заплати въздишат. Цените бяха достъпни и почти всеки можеше да летува на морето всяка година. Менюто в стола бе скромно, но питателно – таратор, мусака, зеле с месо, зелен боб, кисело мляко със захар за десерт или макарони на фурна.

Тоалетната в много от станциите беше обща. На плажа можеше да се опъне хавлия, гумен дюшек или дори чаршафа, на който спиш в станцията. И никой не ти искаше пари. 14-дневен лагер на море за дете пък през 80-те излизаше средно 20 лева.

Москвичът

„Москвич“ беше мечтата на българина от 70-те и 80-те години на миналия век, когато настъпва бумът в разпространението на личните превозни средства в България. Тогава обаче леките коли са дефицит, защото се осигуряват от внос, затова и продажбата им е лимитирана.

Тъй като мераклиите са много, а колите – малко, продажбите стават по реда на внесения в ДСК депозит от 1500 лева – вноска за кола. Получавате номерче и чакате. След 2-3 години ви излиза редът за „Запорожец“, след 3-4 – за „Москвич”, за „Жигули” или „Лада” се чакаше и до 8-10 години. Нова кола не можеше да се продава до 3 години.

Научете повече

Помните ли Маргарита Михнева? Ето какво се случва с една от първите разследващи журналистки в България

Михнева е родена  на 21 април 1952 г. в София .През 1974 г. завършва право в Софийския държавен университет. След дипломирането си е разпределена като прокурор в Търговище, но не практикува като юрист.

Явява се на конкурс в БНТ за редактор – водещ на тогавашната Втора програма (Ефир 2)

През 1975 г. започва работа в телевизията. Включва се активно в пропагандната кампания на т.нар. „Възродителен процес“, проявявайки се с „настървените“ си репортажи от границата по време на етническото прочистване през лятото на 1989 година.

От 1992 до 1999 г. прави рубриката си „Конфликти“. Уволняват я от БНТ и тя отива в bTV, заедно с рубриката си, но след около година я свалят от екрана. След това е водеща на предаването „Пуканки“ по Нова телевизия.

Тя е един от първите разследващи журналисти в България.

Към днешна дата журналистката е на тежки успокоителни, които би трябвало да подобрят психическото й състояние. Изолирана е и й е забранено да общува с хора.Първите сигнали за случващото се с нея дошли още около 12 декември, когато журналистката започнала да пише на свои познати, че животът й е в опасност и била заплашвана с убийство. 

Като основен източник на заплахите към нея тя сочела Тони Иванов – Парфюма и живееща във Варна бизнес дама Ивана Денчева – Хюнгербюлер, която според думите й била дългогодишна любовница на Парфюма. По време на европейското му издирване от българската прокуратура, Иванов се укривал именно в апартамента на бизнес дамата в Мадрид, Испания.

 Припомняме, че Парфюма бе издирван от родната прокуратура по разследване на заговор „срещу държавата“, което пък започна в последните седмици от управлението на Иван Гешев в ролята му на главен прокурор. В него Парфюма и още няколко души бяха обвинени, че с пари на убития в ЮАР Красимир Каменов – Къро, са подготвяли заговор за дискредитация на няколко висши прокурори и полицаи. Впоследствие Парфюма се прибра в България, като след като прекара 24 часа в ареста, бе освободен под гаранция.

 Според твърденията на Михнева, през последните няколко седмици Денчева-Хюнгербюлер умишлено дала личния й телефонен номер на Парфюма, който пък й се обаждал неколкократно с директни заплахи за живота й. Михнева дори разказвала пред свои близки, че Парфюма й се обаждал неколкократно с директни заплахи. Според разказите на Михнева пред нейни близки, Парфюма отишъл директно на домашния й адрес на ул. „Оборище“, където й заявил в прав текст, че ще я унищожи и ще й счупи ръчичките, както и тези на дъщеря й.

В резултат на цялата тази история психическото състояние на журналистката се усложнило рязко и по този повод Михнева подала сигнал до градския прокурор Илиана Кирилова, в който в доста сбъркан текст изложила страховете си. 

 На 21 декември, когато подава сигнал до Прокуратурата и е разпитана от прокурор от СГП, Михнева подава сигнал по телефона до редактор на Уикенд и го уведомява, че е заплашвана и в момента я разпитва прокурор. Дори изпраща подадения сигнал до редакционната поща на изданието. В него журналистката информира за ОПГ в района на „Оборище“, която я заплашва с убийство и цитираме: „Нено Димов – бивш министър на околната среда, Настимир Ананиев –  сменил сума политически партии, сега в ПП, Васил Цолов – бивш кмет на район „Оборище“, Георги Кузмов – настоящ кмет на район „Оборище“ и… отвсякъде наднича Лорер“

„Предполагам, че всичко идва от факта, че „Лукойл“ е вече продаден на американците и изиграни останаха групата „Капитал“. За сведение тази информация ми сподели лично моята приятелка Анелия Атанасова, бивша съпруга на генерал Атанас Атанасов. Благодарение на интригите на генерала, тя загуби българското си гражданство и днес работи за ЦРУ. Атанас Атанасов провокира бившата си жена Анелия Атанасова, за това, че той се изказа по телевизията, че се грижил за децата в Америка. Анелия настояваше да направя интервю с нея за това, че децата не бива да бъдат замесвани и употребявани в политиката. Всички отказаха да публикуват това интервю“, пише още в хаотичния си сигнал до прокуратурата Михнева.

Според близки на журналистката психическото й състояние е влошено в резултат на терапиите срещу рак. Припомняме, че Михнева се бори с второ онкологично заболяване и е категорична, че се чувства на ръба на силите си. по всяка вероятност агресивното вливане на медикаментите е причинило сривът в психиката й. Освен това станало ясно и че е с критично ниски нива на витамин В12.

Източник: Уикенд

Научете повече

Увивах с кабел дърветата в градината на къщата на село да хвана западни радио-станции на стар ВЕФ през 80-те

Да си призная, не помня как открих радиото. Сигурно е свързано с меломанските ми занимания, когато дебнех да си запиша някоя песен по радиото, което в началото на 80 те бе все едно да търсиш златен пръстен сред тонове пясък. 

Но радиото беше стар ВЕФ, в чиято чест увивах с кабел всички дървета в градината на къщата на село и се мъчех да хвана какви ли не чужди радио-станции. Очаквах чудеса, но те трудно се случваха. И въпреки това, представете си вечер в една стара селска къща, в която винаги има какво да шуми или да създава странен шум. 

И едно хлапе на около 12-14 години, което е наредило една камара книги от селската библиотека и вече уморено, не му се чете, седи в тъмната стая посред нощ и върти копчето на апарата. Вой и стонове от заглушителните станции, но въпреки това...понякога тайно хващах турски радиостанции, по които въртяха от техните, протяжните песни. 

Вечер попадах и на радиотеатъра по Христо Ботев, по който слушах ту бойки социалистически реализми, ту странни неща, които по-късно разбирах, че са на Рей Бредбъри. Дълги часове вечер, отваряш очи, навън нещо шуми, вятър ли, не разбираш, но от радиото звучи някаква странна съветска военна музика. Отваряш очи и ти говорят нещо за пчелите или за отглеждането на бубите или някаква такава абсурдна тема за ранна утрин. Имаше дори и утринна гимнастика, която спря по едно време, времената вече не бяха в подкрепа на колективните занимания.

Много си харесвах тези вечери, летни или зимни, в тази стара къща.

После продължих да слушам радио и то само и предимно едно – Христо Ботев. Единственото радио, което ми напомняше и все още ми напомня за онези хубави вечери, с радио театъра, със странните концерти с музика на народите, с шантавите тематики по никое време.

Научете повече