Аркан е легендарна фигура сред югославските националисти през 90-те години. Роден е в Словения на 17 април 1952 г. с името Zeljko Raznatoviс, приел по-късно прякора Arkan, който в превод от татарски означава „див кон”.
Аркан е син на генерал от югославските въздушни сили. Дядо му също е воин, герой от едно сражение с турците. Желко Ражнятович живее през 70-те години в Германия, Белгия и Италия, работи в много сфери и преминава през всички социални нива. В края на 80-те години се връща в Югославия и открива сладкарница в Белград, става лидер на футболния отбор „Цървена звезда” – Белград, който печели европейското първенство през 1991 г. Сладкарницата му се нарича „Принц” и е едно от най-приятните места в столицата. Под влияние на болката и страданието на хората в сръбските селища в Хърватия и Босна, Аркан решава да се посвети на борбата за национална свобода и справедливост. И създава сръбската Доброволческа Охрана, известна на света като „Тигрите на Аркан”, чиято задача е да защити сръбските селища от католическите и мюсюлманските агресори. Членове на „Тигрите” са основно хора от футболния му клуб, които искат да служат на идеалите – родина, вяра и семейство. Аркан организира лагер и започва да готви доброволци за последната свята война…
„Тигрите на Аркан” действат първо в Хърватия, в сръбските селища, тероризирани постоянно от хърватските сепаратисти, които се домогват до откъсване от Белград и се стремят да прогонят сръбското население от Хърватия. Доброволците воюват заедно с Югославската народна армия и местни сърби. С много загуби хората на Аркан успяват да освободят няколко града.

През 1992 г. Аркан е избран в сръбския парламент с неговата политическа „Партия на сръбското единство”.За съжаление войната пламва в друго ъгълче на Югославия – Босна и Херцеговина. Там, от една страна, фундаменталистите мюсюлмани установяват връзки с ислямски организации по цял свят и са поддържани от Иран, С. Арабия, Турция и др. От друга страна, католиците хървати в Херцеговина мечтаят да създадат „Велика Хърватия”. Доброволческата армия на Аркан се превръща в надежда за изплашените сърби. Аркан е защитник срещу терора и ужаса на агресорите. Неговите приключения се възпяват в народни песни и православният свят го тачи като герой. След войната се връща в Сърбия и започва свой бизнес. Купува футболния клуб FK Обилич (Милош Обилич е легендарна фигура в сръбската национална история. В сражението при Косово срещу турците воеводата Обилич убива султан Мурад в палатката му, убиват го охранителите на султана). Аркан се жени три пъти и има осем деца – седем момчета и едно момиче. Последният му брак е с певицата Цеца Величкович.
През 1997 г. Международният съд издава секретен обвинителен акт срещу Желко Ражнятович, като го обвинява в престъпления срещу човечеството. За този „международен съд” агресията на НАТО през 1999 г. не е престъпление. НАТО бомбардира болници, влакове, телевизии и мостове, църкви. Аркан продължава да воюва и да защитава своя народ; той не е убивал деца и жени, не е използвал бомби с обеднен уран.
На 15 януари 2000 г. Аркан отсяда в Международния хотел в Белград; трима души, сред тях и един бивш полицай, разстрелват „Тигъра на Сърбия”. Причината и досега не е известна. Най-реалистичната версия е, че убийството е организирано от ЦРУ.
Името на Желко Ражнятович винаги ще се помни от сърбите и всички славянски народи. Аркан изоставя личното си благополучие, не се страхува от врага и изпълнява своя свещен дълг пред отечеството.
Толкова богат човек, когото издирва Хагският трибунал, и който толкова обича Запада, трудно може да се примири, че може да живее в Милошева Сърбия. Аркан се опитвал да урегулира контактите си с трибунала и да изясни цената, на която може да бъде отхвърлено обвинението срещу него. Остава големият въпрос, дали е предлагал в качеството на откуп да даде показания срещу Милошевич. Друг въпрос е дали въобще е общувал пряко с Милошевич, без посредници. По-скоро Ражнятович е разчитал при определен ход на събитията да има един коз, като бързо мобилизира няколко стотин бойци. През август 1998 г. Аркан изпратил писмо до Бил Клинтън, в което поддържа борбата с тероризма след покушенията срещу американските посолства в Кения и Танзания. В следващата година той се изказал за подписването на плана на Рамбуйе за Косово и остро критикувал външната политика на Милошевич, особено желанието му да се обвърже с Русия, Беларус и Китай, вместо със Запада. Аркан предлагал и услугите си на Мило Джуканович. Според първата версия, Аркан е убит от режима, защото в Хага е можел да свидетелства срещу Милошевич, а на Милошевич не му е нужен човек с толкова въоръжени приятели…Желко Ражнятович винаги е твърдял, че никога не се е срещал с Милошевич, но журналистката Добрила Гаич в една своя книга твърди, че контактите се извършвали чрез посредник…
Втората версия – причината за убийството е големият му бизнес; между двете версии по същество няма разлика, тъй като възниква въпросът, дали сръбският режим контролира престъпния свят или престъпният свят контролира сръбския режим.По същото време един познавач на белградския престъпен свят задава ироничния въпрос: „Не мислите ли, че всичко това ще наследи Цеца?” За пръв път Аркан е обвинен открито в престъпления от бившия шеф на американската дипломация Лоурънс Игълбъргър през 1992 г. на международна конференция за Югославия в Женева. Опирайки се на информация на специална комисия от ООН, Игълбъргър посочил седем души, сред които последен в списъка бил Аркан, като „лидер на военизираната групировка „тигри”, която по най-жестокия начин прочистила Зворник, Братунац, Сребреница и Гробница и участвала в масови убийства в Брчко… Оттогава американците постоянно упреквали Милошевич за Аркан. Първи е Ричард Холбрук, който през 1995 г., позовавайки се на съобщения от ЦРУ, разказал на Милошевич за връзката на „тигрите” с югославската армия. Милошевич му казал, че информацията му е грешна. Джеймс Пардю му показал документ, който Милошевич въобще не погледнал и американецът го ставил на бюрото му.
През 1997 г. в Белград М. Олбрайт поискала от Милошевич да издаде вуковарската тройка – Шливанчанин, Мркшич и Радич, а той й казал, че те трябва да бъдат съдени в Сърбия, Олбрайт му казала за Аркан, като един от обвиняемите от Хагския трибунал, който според нея извършил много злодейства…
Аркан и Цеца Величкович са една от най-блестящите двойки в Сърбия, след Слободан и Мира Милошевич. Сватбата им се определя от таблоидите като сватба на десетилетието, която напомня пищните монархически сватби. Тиражите на СМИ скачат многократно. Белградският вестник „Дуга” посочва, че връзката между Желко и Цеца е повече от митична и нейните корени се намират в Косово.Белградският вестник „Глас явности” твърди, че в последното предаване „Максовизия”, в което три дни преди убийството участвало семейство Ражнятович, била предсказана смъртта на Аркан. Водещият Милован Минимак прочел две съобщения от зрители, които получил на пейджъра си. Първото било адресирано до Цеца: „Цеца, ти много приличаш на Гоца Божиновска…” (Става дума за попевица, чийто мъж Зоран Сиян, един от кралете на белградския престъпен свят, бил убит един месец и половина по-рано); второто съобщение било адресирано до Аркан: „Аркан, облечи си жилетка, студено е…”
Издателство „Распер“