„Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящият те Христа”Прощалните думи Ботев, отправени към Венета от борда на „Радецки”, са и за нея – най-свидното му чедо – Иванка. Наследникът, за когото пише на Тодор Пеев на 12 февруари с нескрита бащина гордост: „(Видиш ли, че в редовете на човечеството аз няма да оставя празно място ?)”Иванка Христо Ботева е единстваното дете на Христо Ботев. Ражда се на 13 април 1876 г. в Букурещ. По отношение на рожденната й дата изследователите на живота на Ботев и неговото семейство са на различни мнения. По-широко е заснъпена тезата, че Иванка е родена на 12 април. Актът за раждането й № 397/1876 г. е открит в Държавния архив в Букурещ и при публикуването му Василе Христу (през 1949 г.) неточно посочва датата 12 април. При внимателен прочит на текста, става ясно, че най-приемлива е датата 13 април:„В година 1876-та, месец април, 13 ден, един часа следобед. Акт за раждане на детето Иванка от женски пол, родена в Букурещ в един часа сутринта в къщата на нейната майка…”Грешна е и рожденната дата, отбелязана в главната книга на Търновската девическа гимназия – 5 април и на надгробния й паметник в Търново – 6 април.
Вероятно, тези по-късни погрешни дати се дължат на кръщелното свидетелство на Иванка, издадено без проверка след Освобождението.Иванка е само на 1 месец, когото Ботев заминава с четата си за България. На 5 май 1876 г. той дава и последната си аспра за издаването на в. „Нова България”. Само няколко дена след това, с взети на заем 4 минца, е извършено кръщенето на дъщеря му. Кръсник е д-р Странски, който й дава името на Ботевата майка – Иванка. Затова към него Ботев отправя специалните заръки за грижи към семейството му:„Странски!Иди у дома, поздрави жена ми, детето ми и повни, че ако бъда жив, то аз ще да бъда най-признателният твой приятел.” Детството на Иванка преминава в Букурещ, а по-късно и в Търново в лишения и окъдица.
Първоначалното си образование завършва през учебната 1884-1885 г. в Търново в училището при църквата „Св. Константин”. През 1885 г. вуйчото на Венета митрополит Панарет Рашев ги вика в Букурещ и Иванка е записана като „екстерн”, т.е. външна ученичка в пансиона на мадам Брок, където учи две години и показава отличен резултати. От този период датира и първата запазена снимка на Иванка, 16 април 1887 г.След смъртта на владиката, семейството отново се завръща в Търново и Иванка постъпва в І клас на Девическата гимназия, чийто ІV клас завършва с отличен успех през 1891 г.На 27 май 1890 г. във Враца е открит първият паметник на Христо Ботев. На тържеството, в присъствието на княз Фердинанд, Ст. Стамболов и отцелелите Ботеви четници, Иванка произнася пламенно слово. Наскоро след това й е отпусната стипендия и тя заминава за Виена, където е настанена в католическия пансион „Нотър Дам дьо Сион”. Потисната и угнетена от средата, в която попада, само след 6 месеца, тя го напуска и се завръща в Търново.От 1882 Иванка Ботева учи в Женева, където през март 1895 г. завършва гимназиалното си образование с отличен успех. Завръща се в България и е назначена за 1 година в Девическата гимназия в Търново, като учителка по френски език.Жаждата за знания и стремежът да повиши образованито си, отново отвеждат Иванка в Женева. От 1896 тя следва в университета социални науки и завършва през 1899 г. със степен „лисанс”.„Няколко думи за българките в Женева…Най-именита и най-интересна между тях беше Иванка Ботева,…тогава двадесет и три годишна, девойка не висока, но стройна…с буйна кестенява коса и искрящи очи…Имаше грас звучен, реч плавна, мисъл винаги будна…Стъпката й беше драва, решителна, нещо свежо и бодро лъхаше от енергичен, с повелителен глас…Изобщо Рашев беше сериозен учител и един от най-строгите”Из спомените на Илия ЯнкуловВъпреки високото си образование и възможността да гради бляскава кариера, само поради факта, че носи името „Ботева”, Иванка се завръща при майка си в Търново Тя продължава да живее скромно сред книгите, спомените за великия си баща и най-близките си. Заедно с майка си, отдава много сили на македонското революционно-освободително дело. Къщата им е убежище на българи – изгнаници от Македония, а Иванка е касиер на Македонското дружество в Търново и делегат на Македонския конгрес през 1902 г. Наред с това развива и оживена културно-просветна дейност, изнася сказки в Търново и околните градове, участва в културно-просветни дружества и хорове.След първите и опити да пише стихове, още като ученичка, Иванка с типичната си самокритичност отказва да „завладява” литературните хоризонти, само поради факта, че е Ботева дъщеря.„…но фактът, че аз съм Ботева дъщеря, ме е спирал досега и ще ме спира занапред; защото като такава аз съм крайно взискателна и амбицията ми трябва да бъде да изляза с нещо поне горе-долу достойно за паметта на покойния ми баща, но за това пък ми трябва неговата рядка дарба, която аз нямам.” (писмо до Д. Ризов – 26 авг. 1900г.)През пролетта на 1901 г. във Видин Иванка се запознава, чрез брат си д-р Димитър Рашев, с д-р Христо Аджаров. Той е калоферец, лекар, завършил и специализирал във Виена хирургия. Между двамата млади възникват дълбоки чуства, а последвалият годеж е силно желан и от двамата, но не и от Венета. Нейното желание е д-р Аджаров да се премести в Търново, но той вече гради успешна кариера в Пловдив. След две години, когато Иванка е склонила майка си да се преместят в Пловдив е вече много късно – д-р Аджаров е женеен. (в НМ се пази снимков и документален материал за него, дарен от внука му Христо Аджаров)„Иванка беше много красива, с весело и румено лице, с енергична походка и жестове. Учила в Швейцария, тя отлично владееше френски език, беше с голяма култура…Имаше добра душа и беше обичана от всички.” Из спомените на д-р Христо АджаровПрез 1906 г. Иванка встъпва в брак с д-р Стоян Христов, с когото също се запазнава във Видин, където той е началник на местния клон на Българската земеделска банка. Д-р Христов е родом е от с Клисура, Благоевградско, завършва финанси и взима докторат в Белгия.Сватбеното пътешествие на младото семейство е до Букурещ, по местата, свързани с детството на Иванка и героичаната ни история. От този период в НМ „Христо Ботев” се пазят два много ценни документа: текста на поздравителната телеграмата до Иванка от калоферското дружество „Ботев” и писмото-отговор на Иванка от 24 януари 1906 г.„Баба Венета разправяше, че походката, както и гласът на Иванка наподобяват гласа и походката на бащата. Аз пък…ще добавя, че почеркът на Иванка извънредно много приличаше на почерка на баща й, като че една ръка ги е писала.” Из спомените на д-р Стоян Христов, съпруг на ИванкаПрез целия си съзнателен живот Иванка се е стремяла да бъде достойна за името Ботева. Не да го експлоатира и да присвоява дивиденти за своя изгода, а да работи за запазване и увековечаване на паметта за Ботев и популяризиране на гениалното му литературно наследство. Най-голямата й мечта е да събере в едно издание цялото творчество на баща си.Иванка се свързава с Иван Клинчаров и двамата започват усилена работа по подготовката на изданието. За съжаление, тя не доживява да види труда си завършен. След кратко и мъчително боледуване тя умира на 7 ноември 1906 г. в София. С нея умира и нероденото й дете. С неговата смърта угасва и последната надежда за пряк потомък на гения на България – Христо Ботев.В основния фонд на НМ „Христо Ботев”, освен посочените по-горе документи се пазят и 3 оригинални снимни на Иванка: от Женева, 1892, с Венета, от Търново, 1904 г. и 1906 г.; книга „Христо Ботев. Съчинения”, с нейния автограф и кърпа с монограма й от сватбения й чеиз.Надживяла възрастта на баща си само с 2 години, Иванка не успява да изпълни мечтата си – да издаде неговите произведения, но целият й кратък живот я прави достойна дъщеря на великия Ботев.
Ася Николова, директор на Национален музей „Христо Ботев”, Калофер
8:17
