Кадър БНТ

Напусна ни Иван Михневски, дългогодишен оператор в Българската национална телевизия.


Със своята майсторска камера той улавяше магията на образите, пленителните гледки на българското село и божествените форми на нашата природа.


В предаванията „Бразди“, „На фокус“, „Тревожните мозъци“ и редица документални филми за Петър Дънов, за българските евреи и много други, той намираше най-въздействащата визия, за което получава и грамота от самия Стивън Спилбърг.


Опелото ще се извърши на 22 януари в 14:00 часа в църквата на Централните софийски гробища.

Поднасяме нашите най-искрени и дълбоки съболезнования на семейството, близките и приятелите на Иван Михневски.Поклон!


 

Експрес „Хебър“ на ЖП гара Пловдив през 1981 г.Снимка: Pierre B.

Когато бях студент в Пловдив, често пътувах с БДЖ до Стара Загора. Идеята за автобус бе екзотична и скъпа, а железниците даваха относителна идея за удобство в мръсни купета, които носеха духа на социалистическа България. 

Тя си беше отишла, но мръсотията от нея още стоеше, включително и декоративните картинки, които красяха стените на купето – различни принтове на красиви природни гледки, естествено, черно бели. Преходът от 2 часа между Пловдив и Стара Загора винаги носеше дух на приключение заради вълнуващите събеседници. В едно такова пътуване, още щом влакът наду свирката и тръгна, спътник от купето с дипломатическо куфарче извади листове и започна да ни чете за Исус и да ни еманципира, за да ни прибере в добрата част на човечеството. Слабо опонирах, докато не се намеси дама от лявата му страна, която буквално го смачка с аналогия между Вълко Червенков и идеята на пропагандатора за Исус Христос. След което продължихме аз и тя – за Вълко. 

Червенков ми е любим български политик, по сталински неразумен и абсурден, ашладисан на българска почва. Триумфален и помпозен, без никаква връзка с реалността.  Тя разказваше как е чела стенограми, в които пише (примерно) “спонтанни бурни овации, които преминават в хорово скандиране – „Сталин значи мир“ или „единични викове „Да живее“, които преминават в пеене на патриотична песен“ и т.н.

Беше страхотен разговор, жалко, че не се опитах да й поискам адреса (тогава нямаше мобилни телефони, освен в научната фантастика), беше симпатична жена (да, около 40, от моя гледна точка сега – млада). Интересно ми е какво е станало с нея.

За този разговор се сетих, след като изгледах 2-3 минути от помпозната инаугурация  на президент Радев, който за втори път встъпва на власт. Някои хора се радват, други се впечатляват, патриотични послания и аплодисменти, които преминават в „Мутри вън“ и клатене на юмрук в стил Енвер Ходжа. Нищо против Радев, не е мой тип, но той спечели. На фона на растящата криза, тази ненужна помпозност сякаш ме плаши. Но някои хора харесват това. Време е перенето на юмруци да спре и да се започне работа. Но не плакатна “работа, работа и пак работа“, в духа на „дела, дела и само дела“ на Човека от народа.

Вероятно същият лек привкус усетих от времената на Вълко и Живков, когато видях, че най-демократичните партии ДБ и БСП отново си избират същите водачи, които ги докараха до срив на изборите. При това – като единствени кандидатури. Сетих се за разказите на присъствали на събранията в ЦК: „но на кого ни оставяте, другарю Живков“, „ защо, а вие сте толкова млад, другарю Живков, имате още сили“. Имат ли още сили Христо Иванов и Корнелия Нинова?

Не знам какво е станало с тази жена от влака. Вероятно същото, което стана с много от нас – или се махнахме от България или България се махна от нас. Смешното е, че това, от което бягахме и което стана причина за 10 ноември (пък дори и дворцов преврат да е), днес се връща препакетирано, като наложен маркетинг. Да гърмят оръдия, да избираме поредния Тодор Живков с 99% одобрение, да храним жаждата ни за партийна помпозност и сталинска бароковост, предрешена като европейска традиция. Остава ли ни друго?

Ивайло Тончев/Стара Загора



Причините за това са не само икономически, но и технически - зимната експлоатация изисква допълнителни усилия


По съветско време автомобилите се възприемаха не като транспортно средство, а като лукс, който трябва да бъде пазен. Това важи особено за зимния период, когато шофьорите се опитваха да не поемат рискове и оставяха колите си в гаражи до пролетта.


Причините за това бяха не само икономически, но и технически - зимната експлоатация изисква допълнителни усилия. Защо съветските шофьори не излизаха по пътищата през зимата?


Предлагаме ви да разберете подробности.


По съветско време автомобилите се възприемаха не като транспортно средство, а като лукс, който трябва да бъде пазен. Това важи особено за зимния период, когато шофьорите се опитваха да не поемат рискове и оставяха колите си в гаражи до пролетта.


Причините за това бяха не само икономически, но и технически - зимната експлоатация изисква допълнителни усилия. Защо съветските шофьори не излизаха по пътищата през зимата? Предлагаме ви да разберете подробности.


Основният проблем бе цената на автомобила и неговия ремонт. Повечето хора спестяват пари за кола от години и закупуването на нова кола или части не е лесно.Всичко това принуждава собствениците да се грижат за автомобила си като за зеницата на окото си. Всяка зимна авария може да се превърне в бедствие, така че мнозина предпочитоха изобщо да не поемат рискове.


Друг важен проблем бе липсата на висококачествени зимни гуми. Такива почти не са се били продавали, а всесезонните гуми са се оказали неефективни на заснежените или заледени пътища. В резултат на това автомобилите са се хлъзгали дори на малки хълмове, създавайки опасни ситуации по пътищата.


Ниските температури също създават трудности за двигателите. Поради липсата на висококачествено моторно масло, то се сгъстява на студа, което значително усложнява старта. Шофьорите е трябвало да измислят различни начини за стартиране на колата, например да добавят бензин към маслото или да загреят двигателя с гореща вода.


Акумулаторите през студения сезон също се разреждат бързо. Карбураторните двигатели са капризни и често не стартират от първия път. Освен това контактното запалване е изисквало редовна поддръжка и ако стартерът не работи, шофьорите е трябвало да стартират колата ръчно с помощта на специална манивела.


Имало е и проблеми с охлаждащата течност. По онова време много автомобили са използвали вода вместо антифриз, което означава че течността трябва да се източва всяка вечер, за да се избегне замръзване и повреда на двигателя. Това добавя още повече проблеми през зимата.


В допълнение към техническите трудности, автомобилите също ръждясват бързо поради лошото качество на метала и липсата на подходяща антикорозионна защита. Солите, които са били ръсени по пътищата, само са ускорявали този процес, така че през зимата са шофирали само онезо, на които им е било крайно необходимо.Като се имат предвид всичките тези трудности, повечето собственици на автомобили са предпочитали да използват обществен транспорт или да се движат пеша. През лятото ситуацията обаче е била съвсем различна: тогава колата се е използвала за пътувания из страната, за почивки или пикници сред природата.


Така зимната експлоатация на автомобила в СССР е била истинско изпитание. Комбинацията от икономически, технически и метеорологични фактори е направила пътуванията твърде рисковани и скъпи. Затова много шофьори просто изчакваха настъпването на пролетта, за да седнат отново зад волана.

Източник:auto.blitz.bg



Фитнес треньор разкри как не трябва да се разтягате, когато вече не сте млади

Всеки може да се събуди сутрин със скованост в някоя част на тялото. Но с напредването на възрастта ставите ни скърцат повече от всякога и сутрешното разтягане вече не носи същото облекчение. 

Ако това ви звучи познато, има научно подкрепен начин да го поправите, пише Eat This, Not That.

Сертифицираният специалист по сила и кондиция (CSCS) Остин Мартинез споделя уникални прозрения, придобити от повече от десетилетие кариера в спортната медицина.

Какво се случва с тялото ви след 50 години

Преди да говорим за често срещаните грешки, важно е да разберем защо правилното разтягане става все по-необходимо с напредване на възрастта.

„Промените, свързани с възрастта, които настъпват през този период, са свързани с мускулните влакна и ставите. Намаляването на мускулната маса, сила и функция, наречено саркопения, е в основата на този процес“, отбелязва той.В допълнение, специалистът подчертава, че мускулните влакна губят еластичност и стават по-твърди и има промяна на видовете влакна от бързи (отговорни за силата) към бавни. Тези промени пряко засягат подхода към разтягане след 50-годишна възраст.

Недостатъчна продължителност на разтягане

Изследванията показват, че за да постигнете максимални ползи, трябва да задържите разтягането поне 30 секунди. Този момент никак не е случаен: той се основава на реакцията на мускулите към разтягане в зряла възраст.


Въпреки това, задържането на разтягане за повече от 2 минути, особено ако току-що започвате, може да натовари ненужно мускулите ви, което да доведе до болка или нараняване.

Оптималното време на задържане е от 30 секунди до минута.Неправилна техника на разтягане.Тъй като мускулите се променят с възрастта, правилната техника става още по-важна. 

„Неправилната техника може да доведе до напрежение на грешните мускули, които искате да работите“, предупреждава Мартинез. 

Това не само намалява ефективността на разтягането, но също така може да влоши проблемите с мобилността, които идват с възрастта.

Проучване от 2020 г., публикувано в The Journal of Physiology, потвърждава, че правилната техника на разтягане подобрява кръвообращението и намалява мускулната скованост, но само ако се изпълнява правилно.Грешки в дишането

Тъй като мускулите стават по-стегнати с възрастта, правилното дишане става ключово за ефективното разтягане.

Дълбокото диафрагмено дишане помага за отпускане на мускулите по време на разтягане, което позволява по-дълбок ефект. Това е особено важно, защото стегнатите и напрегнати мускули изискват както физическа, така и психическа релаксация, за да се разтегнат.

Непоследователност на практика

Една от най-пренебрегваните грешки е подходът към стречинг като случайна или нередовна практика. Както при упражненията, разтягането само по себе си няма да доведе до дългосрочни промени. Ефектът се постига чрез редовност.

Изследванията показват, че редовното и правилно разтягане подобрява кръвообращението - което е особено важно с напредване на възрастта. Намалява риска от нараняване, защото колкото по-напрегнати са мускулите ви, толкова по-голям е шансът за нараняване.

Източник:jenata.blitz.bg



Любовта на Серенай Саръкая с певеца Мерт Демир се оказа менте. Двамата не били гаджета, а само се престрували на такива по съвет на пиарката Айше Баръм. Истината лъсна покрай съдебно дело, което държавното обвинение заведе срещу специалистката по връзки с обществеността.


Хитрата дебелана събирала огромни суми от знаменитости, за да им прави реклама с лъжливи публикации, нон е обявявала приходите си и не плащала данъци. Така за 3 години дамата укрили доходи, възлизащи на 5 мл. долара,пише флагман.бг


Първото заседание по делото срещу Айше беше на 15 януари. Тогава беше изчетен обвинителният акт, а тепърва ще бъдат изслушани и десетки свидетели. Прокуратурата е изпратила призовка и на дългокраката силиконка Серенай Саръкая, която ще трябва да долети от Америка, за да даде показания пред Темида. Екранната Девин Акън от „Семейството“ е в САЩ от началото на октомври заради снимките на сериал за стрийминг платформата „Нетфликс“.


Преди да замине за Щатите, Саръкая търсеше да купи къща край Босфора, която с менте гаджето й Мерт уж щели да превърнат в свое любовно гнездо. Понякога двамаха ходеха и съвместно на огледи на обявени за продажба резиденции, а сега излиза, че всичко е било просто преструвка, лъжа и измама.


Първите публикации, че екранната Девин Акън от „Семейството“ е интимна с Мерт, се появиха в Турция в края на февруари. Тогава някои издания написаха, че гласовитият брюнет и актрисата са заминали заедно на море в Индонезия.

Източник:flagman.bg


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив