26-годишният Йордан Станчев, без постоянен адрес, беше осъден в Кралския съд в Труро в четвъртък, 2 април, след като се призна за виновен в сексуално нападение.


Нападението се е случило около 21:15 ч. местно време в неделя, 25 януари, в алея близо до колежа в Лаунчестън.


Жертвата, 17 годишно момиче, вървяла сама, когато забелязала, че Станчев я следва. Когато той се затичал към нея, тя изкрещяла и се опитала да избяга, но той я настигнал, блъснал я в метална ограда и я нападнал сексуално.


Въпреки ужасът, момичето е оказало съпротивлявала, ранявайки Станчев по лицето. Той избягал от местопестъплението, вероятно след като е бил подплашен от преминаващ човек, разхождащ куче. Тоева е позволило на жертвата да стигне до безопасно място.

Полицията е била извикана от роднина и служителите на реда бързо са започнали да проверяят района. Установено било, че Станчев се е свързал с полицията малко преди нападението, твърдейки, че е бил нападнат пред ''Лидл''.

Полицаите се уговорили да се срещнат с него и установили, че има наранявания по лицето, съответстващи на описаните от нападнатата непълнолетна. Установено било също, че мобилният му телефон е бил в района по време на престъплението.


По-късно нападнатото момиче разпознала Станчев като нападателя си и той бил арестуван, обвинен и задържан под стража.


Освен наказанието лишаване от свобода, на Станчев е наложено да се впише в регистъра на сексуалните престъпници за цял живот, а за защита на момичето бе издадена ограничителна заповед. Очаква се той да бъде депортиран в България след изтичане на наказанието му, пише 24 часа.


При произнасяне на присъдата съдия Саймън Кар описа престъплението като ''най-големия кошмар на всяка жена'', като заяви, че Станчев е проследил жертвата до уединено място, преди да започне продължителна и ужасяваща атака.


Съдия Кар похвали смелостта на жертвата, като заяви, че нейните действия са попречили на Станчев да извърши още по-тежко престъпление. В съда беше съобщено, че Станчев е избрал жертвата на случаен принцип и е имал женомразки възгледи.


Следователят от полицията Джо Уилсън заяви, че нападението е било изключително ужасяващо за жертвата, но подчерта, че нападения от непознати от този характер остават редки в Девон и Корнуол, като похвали жертвата, човека, разхождащ кучето си, и други свидетели за действията им.



Около 15 милиона евро в банкови сметки, имоти, автомобили и участие във фирми оставя Боби Михайлов на своите наследници. Легендарният вратар не е оставил завещание и всичко ще се раздели според закона – между съпругата му Мария Петрова и трите му деца – Николай, Бисера и Елинор, пише в. „Уикенд“.


Михайлов притежава семейно имение в покрайнините на София, където живееше заедно със съпругата си. Отделно от това той има няколко апартамента и вила по Черноморието, както и скъпа къща на Френската ривиера, където отдъхваше с жена си всяко лято.


Освен това се говори, че Михайлов има значителни суми в банкови сметки – не само в България, но и в швейцарска банка. Там кътал парите, които получаваше като член на Изпълкома на УЕФА, а след това и в специализираните комисии на футболната централа.



Михайлов притежава дялове в няколко фирми, но преди няколко години е продал активите си в габровския хлебозавод.


Така имуществото му се изчислява на 15 милиона. За разлика от други свои съотборници от САЩ-94, които профукаха доста от натрупаното, Боби не хлътна по хазарт и неразумни инвестиции, а с годините увеличаваше богатството си.


Легендарният вратар си отиде след няколко месеца, прекарани в кома. Той страдаше от тежка цироза, а освен това получи и инсулт. Състоянието му рязко се влоши след тържествата около 50-годишния юбилей на съпругата му Мария Петрова миналия ноември.



Илюстративна снимка


Инцидент с влак на „БДЖ – Пътнически превози“ разтърси железопътния участък между гарите Царева ливада и Трявна тази сутрин. Около 8:05 ч. композицията е ударила паднала скална маса, намираща се на релсите, което е довело до дерайлиране на локомотива и първия вагон.


По предварителна информация, при произшествието има пострадали пътници. Причината за падането на скалната маса се свързва със сложните метеорологични условия, които са засегнали района през последните дни.


Екипи на БДЖ и спешни служби са на място за оглед и предприемане на необходимите действия по обезопасяване на района и оказване на помощ на засегнатите. Движението на влакове в участъка се очаква да бъде засегнато.



Време на инцидента: Около 8:05 ч. тази сутрин.

Местоположение: Железопътен участък между гарите Царева ливада и Трявна.

Причина: Удар в паднала скална маса поради усложнени метеорологични условия.

Последици: Дерайлиране на локомотива и първия вагон, има пострадали пътници.

Предстои извършване на оглед от компетентните органи и експерти на БДЖ, за да се установят точните причини за инцидента и да се предприемат мерки за възстановяване на нормалното движение. Информация за закъсненията и промените в разписанието ще бъде своевременно предоставена.



Спомняте ли си този вълнуващ момент в голямото междучасие? Едва бие звънецът и всички хукваме по коридорите, за да заемем ред пред прозорчето на лавката.

Там, сред шума и бутането, ни чакаха най-вкусните неща:

Топлите кифли с мармалад или сирене, които миришеха на истинско печено.

Милинките, от които пръстите ти ставаха мазни, но бяха божествени.

Триъгълните сокчета в кутийка или лимонадата в стъклена бутилка.


Нямаше значение колко е голяма опашката – чакахме търпеливо с монетите в шепа. А ако лелята зад гишето ти се усмихнеше, денят ставаше още по-хубав! Тези моменти не бяха просто за хапване, а за смях с приятелите и споделяне на последните училищни новини.



Има нещо магическо в черно-белите кадри от младостта ни – те не просто показват лица, а разказват истории за свобода, очакване и едно безгрижие, което днешният дигитален свят трудно може да разбере. Ако сте пораснали през 80-те, значи знаете, че това не беше просто десетилетие, а състояние на духа.


Погледнете тези високи талии, широки тениски и емблематичните кецове. Тогава модата не идваше от алгоритми, а от музикалните канали и списанията, които предавахме от ръка на ръка.

Лакът за коса беше най-добрият ни приятел. Колкото по-висока и тупирана беше прическата, толкова по-голямо беше самочувствието.

Дънковите поли и панталони бяха нашата униформа. Износени, избелени или класически – те бяха символ на младежката енергия.


Снимката  улавя най-ценното – социалните мрежи на живо.

Пластмасовите чаши: Те бяха част от всяко събиране в двора, пред блока или на купон у приятели. Не ни трябваше гурме кухня, а просто добра компания и касетофон, който да свири любимите хитове.

Без телефони: Срещите се уговаряха от предния ден. Ако закъснееш, приятелите ти просто те чакаха на ъгъла. Нямаше "къде си?" – знаехме точно къде да се намерим.

Светът в черно и бяло (и много цветове в сърцето)

Въпреки че снимките често са монохромни, спомените ни са в ярки цветове. Спомняте ли си вкуса на първата "Кока-Кола", мириса на лятната вечер и вълнението от първите дискотеки? Тогава светът изглеждаше огромен и пълен с възможности, а най-важната задача за вечерта беше просто да си прекараме добре с "нашата група".

Тези момичета на снимката днес може да са пораснали жени с много отговорности, но онзи пламък в очите им е доказателство за едно – ние знаехме как да живеем за момента.




Аркан е легендарна фигура сред югославските националисти през 90-те години. Роден е в Словения на 17 април 1952 г. с името Zeljko Raznatoviс, приел по-късно прякора Arkan, който в превод от татарски означава „див кон”.


Аркан е син на генерал от югославските въздушни сили. Дядо му също е воин, герой от едно сражение с турците. Желко Ражнятович живее през 70-те години в Германия, Белгия и Италия, работи в много сфери и преминава през всички социални нива. В края на 80-те години се връща в Югославия и открива сладкарница в Белград, става лидер на футболния отбор „Цървена звезда” – Белград, който печели европейското първенство през 1991 г. Сладкарницата му се нарича „Принц” и е едно от най-приятните места в столицата. Под влияние на болката и страданието на хората в сръбските селища в Хърватия и Босна, Аркан решава да се посвети на борбата за национална свобода и справедливост. И създава сръбската Доброволческа Охрана, известна на света като „Тигрите на Аркан”, чиято задача е да защити сръбските селища от католическите и мюсюлманските агресори. Членове на „Тигрите” са основно хора от футболния му клуб, които искат да служат на идеалите – родина, вяра и семейство. Аркан организира лагер и започва да готви доброволци за последната свята война…



„Тигрите на Аркан” действат първо в Хърватия, в сръбските селища, тероризирани постоянно от хърватските сепаратисти, които се домогват до откъсване от Белград и се стремят да прогонят сръбското население от Хърватия. Доброволците воюват заедно с Югославската народна армия и местни сърби. С много загуби хората на Аркан успяват да освободят няколко града.



През 1992 г. Аркан е избран в сръбския парламент с неговата политическа „Партия на сръбското единство”.За съжаление войната пламва в друго ъгълче на Югославия – Босна и Херцеговина. Там, от една страна, фундаменталистите мюсюлмани установяват връзки с ислямски организации по цял свят и са поддържани от Иран, С. Арабия, Турция и др. От друга страна, католиците хървати в Херцеговина мечтаят да създадат „Велика Хърватия”. Доброволческата армия на Аркан се превръща в надежда за изплашените сърби. Аркан е защитник срещу терора и ужаса на агресорите. Неговите приключения се възпяват в народни песни и православният свят го тачи като герой. След войната се връща в Сърбия и започва свой бизнес. Купува футболния клуб FK Обилич (Милош Обилич е легендарна фигура в сръбската национална история. В сражението при Косово срещу турците воеводата Обилич убива султан Мурад в палатката му, убиват го охранителите на султана). Аркан се жени три пъти и има осем деца – седем момчета и едно момиче. Последният му брак е с певицата Цеца Величкович.


През 1997 г. Международният съд издава секретен обвинителен акт срещу Желко Ражнятович, като го обвинява в престъпления срещу човечеството. За този „международен съд” агресията на НАТО през 1999 г. не е престъпление. НАТО бомбардира болници, влакове, телевизии и мостове, църкви. Аркан продължава да воюва и да защитава своя народ; той не е убивал деца и жени, не е използвал бомби с обеднен уран.


На 15 януари 2000 г. Аркан отсяда в Международния хотел в Белград; трима души, сред тях и един бивш полицай, разстрелват „Тигъра на Сърбия”. Причината и досега не е известна. Най-реалистичната версия е, че убийството е организирано от ЦРУ.


Името на Желко Ражнятович винаги ще се помни от сърбите и всички славянски народи. Аркан изоставя личното си благополучие, не се страхува от врага и изпълнява своя свещен дълг пред отечеството.


Толкова богат човек, когото издирва Хагският трибунал, и който толкова обича Запада, трудно може да се примири, че може да живее в Милошева Сърбия. Аркан се опитвал да урегулира контактите си с трибунала и да изясни цената, на която може да бъде отхвърлено обвинението срещу него. Остава големият въпрос, дали е предлагал в качеството на откуп да даде показания срещу Милошевич. Друг въпрос е дали въобще е общувал пряко с Милошевич, без посредници. По-скоро Ражнятович е разчитал при определен ход на събитията да има един коз, като бързо мобилизира няколко стотин бойци. През август 1998 г. Аркан изпратил писмо до Бил Клинтън, в което поддържа борбата с тероризма след покушенията срещу американските посолства в Кения и Танзания. В следващата година той се изказал за подписването на плана на Рамбуйе за Косово и остро критикувал външната политика на Милошевич, особено желанието му да се обвърже с Русия, Беларус и Китай, вместо със Запада. Аркан предлагал и услугите си на Мило Джуканович. Според първата версия, Аркан е убит от режима, защото в Хага е можел да свидетелства срещу Милошевич, а на Милошевич не му е нужен човек с толкова въоръжени приятели…Желко Ражнятович винаги е твърдял, че никога не се е срещал с Милошевич, но журналистката Добрила Гаич в една своя книга твърди, че контактите се извършвали чрез посредник…


Втората версия – причината за убийството е големият му бизнес; между двете версии по същество няма разлика, тъй като възниква въпросът, дали сръбският режим контролира престъпния свят или престъпният свят контролира сръбския режим.По същото време един познавач на белградския престъпен свят задава ироничния въпрос: „Не мислите ли, че всичко това ще наследи Цеца?” За пръв път Аркан е обвинен открито в престъпления от бившия шеф на американската дипломация Лоурънс Игълбъргър през 1992 г. на международна конференция за Югославия в Женева. Опирайки се на информация на специална комисия от ООН, Игълбъргър посочил седем души, сред които последен в списъка бил Аркан, като „лидер на военизираната групировка „тигри”, която по най-жестокия начин прочистила Зворник, Братунац, Сребреница и Гробница и участвала в масови убийства в Брчко… Оттогава американците постоянно упреквали Милошевич за Аркан. Първи е Ричард Холбрук, който през 1995 г., позовавайки се на съобщения от ЦРУ, разказал на Милошевич за връзката на „тигрите” с югославската армия. Милошевич му казал, че информацията му е грешна. Джеймс Пардю му показал документ, който Милошевич въобще не погледнал и американецът го ставил на бюрото му.


През 1997 г. в Белград М. Олбрайт поискала от Милошевич да издаде вуковарската тройка – Шливанчанин, Мркшич и Радич, а той й казал, че те трябва да бъдат съдени в Сърбия, Олбрайт му казала за Аркан, като един от обвиняемите от Хагския трибунал, който според нея извършил много злодейства…


Аркан и Цеца Величкович са една от най-блестящите двойки в Сърбия, след Слободан и Мира Милошевич. Сватбата им се определя от таблоидите като сватба на десетилетието, която напомня пищните монархически сватби. Тиражите на СМИ скачат многократно. Белградският вестник „Дуга” посочва, че връзката между Желко и Цеца е повече от митична и нейните корени се намират в Косово.Белградският вестник „Глас явности” твърди, че в последното предаване „Максовизия”, в което три дни преди убийството участвало семейство Ражнятович, била предсказана смъртта на Аркан. Водещият Милован Минимак прочел две съобщения от зрители, които получил на пейджъра си. Първото било адресирано до Цеца: „Цеца, ти много приличаш на Гоца Божиновска…” (Става дума за попевица, чийто мъж Зоран Сиян, един от кралете на белградския престъпен свят, бил убит един месец и половина по-рано); второто съобщение било адресирано до Аркан: „Аркан, облечи си жилетка, студено е…”


Издателство „Распер“


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: