Емблематични места за почивка на децата и младежта са били Международния пионерски лагер „Георги Димитров” в Кранево, националните лагери в Обзор и Равда, а за младите комсомолци е бил създаден Международен младежки център край Приморско.
Летният лагер за учениците до 1979 – по 20 дена, след голямото увеличение на цените – по 14 дена, а цената за престой и храноден се е определяла според доходите на семейството. Средно около 20 лв на дете. Всяко трето дете в семейството е ходило на летен пионерски лагер за… 0.40 лв.
На времето имаше практически курсове и като шофьори знаехме как да сменим гума, как да залепим спукана гума, как да сменим свещи, как да почистим карбуратор, как да сменим масло и филтър, как да сменим спирачната течност и много други дребни ремонти.
Имаше и Шофьорски паралелки в някой специализирани гимназии.Разказ по спомени през 60-те.
Три години обучение на трофеен джип, ГАЗ 51 с дървена врата, Опел Блиц камион от войната, Мерцедес Бенц, трофейни от войната, Щайер с вериги на задния мост 16 места на дървени пейки, Москвич 407, Победа...1965 - стажант шофьор на ЗИС 555, самосвал, 5 т - "огромен" за тогавашните понятия с въздушни спирачки! После казарма- ГАЗ 69, 63, Прага. Зилове и Урал който гореше 60 на 100 бензин.
Един спомен от 70-те.Вилата на родителите ми е на един висок баир но пътя първо минава през дере. Един ден отивахме пеша и един съсед с някаква луксозна за времето си кола, не помня марката, остана в дерето а другия с такъв Москвич като на снимката изкачи безпроблемно стръмнините по баира.
Британската актриса Вики Мишел стана известна с ролята на сервитьорката Ивет Карт-Бланш в комедийния сериал „Ало ало“.
Критикуваната поредица заради осмиването на Втората световна война, се снима 10 години и има 9 сезона, като ни среща с много интересни герои. Сред тях е и Вики, която зарадва феновете с външния си вид и макар днес да е на 72 години, чаровницата почти не се е променила,пише Труд.
След снимките на „Ало, ало“, Вики се появява в над 30 филма и сериала и продължава да играе и днес. Актрисата се гордее с външния си вид, често подчертава, че никога не се е подлагала на козметични процедури и е решена да остарее достойно.
„Никога не съм си правила нищо на лицето, без пластични операции, без ботокс. Слава Богу за гените ми. Аз съм актриса, лицето ми трябва да се движи. Хората изглеждат страхотно, когато правят тези процедури, но след това лицата им се гипсират и накрая всички изглеждат еднакви. Майка ми ми каза никога да не излизам от къщи без червило и се придържам към това до ден днешен“, каза наскоро актрисата в интервю за The Sun.
Снимка: HOLLIE ADAMS/AFP via Getty Images
Вики Мишел е омъжена за оператора Греъм Фаулър и имат 33-годишна дъщеря Луиз. „С мъжа ми съм от 40 години. Ключът към нашата връзка е, че се разбираме. И че сме приятели. Ако искам да се отдуша и да крещя, той просто ще изчака да мине. Това е взаимно разбирателство и то е най-важното. Много съм щастлива“, завършва легендарната актриса.
11 август 1973 г. … на съветските екрани се състои премиерата на многосерийния филм „17мига от пролетта“.
По време на излъчването на всичките 12 серии в страната почти не била регистрирана улична престъпност, рязко се увеличило потреблението на електроенергия и намаляло потреблението на вода. Всички били пред телевизорите. Повторението на сериала се състояло само след три месеца.Съветският Джеймс Бонд – Макс Ото фон Щирлиц се явява един от най популярните и любими персонажи от съветската епоха.
Кръстник на прочутия персонаж е писателят Юлиан Семьонов. Съветският разузнавач Всеволод Владимирович Владимиров (с псевдоним Максим Максимович Исаев) – бъдещия Щирлиц, се появява за първи път в романа“ Не е нужна парола“, който е издаен през 1966-та година.
Окрилен от успеха на това произведение, през следващите три години Семьонов създава още два романа с участието на Исаев – „Майор Вихър“ и „17 мига от пролетта“.
В последното произведение от трилогия Исаев става главен герой (до момента той бил с второстепенна роля). Нито един друг герой не успява дори да се доближи до неговата слава.
Същевременно не съществува едно мнение по повод на това кой е послужил за прототип на знаменития Щандартенфюрер СС. Спорът за това кой е послужил за образец Юлиан Семьонов, създавайки централния персонаж на знаменитата епопея, съставена от 13 романа не стихват и до днес.
В по-късни интервюта Семьонов разказва, че повечето от събитията, случили се с Щирлиц в неговите романи са взети от реалния живот, въпреки че те са се случили с различни разузнавачи. Писателят майсторски ги съединява в една литературна биография.
Заснемането на сериала било възложено на Горки филм студио, като бил избран и режисьор. В разгара на подготвителната работа изненадващо за режисьорското място се появил още един претендент – 46 годишната ТатянаЛиознова. След дълги преговори тя успяла да убеди ръководството, че може да снима филми не по-лошо от своите колеги мъже.
Сериалът трябвало да бъде излъчен за 30-годишнината от победата. По време на снимките на филма в началото на 70-те години никой не можел да предположи, че десетки години по-късно черно-белите кадри ще се гледат както преди с затаен дъх и, че „17 мига от пролетта“ ще се счита един от най-добрите филми за съветското разузнаване.Татяна Лиознова
Татяна Лиознова не била във възторг от сценария, създаден на основата на романа, и в някои места добавила своето виждане за историята на съветския разузнавач. По думите на режисьора на нея и било интересно да разглежда душата на разузнавача Исаев, да разбере какво има в нея.
Към сюжета Лиознова добавя нови персонажи – младата немкиня Габи и възрастната Фрау Заурих. „Защо беше нужна Фрау? Навярно филмът можеше и без нея…“ – смее се режисьорът, след което разкрива тайната:
„- Тези герои разкриват образа на Щирлиц, показват го по-човечен, жив. Беше необходимо някак да заселим света на хората около Щирлиц, не само този сред мундирите.“ Според сюжета на филма Щирлиц извежда възрастната Заурих на разходка в гората. Точно така започва първата серия. „Кого води той? Себе си, сам се измъква от този ад на пагони.“ – пояснява Лиознова.
Във филма Щирлиц наистина се получава по-одухотворен, отколкото е бил замислен от Семьонов, като принос за това има и изпълнителя на главната роля Вячеслав Тихонов. Например на него принадлежала идеята за това младата немкиня Барбара Крен да бъде влюбена в него. По време на снимките. Тихонов моли актрисата Олга Сочникова да погледне някак по-различно, по женски Щирлиц. Негова е и иеята за една от най-ярките и запомнящи се сцени от филма- тази на срещата на Щирлиц с неговата жена в кафе „Elephant“. Решението да се заснеме било взето в процеса на снимките, когато работата над филма била на пълен ход.
Трогателната история за това как разузнавачите са принудени да се срещат със своите жени, на „очна“ била разказана на Тихонов. Той бил дълбоко впечатлен от чувствения разказ и предложил да се осъществи на живо.
Първоначално било планирано, с жената в кафето да бъде и сина на Исаев, но тази идея не се харесала на режисьора. Според Лиознова, ако в кадър има дете зрителят няма да забележи жената, като нейното желание било да се акцентирана любовта между мъжа и жената, на чувствата които преодоляват войната и разстояния.
Сцената на срещата в кафенето е една от най-сложните във филма. Участниците в нея разговарят и практически не се движат в кадър. Пет минути и половина те се намират сред един декор без да кажат нито една дума, актьорите напълно са лишени от инструментите на изразителност, като дори не трябва да показват, че се познават.
Особено гениално е изпълнението на Елена Шишкова в ролята на жената на Щирлиц и на човека, който я придружава в кафето (ролята на Евгений Лазарев). Тайната на тази сцена не е само във вълшебния музикален съпровод, но и в живата актьорска игра.
Много по-късно, през 2013 г. художника на костюмите Мариам Баховская си спомня в интервю за „Московски комсомолец“: А за знаменитата „очна“ сцена, при която организират среща на Щирлиц с жена му в кафене – спомням си, беше заснета спешно. Ето защо нямахме време да приготвим някакъв специален костюм за актрисата Елеонора Шашкова, поканена за тази епизодична роля и тя бе облечена в един от нейните тоалети…“
Още преди началото на снимките, Татяна Лиознова заявила че на площадката иска да види само вече известни и утвърдени актьори. Изборът за изпълнител на главната роля във филма не бил лек. Разглеждали се кандидатурите на Инокентий Смоктуновски, Олег Стриженов, Юрий Соломин … Тихонов имал едно единствено преимущество пред останалите – той бил свободен за разлика от другите претенденти. Случайността се оказала щастлива – съдържания маниер на игра на Тихонов по някакъв начин подхождал на ролята на съветски разузнавач и днес вече е невъзможно да си представим някой друг в кабинета на Мюлер.
През по-голямата част от филма на актьора Вячеслав Тихонов, изпълнител на ролята на Щирлиц, му се налага само да наблюдава, да пише, да се обажда по телефона и да ходи, а също и един път да стреля.
Количеството диалози е сведено до минимум, всички действия и дори мимиката се отличава със хладна сдържаност. Актьора Лев Дуров, който играе ролята на агент Клаус във филма е на мнение, че тази роля е една от най сложните в кинолентата.
„Освен анализи и съпоставяне няма нищо друго.“ – казва Дуров за Щирлиц, подчертавайки отсъствието на възможности по някакъв начин да се разкрие характера на героя.
Благодарение на едва забележими детайли, като кучето, което поставя глава в ръцете му или влюбената в него немскиня ние можем само да гадаем за неговите мисли, характер, настроение.“Всеки от героите във филма има свои „странности“ – така ги нарича Лиозанова – т. е. прости, човешки особености, като постоянно заяждащото чекмедже при Мюлер. “ Това придава правдивост.“ – обяснява режисьора. При Щирлиц това практически отсъства, тъй като той е два пъти скрит – един път от професията и втори път – от немския мундир.“
Разказват, че веднъж Тихонов разкрил тайната на своето напрегнато и замислено лице по време на изпълнението на ролята на Щирлиц. Таблицата за умножение – нея той прехвърлял в главата си докато оператора снимал поредната сцена с продължителност няколко минути.
Телевизионният гардероб на Штирлиц се състоял от 100 бели ризи, 11 костюма, цивилни костюми, кожено яке, параден мундир, фрак.
По време на снимките в ГДР за малко щели да арестуват изпълнителя на главната роля. Той решил да се разходи от хотела до комплекса (разстоянието не било голямо) в униформата на Standartenfuhrer SS, и бил незабавно задържан от берлинчани. Те решили, че той е привърженик на фашизма и вече го водели към полицейския участък. За щастие членовете на снимачния екип дочули шума, втурнали се към сцената на скандала и успели да измъкнат артиста от ръцете на берлинчани.Татяна Лиознова не харесвала актьорските импровизации. Нейният стил във всеки филм бил многократно, до изнемога да се отрепетират епизодите и текста изключително следаайки сценария. Но на тиха улица до Берлин, в началото на снимките изненадващо се случила импровизация, която просълзила дори суровата Лиознова.
В сценария не била предвидена среща на Щирлиц със симпатично псе. Просто един от местните жители разхождал своето куче близо до снимачната площадка. Изведнъж то се втурнало към Тихонов и се хвърлило в ръцете му. Операторът не успял да изключи камерата. А Тихонов обожавал кучетата и започнал да импровизира. Така се получил един най-трогателните епизоди в този филм.
„17 мига от пролетта“ се счита за най-скъпия съветски сериал, въпреки че реалната сума на бюджета е неизвестна и се пази в тайна. Снимките на кино лентата са заснети в различни части на СССР и в чужбина.
Кадрите с разрушения Берлин са заснети в столицата на ГДР, по-точно в източната му част. За декор на снимките на швейцарската граница е използвана Грузия. Появата на съветския разузнавач в Берн на „Цветната улица“ се намира в Рига, където все още се показва като едно от най-забележителните места в столицата на Латвия. Зоологическият музей (Музеят на природата), където Щирлиц чака Борман, се намира в Ленинград.
Съветския и руски литературен критик Лев Aнински отбелязва, че концепцията на човека в творчеството на Юлиана Семенова, на пръв поглед е точно обратното на жертва, проповядвано от други колеги. Той не страда от въпроса на Хамлет: на кого си нужен? Това са хора с категоричен характер, те знаят какво искат.
Те предпочитат да бъдат силни тук. „Силен човек“ – това е героят на Семьонов. Според Aнински, героите не са готови да отидат на преговори със съдбата – те са готови да поемат съдбата в свои ръце: „Най-важното нещо – силно да желаеш нещо. Само тогава желаното се сбъдва … Човек винаги трябва да знае, че всичко ще бъде точно както е планирано …Какво ще се случи със Щирлиц? – този въпрос си задава всеки, който гледа незавършената сцена на последната серия. В нея замисленият разузнавач Исаев гледа прелитащото ято птици в небето – отпред е пътя за Берлин, отзад победата, но той още не знае това.
Възможно е при завръщането на Исаев в Берлин да го чакат нови задания от центъра, с които той блестящо ще се справи и 45 дни след края на войната ще се върне в Русия при жена си. Това е най-желаният финал и всеки зрител навярно се надява, че точно това се случва зад кадър след титрите.
В интервю Татяна Лиознова признава, че знае всичко за Щирлиц.
„Той толкова дълго щастливо се е разхождал на ръба на пропастта, че това трябва да има не весел край. – след кратко мълчание тя добавила замислено – Аз не искам да присъствам на тези сцени и не искам да заставям зрителя да види това.“
През 70-те години на ХХ век цветната телевизия вече съществува, макар че телевизор с такова цветово предаване е рядкост. Въпреки това, Татяна Лиознова решава да заснеме филма в черно и бяло – за максимална прилика с документалната лента. Решението е взето от режисьора и поради това, че във филма има много вмъквания от документална хроника, а Лиознова не искала да се открояват от визуалната линия на лентата и по някакъв начин да повлият на „ефекта на присъствие“ на зрителя във филма.
Изненадващо през 2009, повече от тридесет години след създаването на филма, се състои цветната премиера на култовата кинолента. При работата над проекта освен модерни технологии се използвала и ръчна работа – оцветяване на картината кадър по кадър.
Специално за този проект е създадена международна група (Русия, САЩ, Корея, Китай, Индия), като в работата участват над 600 души. Особено важна е била помощта на Татяна Михайловнаа Лиознова, която лично консултира цветопробите, съобщава www.vesti.ru.
Всичко, което се случва на екрана е в прекрасно съзвучие с безсмъртната музиката за картината, написана от композитора Микаел Таривердиев. Текстовете са дело от поета Роберт Рождественски. Творческият тандем създава за филма цикъл от 12 песни – по една за всяка серия. Но такова изобилие от песни се сторило излишно на режисьора и само две влизат във филма: героичната „Мгновения“ и лиричната „Песня о далекой родине“.
Песните, които не са включени във филма може да чуете тук:
Музикалните композиции са безспорно украшение на сериала. Не било лесно обаче да се намери подходящия изпълнител за песните. За записите били поканени редица популярни певци по това време: Муслин Магомаев, Валери Ободзински, Валентина Толкунова.
Татяна Лиознова отхвърля почти всички кандидати, с изключение на Йосиф Кобзон. Въпреки това, по време на среща с певеца тя направила неочаквано за него изявление: начина по който изпълненява песента на филма не е подходящ, и ако той иска да участва, ще трябва да пее така сякаш „не е Кобзон“.
Известната песен „Не думай о секундах свысоко“ Koбзон записва най-малко десет пъти – и всеки път я изпълнява по различен начин. Сред надписите на филма неговото име не е записано, тъй като те са били направени преди да се одобри изпълнителя.
В немския вариант на филма дублажа на немски език на Щирлиц озвучава актьора от ГДР Ото Мелиес изпълнител на ролята на Хелмуд. Самият Мелиес бил дублиран от друг актьор.
В знак на признателност за блестящо изиграната роля на генерал Волф, актьорът Василий Лановой получил от самия Карл Волф кутия с коняк.
Разказват, че Фидел Кастро бил голям почитател на поредицата. Веднъж на вечерна сесия на правителството, той забелязал отсъствието на няколко ключови министри. Оказало се, че причината да не дойдат била излъчването на поредния епизод от сериала. Кастро поискал да му донесат копие от филма и организирал колективно гледане за всички членове на правителството. 12 серии били показани в една сесия, която проължило почти 14 часа.Вижте още:Българският филм легенда от малкия екран.
Малко хора знаят за съветският хеликоптер Ка-18.Хеликоптерът е рекламиран в чужбина през 50-те години като "летяща кола".
Създателите тогава са уверявали, че с такъв хеликоптер може да лети с цяло семейство или група приятели на панорамен полет наслаждавайки се на красивата природа отвисоко, риболов в отдалечени и труднодостъпни водоеми или дори високо в планината,наслаждавайки се на красиви планински гледки.
Между другото, Ка-18 е бил цивилната версия на хеликоптера Ка-15 само,че с увеличен фюзелаж. Екипажът се е състоял само от един пилот. До трима пътници са можели да бъдат настанени на борда. Първият хеликоптер Ка-18 се качва в небето през октомври 1956 година. Още през 1958 година, един от тестовите хеликоптери е демонстриран на Световното авиоизложение в Брюксел, където машината печели златен медал.Вижте още:Летящият ТАНК-Т60
9:01
