Бабин трик срещу влага и мухъл - през соца във всеки гардероб го имаше

Тайната на сухия и ароматен гардероб, която домакините използваха преди модерните абсорбатори

По времето на т. нар. соц влагоабсорбаторите и ароматните дифузери, каквито ги познаваме днес, не бяха налични. Постоянно адаптирайки се към недостига, нашите майки и баби трябваше да разчитат на собствената си изобретателност и налични средства. Това беше особено вярно, когато ставаше въпрос за премахване на влагата в гардеробите.

Сега от jenata.blitz.bg ще ви разкажем как една обикновена кибритена кутия се превърна в спасение за соц домакините и какво още можете да сложите в гардероб, за да се предпазите от влага и мухълови миризми.

Какво да сложите в гардероб, за да се предпазите от влага – защо кибритените кутии са били използвани по времето на соца

Обикновена кутия кибрит, прибрана на рафт с бельо или в дъното на гардероба, можеше да се намери в почти всеки дом. Соц сградите често имаха проблеми с вентилацията и замръзване на стените. Влагата в апартаментите беше доста често срещан проблем.

Освен това, намирането на красива рокля или качествен костюм беше истинско търсене. Много предмети са били носени с години и са били поддържани по най-добрия възможен начин.

Тъй като обичайните абсорбенти или дори силикагел не са били налични, домакините са се задоволявали с кибритени кутии. По същество главите на кибритените клечки са действали като сорбент, ефективно абсорбирайки влагата.

Тайната се крие в състава на главите на кибритените клечки: калиев хлорат, сяра и лепило.

Кибрите са служили и като вид индикатор за проблем. Ако кибритената клечка не се запали от първия опит или стане твърде гъвкава, домакините са знаели, че е време да проветрят вещите си или да пренаредят мебелите.

Какво да сложите в гардероба си, за да премахнете миризмата и влагата – други методи

Сега има продукти, много по-ефективни от кибритените клечки. Можете да си купите силикагел (дори торбичка от кутия за обувки ще свърши работа), специални абсорбатори на влага с гранули калциев хлорид или сашета.

Има обаче и други доказани, бюджетни методи:

Обикновената училищна тебешир (бяла) е друг отличен абсорбатор на влага. Просто поставете няколко парчета в гардероба си и няма да усетите никаква миризма на влага.

Оризът или солта са отлични за борба с влагата. Вземете носна кърпичка или чист чорап от купчина такива, за които сте се надявали да намерите съвпадение. Поръсете го със сол или ориз и го поставете на рафтовете на гардероба си. Между другото, можете да добавите 2-3 капки етерично масло от лавандула или чаено дърво за прекрасен аромат. Когато забележите, че солта се е втвърдила и оризът е станал влажен, сменете пакетчетата с пресни.

Но, честно казано, струва си да се отбележи, че кибритените клечки все още са достъпно и бързо решение, когато проблемът с излишната влага ви изненада.

Какво премахва миризмите от мухъл в гардероба - всеки дом го има

Активният въглен е един от най-добрите порести материали, абсорбиращ не само влагата, но и всички неприятни миризми. Това е доста често срещано и достъпно средство, което може да се намери в аптечката ви.

Смачкайте 10-15 таблетки активен въглен и ги поставете в малка торбичка или буркан (предварително пробийте дупки в капака). Този разтвор може да се постави и в шкаф за обувки.

Има още една тайна за премахване на неприятните миризми от гардероба. Докато кибритът и солта се борят с влагата (причината за проблема), този метод елиминира следствието - характерния "аромат" на застояло пране.

Ще ви трябват пакетчета черен или зелен чай и любимото ви етерично масло. Идеалният вариант е чай, опакован в индивидуални пликове. Просто добавете 2-3 капки етерично масло. Четири до пет такива пакетчета ще са достатъчни за целия ви шкаф.

За разлика от продуктите, закупени от магазина, този метод е подходящ за алергени и ви позволява да изберете аромата, който ви харесва най-много. / jenata.blitz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Помните ли арестуваните и измъчвани български медици в Либия през 90-те.Ето какво се случва с тях днес

На 9 февруари 1999 г. в Либия са арестувани пет български медицински сестри – Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, както и палестинският лекар Ашраф ал-Хаджудж. Те са обвинени, че умишлено са заразили със СПИН 393 либийски деца в Детската болница в Бенгази – обвинение, което шокира България и света. По-късно международни експерти доказват, че заразата е резултат от замърсена кръв и лоши санитарни условия, а не от умишлени действия на българския медицински персонал. 

Първите дни след арестите остават критични в оценката за българската държава, защото това е моментът, в който семействата и обществото очакват бърза и твърда реакция от страна на българската дипломация. Именно тогава много критици насочват поглед към външния министър по онова време – Надежда Михайлова. Според тях тя не предприема навременни и решителни действия, които биха могли да променят хода на драмата още в самото начало. Твърди се, че българската дипломация е можела да реагира още преди да бъдат повдигнати официални обвинения, когато сестрите все още са били само задържани. Това според експерти и близки на медиците е било ключово време, през което намеса на държавата можеше да предотврати потъването на случая в либийската съдебна система. Самата Михайлова по-късно заявява, че е научила за проблема едва след арестите и че не е имала възможност за по-ранна намеса. Но това обяснение не успокоява близките на задържаните, нито обществото, защото липсата на активна дипломатическа линия в първите дни и месеци остава едно от най-критикуваните решения на българското правителство от периода.

След ареста процесите срещу нашите медици се превръщат в години на съдебни фарсове, смъртни присъди, отменени присъди и непрестанен политически натиск. Либийският съд осъжда сестрите на смърт няколко пъти, а международните експерти, включително водещи учени по вирусология, определят обвиненията като научно несъстоятелни. Докато България се лута в дипломатическите си ходове, международният натиск постепенно се увеличава, но усилията оставаха разпокъсани. В същото време българските медици изживяват най-тежките години в живота си, прекарани в килии, подложени на психологически и физически натиск, а надеждата им остава единствено в международната общност.

Критиците на Михайлова и тогавашното правителство твърдят, че липсата на навременна реакция, отсъствието на силна международна кампания и неспособността на дипломатическия ни апарат да мобилизира подкрепа в първите и най-важни месеци са допринесли за това трагедията да се развива в продължение на цели осем години. Когато през 2007 г. най-накрая се стига до освобождаването на сестрите, това се случва не благодарение на ключова роля на България, а вследствие на преговори, водени основно от Франция и ЕС, както и от личната намеса на Сесилия Саркози. Международното посредничество успява там, където българската дипломация от края на 90-те се проваля.

Днес случаят с българските медицински сестри в Либия остава едно от най-болезнените събития в най-новата ни история. Той поставя въпроса дали държавата е направила всичко, което е била длъжна да направи за своите граждани. За много българи отговорът остава еднозначен – в критичния момент държавата, представена от външния министър Надежда Михайлова, не ги защити. И именно този пропуск обрече пет българки да прекарат най-мрачните години от живота си далеч от дома, в очакване на спасение, което дойде едва когато чужди дипломати поеха битката вместо България.

Къде са и какво правят днес?

Повечето от медиците продължиха живота си далеч от медийното внимание, като се опитват да преодолеят травмите от осемте години в либийските затвори.

Някои от медицинските сестри, като Валентина Сиропуло и Валя Червеняшка, се завърнаха към професията си в България и продължиха да работят в болнични заведения.

Кристияна Вълчева основа фондация, насочена към подпомагане на хора в трудни ситуации, и написа книга за преживяното.

В свои интервюта през годините медиците споделят, че преживените мъчения и изолация са оставили трайни следи върху здравето и психиката им. 

През 2019 г. една от сестрите, Нася Ненова, успя да спечели дело в български съд срещу своите либийски мъчители за нанесени неимуществени вреди, макар че събирането на присъденото обезщетение от либийската държава остава практически невъзможно.

През годините медиците често са изразявали разочарование от липсата на достатъчна финансова и социална подкрепа от страна на българската държава след завръщането им. 

Палестинският лекар Ашраф ал-Хаджудж, който беше осъден заедно с тях, получи българско гражданство, но по-късно се установи да живее и работи в Нидерландия.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Беше по-талантлив от Гунди, но властта го изгони от Левски, а алкохолът окончателно го погуби

Георги Апостолов Соколов – Соколето е бивш български футболист, нападател (крило). Роден е на 19 юни 1942 г. в София.

Георги Соколов започва кариерата си в “Спартак” (Пловдив), като по това време треньор в клуба е бащата на Соколов, легендарният вратар Апостол Соколов. Соколето дебютира в мъжкия футбол едва на 15 години и 5 месеца през есента на 1957г. в мач срещу “Спартак”(Плевен), което го прави най-младият футболист в историята на българския футбол.

С най-ценното – топката!

В началото на 1958г. е привлечен в отбора на “Левски” (София) от треньора Георги Пачеджиев, където се превръща в обичан и до днес състезател. Дебютира на 17 август 1958г. в контрола срещу английския “Челси”, играна в София.

Няколко дни по-късно дебютира за “сините” и за първенство в мач срещу “Спартак” (Варна), завършил 0:0. Тогава е едва на 16 години и 2 месеца. Бързо се утвърждава като основна фигура в състава на “Левски”, като изиграва цели 11 сезона, в които записва 239 мача и 83 гола във всички турнири.

Интересно е да се отбележи, че той е човекът, отбелязал първия гол за “сините” в Европа. Това се случва на 12 септември 1965г. в мач срещу шведския “Юргорден”. Голът бива отбелязан в осмата  минута на стадион “Росунда” в Стокхолм (Швеция). “Сините” губят с 2:1. С “Левски” Георги Соколов става два пъти шампион на България и два пъти носител на Купата на страната.

През пролетта на 1959г. Соколов е един от основните футболисти на юношеския национален тим на България, печелейки европейската титла в София. Дебютът му за “А” националният отбор се случва на 13 май същата тази 1959г. в мача срещу Холандия, спечелен от България с 3:2 в София.

Важно е да се отбележи, че в този мач Соколов се превръща в най-младия футболист, дебютирал за България, едва на 16 години 10 месеца и 27 дни. За последно облича националния екип на 4 септември 1965г. срещу ГДР. Участник е на световното първенство в Чили през 1962г., където записва 2 мача.

За мъжкия национален отбор записва 25 мача, в които отбелязва 5 гола. През 1966г.,когато е в стихията си, “Соколето” получава тежка контузия, която го възпира от участие на световното първенство в Англия.

Освен “Соколето” футболистът получава и друг прякор – “Йогата”. Най-вече заради гъвкавостта си. Също така прави един невероятен плонж в мач срещу италианския “Милан” в София. Навремето бил сравняван дори с “Гунди”, като казвали, че “Соколето” е може би дори по-талантлив от незабравимият център нападател.

“Йогата” в действие

Известен с брилянтната си техника и виртуозни изпълнения, “Соколето” се превръща в един от най-големите таланти, раждали се някога в територията на България. Известен е също и с фриволния си начин на живот извън терена, което самият той не крие.

Веднъж споделя,че вкарва гол на ЦСКА, а преди това е употребил алкохол. Друг интересен момент и доказателство за това, че Соколов не си “поплюва” е фактът, че нарича тогавашния селекционер на мъжкия ни национален отбор Рудолф Витлачил чешка “въртигъзка”. В онези времена обаче това е недопустимо и хора като Соколов биват мачкани от системата заради характера си и свободолюбивия си изказ.

През 1969 г. след обединението на “Левски” и “Спартак” е скандално изгонен от отбора, макар да е талант и да е само на 27 години. Според мнозина причината за това е, че е неудобен на новите милиционерски шефове в клуба. Соколов никога не е бил партиен член на БКП. Освен това, дядо му Златан Соколов е бил личен телеграфист на цар Борис III, заради което Соколето не е долюбван от комунистическата власт. Тогава той получава предложение да заиграе във „вечния враг ЦСКА от треньора Манол Манолов, но футболната федерация не разрешава това. Кариерата на Георги Соколов е съсипана.

Следват кратки периоди в “Дунав” (Русе), Хасково (в „Б“ РФГ) и “Академик” (София), като приключва с футбола, ненавършил още 30 години. След като бива изхвърлен от футбола, Соколето многократно признава, че за него това е равносилно на смърт и живота му без футбол няма смисъл.

След футбола намира препитание в различни сфери, но мъката по това, което му отнема властта на толкова млада възраст го тласка към алкохола и депресията. На 27 юни 2002г. в болки, самота и забвение угасва един невероятен талант. Талант, чиито размери са необятни. Обичан и силно уважаван от публиката по стадионите в България един голям футболист завинаги напуска този свят.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Убийството на братовчедите Нели Стоянова и Любен Бончев е един от най-мрачните и заплетени случаи в новата криминална история на Черноморието

През лятото на юли 2001 г. 17-годишната Нели и 20-годишният Любен изчезват безследно от Равда. Последно са видени да излизат заедно вечерта.

Телата им са намерени едва месец по-късно, заровени в плитки гробове в лозята край селото. Разследването установява, че са били убити по особено жесток начин.

Заподозрените: Полицията насочва вниманието си към двама местни спасители – Димитър Димитров (известен като Бабата) и Мирослав Михайлов.

Мотив и версия на обвинението

Според официалното обвинение, мотивът е бил грабеж или личен конфликт, който е ескалирал. Твърди се, че жертвите са били примамени или отвлечени, след което умъртвени. Димитър и Мирослав са арестувани и срещу тях започва дълъг съдебен процес.

Съдебният процес и присъдите

През 2003 г. Бургаският окръжен съд произнася най-тежката присъда – доживотен затвор без право на замяна и за двамата подсъдими. Тази присъда е потвърдена от по-горните инстанции.

Случаят остава спорен в общественото мнение. Години наред Димитър Димитров поддържа тезата, че е невинен и че признанията му са изтръгнати с насилие. Неговите близки и защитници сочат липса на категорични ДНК доказателства и пропуски в разследването.

И двамата осъдени излежават своите присъди в затвора. През последните години Димитър Димитров прави няколко опита за възобновяване на делото, позовавайки се на нови обстоятелства или нарушения на правата му, но до момента съдът не е променил решението си.

Случаят често е сравняван с други тежки престъпления заради младостта на жертвите и тежката съдба на семействата им, които и до днес вярват, че в трагедията може да са замесени и други хора.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Заводът за манометри „Черно море“ Варна /Снимки/

Създаден около 1962 г. и е специализиран в производството на измервателни уреди. Продукцията преминава задължителен технически контрол (ОТК). В инструкцията четем, че изделията отговарят на БДС 5139-70, български държавен стандарт, който определя изискванията за технически манометри, вакуумметри и мановакуумметри с еластичен чувствителен елемент (тръба на Бурдон).

Въпреки името си, заводът е специализиран в производството на военно оборудване и прибори, като по-късно еволюира в предприятие за монтаж на радиоелектроника и радари, известно днес като „Черно море“ АД

До 1989 г. България има 20% световен пазарен дял в производството на електро- и мотокари и държи 18% от световния пазар на радионавигационна апаратура (радари). 

Четвърт век по-късно, в условията на свободно пазарно стопанство и бидейки част от най-проспериращия икономически съюз на планетата, страната ни няма нито един световнопризнат промишлен продукт, а в обзорните доклади на Европейския съюз българската индустрия се дава като пример за ниска добавена стойност и архаична зависимост от наличните природни ресурси.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Къде е сега майор Ани Младенова – личната медсестра на Тодор Живков ?

Какво се случва с личната медицинска сестра на Тодор Живков, която бе много известна в края на 80-те години на миналия век?

Скъпотията я е принудила да вземе крути мерки и да се премести в околията на София, където животът е по-евтин и икономии се правят по-лесно. 76-годишната майор Ани Младенова признава, че пести от много от хранителните продукти, чиито цени през последните месеци литнаха в Космоса.

Соцлегендата, която се грижеше за здравето на бившия Първи почти до сетния му дъх, казва, че в двора на къщата си в Банкя отглежда както зеленчуци, така и животинки, пише Ретро.

Майор Младенова била силно възмутена от галопиращите цени в магазините. Особено и правели впечатление високите цени на яйцата и млечните продукти които, които станаха златни последно време. Тя обаче слага на трапезата само домашни яйца, защото си е купила 6 кокошки, които ? снасят достатъчно, за да разполага винаги с пресни яйца.

Славната лична сестра на Живков води обикновен пенсионерски живот, макар някога да е била сред най-важните хора в държавата.

От публичния живот тя се скрива след промените през 1989 г., когато е позорно уволнена от поста си, макар да отдава цели 16 години от живота си на Тато.

Ани е плътно сред най-верните му хора от 1973 до 1989 г. Срещата им е съвсем случайна, но и по време на службата си, а и досега бившата медицинска сестра продължава да пази реномето му и да спазва стриктно професионалната си клетва, че няма никога и на никаква цена да издаде най-съкровените лични тайни на БКП величието.

2022 година бе изключително тежка за майорката от УБО, която дълго борила последствията от коварния Ковид-19, който я извадил извън строя.

„Пущината не ни подмина и нас. Разболяхме се и аз, и мъжът ми, а чрез внучето, което ни гостуваше, предадохме бацила и на сина и снахата.

Слава Богу, те тримата изкараха много леко болестта. Детето дори нямаше никакви симптоми“, каза тогава Младенова.

По време на тежката болест била силно притеснена за съпруга си, който не се повлиявал от никакви лекарства, включително най-силните антибиотици. Единствено известният доц. Атанас Мангъров успял да го спаси.

Някогашната лична сестра на Тодор Живков не е успяла да се облагодетелства с почти нищо освен с чина си по време на дългогодишната си вярна служба. След 1989 г. дълго време стои без работа и разчита само на съпруга си. Сега и двамата са пенсионери, а за миналото тя рядко се сеща.

„Родителите ми бяха санитари във ВВМИ, никога не са били членове на БКП, както и аз дълго време. След като завърших, почнах работа като операционна сестра в Александровска болница, в Клиниката по уши, нос, гърло.

Шефът проф. Кабакчиев ми даде идеята да кандидатствам за работа в Правителствена болница. Одобриха ме след 6-месечно проучване. От Тодор Живков се страхувах, не смеех да допра памука, камо ли да пробода кожата му. Но той ме успокои: „Е, не съм изял никого досега, влизай, не се притеснявай“, спомня си с носталгия Ани за първата си среща с бившия Първи, след която става един от най-важните хора в обкръжението му. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ