Тези страни ще изчезнат: Нострадамус предупреждава...

 

Във вълнуващия свят на пророчества и видения две имена се открояват: Нострадамус и баба Ванга. Въпреки че ги делят столетия, тези двама ясновидци оставиха предсказания, които продължават да очароват и интригуват човечеството.

Нострадамус, френски астролог от 16-ти век, остава една от най-загадъчните фигури в историята на пророчествата. Неговите тайнствени четиристишия през вековете са били обект на безброй тълкувания, предизвикващи страстни дебати за истинското им значение.

В другия край на времевия спектър е баба Ванга, българската ясновидка от 20-ти век.

Родена като Вангелия Пандева Димитрова, въпреки слепотата си, тя се сдоби с репутация на лечителка и пророчица.Мнозина вярват, че притежава психични способности, а нейните предсказания продължават да бъдат обект на дискусии и анализи. Учудващо, Нострадамус и баба Ванга направили сходни предсказания за потенциален голям конфликт в Европа през 2025 година.

Нострадамус говори за „жестоки войни“, които биха засегнали „европейските страни“, и намеква, че „древна чума“ може да бъде по-разрушителна от традиционните врагове.

Паралелно с това, Ванга предупредила за по-голям конфликт, който може да има опустошителни последици за населението на континента.Важно е да се подчертае, че тълкуването на пророчествата остава субективна и противоречива област. Много учени подчертават неяснотата на тези предсказания, което позволява широк спектър от тълкувания.

Интересът към тези видения за бъдещето обаче продължава и отразява непрестанното усилие на човечеството да разбере и предвиди бъдещите събития.

Въпреки че тези пророчества продължават да будат интерес и рефлексия, те ни напомнят за важността на критичния и рационален подход към информацията, както и за необходимостта да сме бдителни и подготвени за предизвикателствата на бъдещето, в каквато и форма да приемат те.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Разкриха дълго пазена тайна за Бермудския триъгълник

 

Екип от западни изследователи успя да открие странен обект, наподобяващ пирамида, на дъното на Бермудския триъгълник. Именно тази пирамида, според учените, обяснява всички аномалии, мистериозни явления и необясними катаклизми, случващи се в Бермудския триъгълник, който се намира в Атлантическия океан между Бермудските острови, Флорида и Пуерто Рико. Отбелязва се, че обектът виси на дълбочина два километра под водата и не докосва дъното.

Учените също така установиха, че материалът, от който е направена пирамидата, е подобен по състав на стъклото. Изследването на мистериозния обект ще продължи.

Бермудският триъгълник е район в Атлантическия океан, в който се твърди, че се случват мистериозни изчезвания на кораби и самолети и други аномални явления. Районът е ограничен от триъгълник, чиито върхове са Флорида, Бермудските острови и Пуерто Рико. Районът е много труден за ориентиране: има голям брой плитчини, често възникват циклони и бури. Тези, които вярват, че в този район наистина се случват мистериозни изчезвания, изтъкват различни хипотези, за да ги обяснят: от необичайни метеорологични явления до отвличания от извънземни или атланти. Скептиците обаче твърдят, че изчезванията на кораби в Бермудския триъгълник не са по-чести, отколкото в други райони на Световния океан и се обясняват с естествени причини.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя изпя една от най-великите български песни, а до вчера се хранеше в кухня за бедни

 

Ани Павлова е от онези имена в българската естрада, които остават завинаги свързани с образа на България от миналото. Гласът й звучи в един от най-патриотичните и обичани шлагери на социализма – „Нашата мила родна страна“, познат на поколения и под своя емблематичен рефрен „Пътнико свиден, пътнико млад“. Именно с тази песен тя печели „Мелодия на годината“ през 1972 г., а отличието я превръща в истински символ на епохата. Павлова получава и званието „Заслужил артист“, което само потвърждава статута й в тогавашната културна среда.

Кариерата и започва в края на 60-те години, когато младата певица бързо привлича вниманието на композитори и редактори в държавните медии. Нейният чист, светъл и запомнящ се глас става разпознаваем в радиоефира, а песните й – винаги тематично обвързани с родината, пътя, младостта и връзката с България – я нареждат сред най-слушаните изпълнители на времето. Павлова участва в десетки концерти, в телевизионни програми и фолклорно-естрадни формати, а сценичните й партньори я описват като скромна, нежна и дисциплинирана артистка.

Въпреки популярността си през 70-те и 80-те години, началото на прехода бележи драматичен обрат. Финансовият й крах започва през 90-те, когато – според множество източници – губи всичките си спестявания в пирамидална схема. Това я оставя без резерви и без стабилни доходи в труден и непредвидим период. Пенсията й се оказва унизително ниска и за да оцелява, тя е принудена да работи далеч от сцената – включително като чистачка на входове в София.

Постепенно Ани Павлова напълно се отдръпва от публичността. Последното й интервю е от 1996 година, след което тя остава в пълно мълчание, отказвайки медийни участия и срещи с журналисти. Това допринася за появата на различни слухове около съдбата й – че се реди на опашки за безплатна храна, че живее в крайна бедност и че няма никаква подкрепа. Част от тези твърдения през годините остават непотвърдени, а други намират отзвук чрез разкази на хора, които твърдят, че са й помагали.

Ясното е едно: в последните години Ани Павлова се бори с тежко здравословно състояние. Според близки до семейството й тя получава инсулт, след което единствената й дъщеря я взема при себе си в чужбина. Там певицата намира грижа, спокойствие и възможност да се възстанови далеч от трудностите, които я съпътстваха у нас буквално до последните години. Продадено е и гаражно помещение на нейно име в София, което вероятно е част от опита да се осигури някаква финансова стабилност.

Тъжната съдба на Ани Павлова е отражение на общата картина, която съпътства много от емблемите на българската естрада – хора, които са създавали култура, памет и идентичност, но след промените са останали сами, бедни и забравени. Песента, която някога вдъхновяваше цяла България да обича своята родина, се оказва тежък контраст на личната й житейска реалност.

Днес Ани Павлова живее далеч от родината, за която е пяла с такава страст. И макар да не желае публичност, нейният глас остава – като спомен от времето, когато една песен можеше да обедини милиони хора, а една певица можеше да стане символ на цяла епоха.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Последно сбогом на един от най-големите комици на България

 

Веселин Савов — Весо Шоу — си е заминал. Тръгнал си е по същия начин, по който е живял цял живот: без много шум, без претенции за вниманието, което му се е полагало. Само хората, обичали го, знаят колко голяма е загубата.

Роден е на 17 август 1949 г. в София. Баща му загива млад при катастрофа и Весо поема в живота рано — от 14-годишна възраст работи и е фактическият мъж в семейството. Тези обстоятелства формират характера му: практичен, самостоятелен, свикнал да разчита на себе си, но с рядко срещано умение да разсмива и опростява живота на хората около него.

Кариерата му се разгръща в две успоредни посоки, на пръв поглед несъвместими. Първо идва музиката. Като ръководител на оркестър той акомпанира на практически целия пантеон на българската естрада в най-силните им години — Лили Иванова, Емил Димитров, Мими Иванова, Борислав Грънчаров, Нели Рангелова, Кичка Бодурова, Катя Филипова, Стефка Берова, Йордан Марчинков, Боян Иванов. Работил е и с легендите на хумора — Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Методи Атанасов, Герасим Младенов, Тошко Козарев — и с народните певци Костадин Гугов, Кайчо Каменов, Каньо Бедров, Стайка Гьокова и много други. Списъкът е толкова дълъг, че звучи като историческа летопис на българската забавна музика — защото всъщност е точно това. Весо Шоу е бил жива енциклопедия на онова, което се е случвало зад кулисите и на сцената в продължение на десетилетия.

После идват фокусите. Или по-точно — илюзията. Веселин Савов се превръща в един от най-разпознаваемите родни илюзионисти, изнесъл над 14 500 спектакъла на четири континента — Европа, Азия, Африка и Америка. В шоуто му звездата е Радка — артистичната патка телепатка, която чете мисли, разкрива тайни и смята. Номерът „Руска рулетка“ е признат за световно постижение. Можеш да бъдеш от онези хора, за които фокусите са само трикове с карти и монети, и пак да изгубиш дъха си, гледайки Весо Шоу — защото той не прави фокуси, той разказва история.

От 1993 г. е приет за член на Международното братство на илюзионистите — организация, в която членуват най-големите професионални магове на съвременността. Бил е преподавател в НАТФИЗ в класа по вариететна режисура. Учредил е парична награда на свое име на международния магичен фестивал „Златна котка“ в Габрово. През 2023 г. е удостоен с наградата „Златен век“ — признание, дошло закъсняло, какъвто е обичаят в България с хората, заслужили го отдавна.

До последно е обикалял България и е показвал фокуси. Не защото е нямал избор, а защото е обичал това. Разликата между двете неща е огромна и рядко срещана.

Весо Шоу знаеше как да накара патка да проговори, как да направи невъзможното да изглежда очевидно и как да те накара да се усмихнеш, когато не си очаквал. Тези неща не се учат в академия. Те идват от живот, изживян изцяло на сцената — с оркестър зад гърба, с фокуси в ръцете и с публика пред очите.

Сбогом.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Нови подробности за трагедията в Благоевград при която загина 16-годишно момиче

 

Децата са били част от театрална трупа, поръчали са си дрога по интернет.

Полицията разкри нови подробности около тежкия инцидент в Благоевград, при който на купон на младежи в апартамент в квартал "Струмско" се стигна до падане от петия етаж, при което загина 16-годишно момиче, а едно от момчетата е с опасност за живота. По данни на разследването младежите са поръчали наркотични вещества онлайн, а в компанията са били интелигентни, будни деца, участници в театрална трупа. Институциите определят случая като тревожен сигнал за нарастващата достъпност на наркотици и необходимостта от засилена превенция.

По инициатива на обудсмана на Благоевград предстои среща между институциите за мерките срещу наркораспространението в града. Днес психолози влизат в училищата, където са се обучавали 16-годишното момиче и нейният приятел.

Старши комисар Илия Тупаров, ОД на МВР - Благоевград: "Лицата са си поръчали по интернет преди около месец, по Телеграм - LSD и са чакали момента на домакина, който е 16-годишното момче, майка му да не е вкъщи да се съберат и да направят купон. Жалкото е, че, аз направих анализ, ще се вземат съответните мерки, но обществото е пасивно. От 17.30 ч. е започнал купонът и никой в панелния жилищен блок, аз също съм живял в панелен блок и знам - всичко се чува. Като се качихме в апартамента - беше невиждана гледка. И никой не е подал никакъв сигнал да можем да реагираме своевременно. Ние не може да покрием цялата област - виждаме грешките си, анализираме ги, но и обществото трябва да е по-критично. Иначе после хейтът е пълен."

Иван Демерджиев, министър на вътрешните работи: "Това е нещо, което е протичало няколко часа - имало е шум, имало е викове. Обществото ни е изключително пасивен. Един сигнал на 112 коства едно обаждане. По-добре да не си сигурен, но да го направиш, отколкото една такава трагедия - да събираме деца от земята, паднали от петия етаж".

Прокуратурата ще поиска постоянен арест за 20-годишния студент от Благоевград, обвинен в умишлено убийство на момиче от града.

"Задържаният не си спомня нищо, той няма никакви спомени, така твърди", отбеляза старши комисар Тупаров.

Има данни, че се подобрява момчето, което беше настанено с опасност за живота в "Пирогов".

В апартамента е имало и четвърти човек. Абитуриент от Математическата гимназия, който е излязъл от апартамента, после се е върнал. В момента на трагедията това момче не е било там, посочиха от полицията.

"Тези деца са били в театрална трупа, това са интелигентни, умни деца", посочи старши комисар Тупаров и отбеляза, че недоумява защо са посегнали към наркотици.

Демерджиев е категоричен:

"Безкомпромисни ще бъдем в борбата с наркоразпространението - това са задачи, спуснати до всеки един полицейски началник, от всеки един ще изисквам да има резултати. Не можем повече да си позволим да губим животите на нашите деца, нито може да си позволим повече да гледаме това явление, което е придобило страшни размери в нашата държава. Ще направим необходимото от страна на МВР, но ако не се осъзнаем цялото общество, ако няма сигнали, ако в училищата съответните учители и ръководители не предприемат действия - няма как да стигнем до тези резултати. Ще засилим превенцията. Създали сме организация - ще дадем повече такива инициативи."

Източник:bntnews.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Загина геройски, без да каже нито дума на врага

 

Повече от 13 години от своя прекрасен младежки живот Христо Ников посвети на борбата. През това време той беше много пъти арестуван, съден, лежа в затвора и извърши големи дела, които обезсмъртиха името му.

Христо Димитров Ников е роден на 27 април 1911 г. в гр. Самоков, където детството му протича в голяма мизерия. Още от малък той остава без баща, който вследствие на жестоки побоища, нанесени му заради неговото участие в Септемврийското въстание, мъченически умира. Революционните традиции в семейството му и революционните борби в Самоков през бурното време 1918—1923 г. събуждат в будния юноша чувство и воля за борба, смелост, омраза и презрение към фашистките банди.

Едвам достигнал 13-годишна възраст, Христо надига багаж и се упътва към София да търси работа и хляб. Хваща се на работа в различни предприятия. Рано изпитва на гърба си капиталистическата експлоатация. През 1928 г. постъпва на работа в сладкарската фабрика на братя Пееви, където участва в борбите на работниците за по-добро заплащане на труда им, за по-сносни условия на работа, за 8-часов работен ден. В процеса на борбата класовото съзнание на Христо расте, в средата на работническия колектив той се издига като културен момък, трудолюбив и любознателен, учтив и интелигентен младеж. Такъв го помнят работниците от фабриката от онова време.

Във фабриката Христо Ников става член на БКМС и се проявява като смел и способен организатор на работническите борби.

Оценил неговите качества на ловък конспиратор и добър организатор, Софийският градски и едновременно окръжен комитет на БКМС през 1932 г. го издига за завеждащ военния отдел при комитета, дейност особено опасна и рискована за неговия живот. Независимо от дълбоката му конспиративна длъжност, която той е изпълнявал, Ников взимаше в началото на 30-те години живо участие в публичните прояви на РМС и НРПС в София, крачеше с раница на гърба по пътеките на Витоша, пееше, декламираше, играеше. С тая си явна дейност той ловко прикриваше пред врага конспиративната си работа във военния отдел. На мене ми правеше приятно впечатление неговата хубава външност (той беше физкултурник и турист от висока класа), неговата интелигентност, замисленост и задълбоченост. Христо Ников приказваше тихо, логично и убедително. Всяка дума у него беше премерена и казана точно на място. Той привличаше младежите към себе си като магнит, защото беше много внимателен с тях, изслушваше ги, никога не се поставяше над тях, разбираше ги. Влияеше им с идеите си, ума, словото си и примера си. Разбираха го и те, следваха го и го обичаха. Всеки младеж се чувстваше щастлив да другарува с него.

Такъв беше този млад работник, с лице на интелектуалец, съчетал в себе си най-добрите черти на пролетарската младеж от 30-те години.

По-късно, през лятото на 1934 г., Христо Ников е привлечен на работа в окръжния комитет на БКП. Скоро обаче, по провал на комитета, той е арестуван и осъден на няколко години затвор, откъдето излезе по амнистия през 1937 г. Сега той наново започна да се мярка сред софийските си другари. През това време до навечерието на антисъветската война от 22 юни 1941 г. Христо Ников разви голяма партийна дейност в провеждането на новия курс на партията, в изграждането на Народния фронт в столицата, развива активна синдикална дейност сред работниците в София, с които той имаше широки връзки.

След вероломното нападение на хитлеристка Германия над СССР, като член на областната военна комисия в София, Христо Ников всеотдайно работи по изграждането на бойните групи в София. И сам той лично ръководи една от първите бойни групи в столицата, която е трябвало да извършва саботажи по ж.п. линия София—Бов, за да пречи на движението на хитлеристки части и военно снаряжение към Източния фронт. В Музея на революционното движение в България има изложени оръжие, клещи, секачи, шипове, употребени от неговата група, които красноречиво говорят на посетителите за големите грижи, които Ников е полагал при ония страшни трудности и опасности за въоръжаването на бойните групи.

Под ръководството на Никола Ботушев и Христо Ников групите  пристъпват към саботажи. Полицията усеща тяхната дейност. По това време Дирекцията на полицията издава заповед: „Да се задържи при щателен обиск лицето Христо Димитров Ников, живущ на ул. „Брегалница“ 105.“ Търсят го в София и в Самоков. Няма го. Тогава министърът на вътрешните работи издава заповед до всички полицейски органи в страната, в която заповядва: „Да се залови лицето Христо Димитров Ников. Да се предаде жив или мъртъв в ръцете на полицията, който го залови, ще получи голяма награда“. И той е заловен… Почват разпити, мъчения. Смелият комунист мълчи. Според някои автори той прави смел опит да избяга от Дирекция на полицията. „На десет крачки от входа е настигнат — писа в. „Самоковска комуна.“ от 22. IV. 1961 г. — и ранен с нож. Започват зверски побоища и инквизиции. Смелият болшевик, железният физкултурник встъпва в еднолична борба с гадовете, фашисти изроди. „Да живее маршал Тимошенко ! Да живее доблестната Червена армия ! Фашистка Германия ще бъде разбита !“ — Така се държа прекрасният комунист — продължава вестникът — в последната схватка с врага. Нанесени му бяха много удари с ножове и тъпо оръжие. Той загина на (1 октомври 1941 г. — б. м.). геройски, без да каже нито дума на врага“.

Христо Ников умря за великото комунистическо дело като истински герой на революцията, верен син на работническата класа, като един от най-първите радетели на бойната дружба през 1941—1944 г. между революционните сили у нас и Съветската армия в общата борба срещу фашизма и хитлеристката агресия.

Автор:  Стоян Стоименов

Източник: Годишник на Музея на революционното движение в България, София, 1967 г.

                                                       –––––––––––-

Забележка:  На името на героя беше наименуван бившия военен завод „Христо Ников“ в Самоков, който през 1990 г. бе преименуван на „Самел 90“.  Имаше и кооперация за сладкарски изделия „Христо Ников“ в София, която след 2015 г. прекрати дейността си.

През септември 1941 г. Христо Ников пише следното писмо до сестра си:

„Мила сестричке, пиша ти набързо, защото знам, че вече се безпокоиш за мене. В момента съм на един таван, на удобно място край комина. Борбата става на живот и смърт! Победата ще бъде наша, разбира се. Пресата четеш, нали? Съобщават за бързото напредване на германците. Но знай едно, че съветският народ ще победи, та макар и до Москва да стигнат тия гадове! Събитията така се стичат, че може би няма да се видим вече, но борбата изисква жертви, не тъжете за мене. Ние сме хиляди, през костите на които ще минете, за да построите прекрасния социалистически живот! На мама не казвай подробности за мен. Няма нужда да се тревожите. Не зная кога пак ще се обадя.“

Същия месец, той е заловен от фашистката полиция с помощта на провокатор. Подложен е на жестоки мъчения, но не признава нищо, след което е отнесен полумъртъв в килията и на шията му са завързани връзките на обувките му, за да могат фашистките палачи да съобщят на близките му, че се е обесил… Датата е първи октомври 1941 г….

.В негова памет другарите му разпространяват следния позив:

„Позив от другарите на Христо Ников по повод обесването му.

Полицейските озверени шайки на Филов под командата на германски полицаи грабнаха от улицата честния, предан български син, борец ХРИСТО НИКОВ, 33-годишен (всъщност 30-годишен бел. ред.), работник. Подложиха го в Дирекцията на полицията на страшни инквизиции и го обесиха без съд, без присъда. Екскортиран от същите пияни зверове, които го обесиха, трупът бе захвърлен в един гроб на софийските гробища.

Граждани!

Смъртта на Христо Ников е сигнал! Тя ни сочи какво чака всеки честен български гражданин, ако продължаваме да търпим тежкото и срамно иго на Хитлер и Филов у нас. Тяхната престъпна политика не знае средни пътища: пълно ограбване на българския народ и, накрая, хвърлянето му в унищожителна и гибелна война срещу братска Русия – ето замислите.

И ако не днес, то утре неизбежно ще бъде засегнат всеки един от Хитлеровия водовъртеж на убийства и престъпления. Недавнашните чешки събития ще започнат да се повтарят и у нас. А те ще засегнат всички слоеве от населението без изключение.

Граждани!

На борба против Хитлеровите обирачи!

На борба против хитлеристкото правителство на Филов!

Против братоубийствената война срещу Русия!

Против интерниранията и убийствата!

От другарите му.“

Писмото и позивът се публикуват със съдействието на Марин Спасов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ