Любопитна случка в Димитровград - градът, изграден с неуморния труд на бригадири от цялата страна

 

Годината е 1961-ва, а действието се развива в откритата наскоро Втора гимназия „Христо Ботев“. 

На заместник-директорката Златка Ганева е спретнат страшен номер. В началото на учебната година в училището се появило анонимно писмо, адресирано до нея. В писмото се обяснявало, че Христо Ботев всъщност не е бил убит, а турските заптиета са го пленили под връх Вола и доскоро са го държали в плен в Анадола. Анонимният автор алармирал Златка Ганева, че след няколко дни революционерът поет ще бъде освободен и пуснат да си ходи в България. И точно в 12 часа и 9 минути ще пристигне с влака на гарата в Димитровград. Това писмо хвърлило зам.-директорката в луд възторг. И тя взела нещата в свои ръце, тъй като директорът Стефан Цанев бил в отпуск. Някой явно е имал зъб на Ганева и очевидно е знаел добре как ще реагира. Хич не се и замислила, че роденият през 1848 г. Христо Ботев през въпросната 1961 г. би трябвало да бъде на 113 г., което си е световен рекорд по дълголетие. Навярно си е мислила, че в Диарбекир е водел природосъобразен живот, без гуляи като в Браила, и се е хранел с питателна и здравословна храна, с каквато са известни турските каторги. Така че заместничката се заела с подготовката по посрещането на Христо Ботев на димитровградската гара на уречената дата и час. 

Амбициозната другарка Ганева веднага отменила учебните занимания. С уроците винаги може да се навакса, един път ти идва Ботев на крака! Всички класове били хвърлени да маршируват на плаца във времето, когато би трябвало да учат. По-талантливите ученици започнали усилено да изучават народни и възрожденски песни, защото Златева с право предположила, че за 85 години престой в Диарбекир на Ботев навярно са му писнали маанетата и е зажаднял за нещо родно. Тя обаче държала всичко да бъде изпипано и до най-малкия детайл. Хрумнало й, че за последните 85 години надали някой в Диарбекир му е осигурил бръснар, който да го обръсне. Затова директорката повикала и градския берберин бай Станчо, който в случай на нужда да ощави Ботев още на перона, докато школниците му пеят революционни песни.

Приготовленията по посрещането на народния герой продължавали с пълна пара, а учебният процес здраво зациклил. Почти всички са били наясно с цялата комичност на ситуацията. Тогава обаче времената са били такива, че каквото каже шефът, не се коментира. Тържествената дата се задавала. Димитровградчани гледали с насмешка на всичко случващо се около посещението на Ботев, само Ганева потънала в някакъв неин възторжен свят, бленувала за момента, когато Ботев ще стъпи на димитровградския перон. Дори не се и запитвала защо точно в Димитровград ще слезе поетът. Дори и да предположим, че Ботев бил жив, логично е да иска да види родния си Калофер, а за целта трябва да пропусне града на бригадирите и да направи връзка от Пловдив. Естествено, никой не се осмелявал да й задава такива въпроси, но ако го беше направил, навярно щеше да получи отговор, че иска да види гимназията, носеща неговото име, или че дори в Диарбекир се е чуло за Азотно-торовия завод край града. За разнообразие между маршировките и народните песни, докато чакали да дойде въпросният ден, учениците провеждали викторини за живота и творчеството на Христо Ботев, конкурси за портрет на Ботев и най-добро стихотворение за него. И децата, и родителите, и учителите вече ги втрисало само като чуели името на Ботев. Накрая най-сетне настъпил и дългоочакваният ден. 

Цялото училище било строено на перона пред димитровградската гара. От едната страна чавдарчетата и пионерите, до тях комсомолците, учителският състав, самодейната група за народни песни и танци, бай Станчо с бръснача и огледалото. Влакът се задал точно по разписание. Гръмнала духовата музика. Ганева цялата сияела, за едната бройка да получи удар от вълнение. Без съмнение всичко било организирано перфектно. Червените връзки се веели, строят бил по конец, лозунгите били един от друг по-въздействащи. Влакът, идващ от Истанбул през Свиленград, спрял на перона, в идеален синхрон точно пред червения килим се отворила врата, но... Човекът, който се появил, не бил Христо Ботев, а завръщащият се от отпуск директор Стефан Цанев! 

Настанала тишина... При абсурдността на видяното директорът замръзнал сащисан. Веднага разпуснал посрещането, използвайки не една и две "благозвучни" думи, неотговарящи на тържествеността на момента. Впоследствие се разбрало, че ходил при болните си родители на село и на връщане хванал влака от харманлийската гара. Това навярно е било известно на анонимния подател още преди да изпрати писмото. А и времената били такива, че мобилната комуникация не била възможна и учителският колектив по никакъв начин не е можел да открие директора, за да му съобщи предварително за цялата нелепа ситуация, пред която били изправени. Впоследствие Златка Ганева, разбира се, се разделила с поста на заместник-директорка, но последствията били само тези. Иначе продължила да преподава в същата гимназия чак до пенсионирането си. Какво се е случило с нея след пенсионирането й, историята мълчи. Ако е жива, в момента трябва да е на около 110 години.

Бел.ред.: За пръв път историята е публикувана през 1997-1998 г. във вестник "Ориент експрес" от журналиста Делян Аврамов по автентичен разказ от неговата майка Йорданка Аврамова.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Трагедията на Петрохан от 1991 г. Тръгват 10, оцеляват само трима

На 24, 25 и 26 май 1991 година България става свидетел на рядко метеорологично явление – обилен сняг в края на пролетта, когато обикновено природата вече се подготвя за лятото.

Тази необичайна климатична аномалия, предизвикана от силен средиземноморски циклон, връща зимата на Балканския полуостров и остава запечатана в паметта на мнозина като едно от най-студените и изненадващи събития в края на май.

Петрохан отново попадна в центъра на общественото внимание заради жестокото убийство край хижата, нашумяло през последните дни. Но далеч преди криминалните хроники да насочат прожекторите към този район, проходът вече носи тежката памет на една от най-драматичните планински трагедии в новата ни история. На 25 май 1991 година именно тук се разиграва бедствие, при което седем души губят живота си, а от група от десет туристи само трима се завръщат живи.

В онзи майски ден десетимата поемат на преход в района на хижа „Петрохан“, планирайки сравнително лек маршрут по билото на Стара планина. Пътуването е замислено като пролетен поход, без очакване за екстремни условия. Времето в началото не дава сериозни индикации за опасност, което се оказва решаващо и подвеждащо. Туристите са облечени и екипирани за сезон, в който сняг и бурен вятър изглеждат малко вероятни.

Само часове по-късно планината показва съвсем друго лице. Високо в Балкана времето се обръща рязко и без предупреждение. Започва силен снеговалеж, придружен от ураганен вятър, температурите падат стремглаво, а видимостта се свежда до няколко метра. Пътеките изчезват под снега, ориентирите се губят, а движението става все по-трудно и хаотично.

В опит да се спасят, туристите губят връзка помежду си. Част от тях продължават напред, други се опитват да се върнат обратно, трети търсят някакво укритие от стихията. В тези условия студът и влагата започват бързо да взимат своето. Настъпва хипотермия, силите се изчерпват, а всяко следващо решение става все по-фатално.

Тримата, които оцеляват, успяват да вземат навременно решение да слязат към по-ниските и по-защитени части на планината. След тежка борба със студа и изтощението те достигат до гората, където условията са по-поносими, и в крайна сметка са спасени. Техните разкази по-късно дават възможност да бъде възстановена картината на трагедията и разкриват колко бързо една привидно безопасна разходка се е превърнала в смъртоносен капан.

След подаден сигнал започва мащабна спасителна акция. Планински спасители и доброволци претърсват района при изключително тежки условия. В следващите дни са открити телата на седемте загинали туристи. Причината за смъртта е измръзване и пълно физическо изтощение. Някои от жертвите са намерени на сравнително малко разстояние една от друга – мълчаливо доказателство колко безпощадна може да бъде планината дори в края на май.

Трагедията от 25 май 1991 година остава завинаги в паметта на планинарската общност като жесток урок за непредсказуемостта на Стара планина и за опасността от подценяване на условията, независимо от сезона. Десет души тръгват на поход, но само трима се връщат.

Днес, когато районът край хижа „Петрохан“ отново е обвит в мрачни новини заради тежко криминално престъпление, споменът за тази трагедия изплува с нова сила. Различни времена, различни причини, но едно и също място, което отново напомня, че тук границата между живота и смъртта може да бъде прекрачена внезапно. Петрохан не е прокълнат, но остава безмилостен към всяка грешка и самоувереност.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Технологичната революция на ВТУ през 80-те: Създадени са първите дигитални студентски терминали в България

През втората половина на 80-те години на XX век Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ се превръща в пионер на дигитализацията в българското висше образование. Във време, когато персоналните компютри са рядкост, висшето училище въвежда в експлоатация първите у нас публични информационни машини за студенти.

Иновативните терминали, разположени в коридорите на университета, дават на младите хора безпрецедентен за епохата директен достъп до различни неща.

Във визуално футуристичните за времето си кабини са вградени върховите постижения на родното и източноевропейското инженерство по онова време. Всеки терминал е захранван от хардуер на българските персонални компютри от серията „Правец“. Изображението се визуализира чрез модифицирани кинескопи от популярната марка телевизори и монитори „Електрон“

Тази конфигурация позволява на студентите да взаимодействат с компютърната система чрез опростен интерфейс, избирайки вълнуващата ги информация директно от клавиатурата. За епохата, в която административните справки се извършват изцяло на хартия и пред препълнени канцеларии, проектът е истински скок в бъдещето.

Тази ранна дигитална система полага основите на силни традиции в областта на компютърните науки във ВТУ. Днес Факултетът по математика и информатика на университета продължава да развива модерни Компютърни науки и иновативни Информационни технологии. Архивите и спомените за тези първи „информационни будки“ остават ярък символ за това как Велико Търново изпревари времето си и показа на младите хора дигиталното бъдеще още преди настъпването на интернет ерата.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Къде е днес дъщерята на Апостол Карамитев, чиято най-запомняща се роля е в „Опасен чар“

Дъщерята на големия Апостол Карамитев – Маргарита, не е сред щастливите български емигранти. Вече близо 25 години бившата актриса живее заедно със съпруга си – инженер по професия, във Ванкувър, Канада.

Когато заминали да си търсят късмета там, Карамитева решила да се захване с психология. В момента водела частни сеанси и се хващала да работи на парче където успее. Не живеела никак луксозно, но нямала намерение да се завръща у нас, защото отдавна загубила позициите си в артсредите, а и конкуренцията вече била по-непробиваема. Все пак потомствената актриса не могла напълно да изтръгне от сърцето си театъра.

Маргарита се прехранва като психолог, не поддържа връзка с брат си.

Преди няколко години създала любителска трупа, в която постъпили хора от Ванкувър и Сиатъл. Никой от тях не се занимавал професионално с актьорско майсторство и всички имали коренно различни професии. Маргарита, като човек с по-голям опит на сцена, била ръководител на камерния състав. Тъй като не успявали да си намерят финансиране, събирали пари за декори, наеми на зали и всякакви други разходи. На последната си постановка по текст на Йордан Радичков успели да съберат 70 души публика и това засега бил най-големият им успех.

Синът на Маргарита, който носи името на знаменития си дядо, също избягва публичността, а последното, което се знае за него, е, че се е оженил на скромна сватба и живее в гр. Гоце Делчев. С майка му не били особено близки и не се чували всеки ден. Почти никакъв контакт щерката на Карамитев не поддържала и с родния си брат. Момчил от близо 40 години живее зад граница, като в Лос Анджелис сред киногилдията не се представял с рождено си име, а с измислен от него псевдоним.

Той също е кадър на ВИТИЗ, но в Щатите бил от хората зад прожекторите. Занимавал се с продуцентство и режисура. Момчил бил гордостта на покойната си майка Маргарита Дупаринова, която до последно се хвалела, че е женен за седмо поколение римлянка. С италианката синът на Карамитев се запознал, когато отишъл на специализация в Ботуша, а после двамата заедно отпрашили за Америка.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Животът в снимки на един бивш президент

Георги с родителите си и баба си минути преди да постъпи в казармата.

Георги Първанов бил любимото дете на бабите в пернишкия квартал „Рудничар“. Родителите му – Мария и Седефчо, работили почти денонощно в машиностроителния завод „Струма“ и бъдещият държавен глава отраснал в комшийската къща. Той още бил признателен на леля Стефка, която го поела от бебе.

Когато проходил и проговорил, малкият Георги сам изявявал желание да й ходи на гости, защото от цялата махала само тя имала телевизор. От сутрин до вечер Гошко, както го наричат най-близките му роднини, гледал предавания и за деца, и за възрастни. Наизустявал съдържанието им отведнъж, а после го разказвал на другите баби от улицата. Понякога се случвало дори да заспива в чуждата къща, а родителите му по тъмно идвали да си го вземат и го пренасяли на ръце до неговия креват.

В Перник им се носела слава на големи купонджии, а баща му Седефчо винаги забавлявал компанията с вицове и песни. От майка му Мария всички имали страх, защото била силна жена и управлявала кран наравно с мъжете. За пръв път качила Георги на огромната машина още като бебе. Въпреки че била строга, най-много плакала, когато го изпращала в казармата.

Службата му в поделението „Ломски форт“ била тежка, а старшините много го юркали. Съказармениците му разказват, че тогава бъдещият главнокомандващ армията разпускал, слушайки „Бийтълс“, въпреки че бил отявлен русофил. Момичетата оттогава много го харесвали заради гъстата му черна коса, но на свиждане не му отишла нито една от обожателките.

С настоящата си съпруга Зорка се запознали на студентски купон, а тя обичала да се шегува, че не си спомняла кога е било, защото изкарала целия си живот с него.

АБИТУРИЕНТ 

Като абитуриент с баща си Седефчо (вляво), който макар контузен, е във вихъра на купона.

СЕМЕЙСТВО

Мария и Седефчо Първанови на банкет. Седефчо танцува бос в средата на дансинга.

ОБОЖАТЕЛКИ 

Младият Георги станал любимец на жените заради стройната си осанка и гъстата черна коса.

СЪПРУГАТА 

Зорка поздравява съпруга си със спонтанна целувка, след като е обявен за Мъж на годината през 2003 г.

КЪМПИНГАР

Август 2009 година. Първанов пали огън в местността Трещеник над Якоруда, където всяка година от запознаството си със Зорка се отбивали след поход в Рила.

НА ПРОТЕСТ

Първите стъпки в политиката прави, участвайки в акция срещу НАТО.

И ЛОВЕЦ СЪМ, И РИБАР СЪМ

Ловът е голямата страст на бившия президент.

ДЯДО И ВНУЧЕ

С внук си Жорко, който е кръстен на него, изучават екзотиката на фауната.

В ДЕСЕТКАТА

Весела Лечева го запалва по стрелбата.

АДРЕНАЛИН

Георги и Зорка всяко лято се надбягват с джетове във Варненския залив.

КУМИР

Покойният Николай Добрев му е пример в политиката и в живота.

ВОЙНИК 

Снимка за спомен преди уволнението.

Източник:retro.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато Лили Иванова даде автограф на Майкъл Джексън

 

Лили Иванова издирва снимка от автографа, който дала на младия Майкъл Джексън през 1973 г.  Двамата се засекли на фестивала „Ямаха“, където българската прима много впечатлила Джако и тогава той направил нещо нетипично за него – поискал автограф от изпълнителката на „Панаири“. Знае се още, че Лили издирва и други снимки, които не притежава. Предполага се, че наследниците на Генко Генков – създателят на „Златният Орфей“, имат някои от тях и най-вече тази как Лили дава автограф на Джексън, пише Телеграф.

Тези дни Лили Иванова продължава да пуска снимки от свои изяви. Тя публикува във фейсбук няколко фотоса от първото си участие в Япония. Снимките са направени преди 50 години в Токио. Годината е 1970-та. Лили с Иван Пеев и оркестър „Черните перли“ (на английски го превеждат като „Тъмните перли“) е поканена да участва в световното изложение в Осака, което минава под мотото „Прогрес и хармония за човечеството“.

Лили и българите дотолкова впечатляват японците, че те решават да ги поканят за серия концерти не само на експото в Осака, но и по клубовете и няколко зали в Токио. Без скромност или пък с излишен патос, но по това време Лили е може би най-добрата певица на планетата и японците го оценяват. Справка в „БГ естрада“ сочи, че на концертите в Токио през 1970 г. Лили изпълнява шлагерите си „Море на младостта“, „Събота вечер“, „Боянският майстор“. Пее и Bang! Bang! на Нанси Синатра, като японците са въодушевени и твърдят, че го прави много по-добре от оригинала.

Но все пак перлата в короната на всеки един концерт на Лили в Япония е „Камино“. Публиката е в екстаз и не спира дълги минути да ръкопляска. В тези години Лили е истинско чудовище на музиката и мачка всички около себе си, карайки ги да изглеждат като незабележителни животинки, спомнят си БГ музиканти.

Три години след 1970-та Лили отново пак е в Токио да пее. Този път с Тончо Русев. За фестивала „Ямаха“ искат Йорданка Христова, избират я по прослушани плочи, които българската страна им изпраща. Тогава Тончо Русев написва за Йорданка песента „Панаири“. Но пък Лили си харесва толкова много този бъдещ шлагер, че решава да си го присвои. Има различни версии какво и как се случва, но в крайна сметка не Христова, а Иванова отива в Токио да пее „Панаири“.

Лили Иванова събира старите си снимки на дигитален носител. Към края на годината примата смята да издаде луксозен албум с тях. Тя е наела екип, който да й дигитализира фотосите и да подготви албума. Проектът е най-амбициозният досега, който Лили е правила в техническо отношение. У нас такъв няма аналог, а и по света подобни неща са изключителна рядкост. Предвижда се Лили да направи и цялостна мултимедия, като включи наградите си в нея, твърдят запознати.

Източник:hotnews.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ