Устата тв водеща Венета Райкова си е изкарвала прехраната с реклама на доста страни неща, когато е прохождала като модел. Тя е позирала заедно с плодове, животни и дори радиатори.
Самата Венета обаче вместо да се срамува, обича да говори за първите си стъпки като модел. Тя разказва със смях и доста носталгия за рекламата особено на радиаторите.
Венета признава, че това е бил първият й шанс за популярност. Тогава била едва 16-годишна.
Венета разказа още, че за „култовата“ фотосесия между радиаторите е взела 250 лева тогавашни пари. „Тогава майка ми получаваше месечна заплата от 110 лева. А аз – за две щракания получих 250“, каза тв водещата.
С 10-годишна задна дата тя заявява, че като момиче била „много задръстена“ и никога не сваляла сама момчетата. Избирала кариерата и работата си пред „загубата на време“ с мимолетни връзки.
Венета призна още, че когато станала победителка в конкурса „Мини мис“ (1992 г.), била 18-годишна и… девствена. „Това може да се докаже, ако се попита момчето, с което бях по-късно за първи път“, заяви тв водещата. Паметливи обаче припомнят, че по-късно Венетка нямала нищо общо с непорочността и даже отишла на другата страна на сексуалното общуване. За нея се изписаха сума ти неща, включително и участия в голи оргии, пише БЛИЦ.
В историята на българската космонавтика има мигове, които остават запечатани не само в официалните архиви, но и в духа на едно време, изпълнено с технологичен оптимизъм. Тази рядка фотография ни връща в края на 80-те години – времето на интензивна подготовка за втория съвместен съветско-български полет по програмата „Шипка“.
На снимката виждаме четирима мъже, чиито съдби са неразривно свързани с Космоса. От ляво надясно това са:
Владимир Ляхов: Легендарен съветски космонавт, летял три пъти в орбита. По време на мисията „Союз ТМ-5“ той е командир на дублиращия екипаж, а по-късно прекарва драматични часове в Космоса при завръщането си от станцията „Мир“.
Красимир Стоянов: Българският дубльор за полета. Въпреки че не излита в Космоса, неговата подготовка е на абсолютно същото ниво като на основния екипаж. Той остава в историята като един от най-подготвените ни специалисти.
Александър Серебров: Опитен космонавт-изследовател, участвал в четири полета. Тук той е част от съветската група, подпомагаща обучението и техническата подготовка.
Александър Александров: Човекът, който на 7 юни 1988 г. стана вторият българин, достигнал звездите. За разлика от първия полет на Георги Иванов, мисията на Александров беше пълен успех, позволявайки му да работи на борда на станцията „Мир“ и да изпълни десетки научни експерименти.
Снимката улавя не официалния блясък на парадните униформи, а делника на подготовката. Четиримата са съсредоточени върху технически елементи – вероятно част от системите за оцеляване или научната апаратура, която Александров ще използва в орбита.
Това е периодът, в който България е сред водещите космически държави. Програмата „Шипка“ не е просто полет, а сложен комплекс от 42 научни експеримента в областта на космическата физика, медицина и биология, разработени изцяло от български учени.
Топлите цветове на фотографията и специфичните работни облекла веднага ни пренасят в една епоха на тясно сътрудничество и мечти за бъдещето сред звездите. Днес подобни кадри ни напомнят, че България има своето достойно място в историята на световната космонавтика.
Меню „Шипка“: Как България нахрани космонавтите със сарми и кисело мляко
Когато на 7 юни 1988 г. Александър Александров излита към орбиталната станция „Мир“, той носи със себе си нещо повече от научна апаратура. В багажа му пътуват над 20 вида храни, разработени от български учени, които променят представата за това как се яде в Космоса.
Макар Георги Иванов да е първият ни космонавт, неговата мисия през 1979 г. не успява да се скачи със станцията „Салют-6“ поради техническа повреда. Така Александър Александров става първият българин, прекрачил прага на космическия дом „Мир“. Там той не само провежда 42 сложни експеримента, но и представя на своите колеги Владимир Титов и Муса Манаров постиженията на българската кулинарна наука.
Тайната на българската космическа храна се крие в Института по криобиология и лиофилизация към БАН. Чрез процеса на лиофилизация (сушене чрез замразяване във вакуум), храната запазва 95% от своите вкусови качества, витамини и хранителна стойност, като същевременно става изключително лека и трайна (до 5 години).
За разлика от ранните години, когато храната беше предимно в тубички като паста за зъби, Александров разполагаше с истински ястия, които се възстановяват с топла вода:
Класически български вкусове: Боб по манастирски, лютеница, сарми, телешко с грах и гювеч.
Световно признатото кисело мляко: Българските учени първи успяват да създадат лиофилизирано кисело мляко с живи бактерии Lactobacillus bulgaricus, което е жизненоважно за микрофлората на космонавтите.
Ябълки, праскови, кайсии и дори ядки, обработени така, че да не създават опасни трохи в безтегловност.
България беше пионер в тази област. Нашите храни бяха високо оценени от съветските специалисти заради превъзходния им вкус в сравнение със стандартните дажби. Това не беше просто храна, а доказателство за високото ниво на родната наука. Александров често споделя в интервюта, че ароматът на българските ястия е бил истински празник за екипажа на „Мир“.
Понякога любовта не чака думи, обяснения или логика. Тя се случва внезапно, от пръв поглед – един миг, в който сякаш всичко наоколо замлъква и само сърцата знаят какво се случвa. Без предупреждение, без причина, просто среща, която променя всичко.
Именно една такава съдбовна среща бележи завинаги живота на Михаил Белчев и съпругата му Кристина. Среща, продължила повече от 40 години.
И макар днес съпругата му да се сбогува със своята половинка, едно е сигурно – тя ще съхрани завинаги любовта си завинаги.
Да се влюбиш в песента
Интересен факт, съдба или случайност е, че няколко дни преди Кристина да срещне Михаил, тя чува по радиото песента „Самота”,в изпълнение на Лили Иванова, чиито думи изключително силно я докосват. И в този момент младата актриса си задава въпроса къде са тези сантиментални мъже, които пишат толкова красиво.
И само два дни по-късно съвсем случайно попада на място, където е и Мишо Белчев. Един софийски купон, който превръща живота им в безкраен празник на любовта. И дори разликата в годините не се оказва пречка – тя е едва на 23 години, а той на 37.
По-късно композиторът признава, че се влюбва от пръв поглед в бъдещата си съпруга, впечатлен от хубостта й. А Кристина, от своя страна, е казвала, че моментално го е усетила много близък, макар и да не са се познавали.
Живот в пълно единство и хармония
„Живея с нея, дишам с нея“, споделял е убедено поетът и музикант пред камерите на bTV за съпругата си Кристина. Именно заради нея и семейството, което заедно изграждат, той е определя себе си като истински щастлив човек.
Винаги носи снимки от сватбата със себе си – последните години в телефона си. На важната церемония той носи тъмносин костюм, а Криси – рокля в червено и черно, защото именно тази комбинация отговаря на артистичната й същност.
Най-голямото щастие
Седем години след като сключват брак, Михаил и Кристина Белчеви стават родители на така дългоочаквания син. Това се превръща в най-значимото събитие в живота на двамата. „Той ни е пратен от Господ, който явно се е престарал, пращайки го“, заявявал е с гордост поетът.
Константин сега е на 29 години и е музикант е, въпреки че завършва Варненския свободен университет със специалност „Защита и управление на националната сигурност”. Двамата са баща си работят в изключителен синхрон. „Когато Косьо има някаква идея, той задължително я споделя с баща си и иска съвет. Мишо го изслушва, след което пише текста към мелодията.
Самият Константин е споделял, че винаги се е чувствал обичано и обгрижвано дете. „Усещането е само и единствено любов. Никой от нас не може без другия“, заявявал е той.
Михаил и Кристина подкрепят сина си не само в професионалния му път, но и в личен план. Те са изключително близки с избраницата на Косьо, с която той сключи брак в края на 2025 г. на пищно сватбено тържество.
Михаил Белчев – музикантът, възпял столичния булевард „Руски” като по-красив от парижкия „Шанз Елизе” си отиде от този свят днес, 6 април, 4 месеца преди да навърши 80. Софиянци от няколко поколения неволно неволно си припяват големия хит в миг на особено лежерно настроение.
Михаил Белчев е може би един от малкото певци, устояли да не залитнат по банални и елементарни мелодии еднодневки. Щастлив е от привилегията да пее по музика на най-големите ни композитори. Наричат го българския Жо Дасен, може би защото песните му са изцяло изградени по каноните на френския шансон. А той самият приживе признава: „В душата ми още цъфтят кестени”. Но и отбелязва през смях: „Аз съм голям перко. На 13 август като мен са родени Фидел Кастро, Хичкок, Леа Иванова, Андрей Слабаков, все такива цветни екземпляри!”.
Въпреки че никога не е имал поведението на надменна звезда от голямата сцена, хитовете на Мишо Белчев отдавна са легенда – от „Не остарявай любов“ по музика на Хайгашот Агасян, „Булевардът“, „От много, много отдалеч“, „Младостта си отива” на Найден Андреев, та чак до „Откровение“, „Приятелство“ и още стотици популярни мелодии по негови стихове, изпети все от наши топ музиканти. Неслучайно, талантливият музикант грабва първа награда на „Златния Орфей” още през 1969, после 1984, 1990, 1998 г., както и приз за цялостно творчество през 1996 г. В много постановки и филми звучи неговата музика. В началото на кариерата си е „човекът оркестър” – сам пише текстовете, музиката и изпълнява своите песни. Винаги работи с композитори от най-висок ранг – Зорница Попова, Александър Бръзицов, Борис Карадимчев, Стефан Димитров, Найден Андреев, Стефан Диомов, Хайгашот Агасян, „Шурците”, ФСБ. Дал е заглавия на куп албуми на известни изпълнители – „След десет години“ на ФСБ, „Майчице“ на Георги Христов, „Пътят“ на Ваня Костова, „Ще продължавам да пея“ на Йорданка Христова. Има издадени вече 8 стихосбирки. Песните му звучат по БНТ във филмите „Къде сте, приятели“, „Двойник“, „Щурец на паважа“, „Късна любов“, „Бяла истина“, „Един наивник на средна възраст“.
Мишо Белчев е софийско чедо, роден е през 1946-та в столицата, израсъл е на площад „Македония”. Макар и единствено дете в семейството, не помни родителите му да са го глезили някога. Давали му свобода и пълно доверие, но не допускали да стане хаймана. „От тях се научих да обичам живота и да давам любов”, признава най-важната роля на родителите си певецът. Като малчуган хич не бил от кротките и все се оказвал в центъра на белите в махалата. На първия учебен ден взел, че си откраднал съученичка и направо я отвел у дома си. Ужасените родители я търсили с часове, преди да узнаят, че е пристанала на Мишо. Момичето пък изобщо нямало желание да си ходи вкъщи.
С музиката се захваща отрано. Още като малък, се записва да пее в хор „Бодра смяна”, въпреки лекия дефект със заекването. Мнозина обаче така и не разбират затова, защото докато пее, няма и помен от това. Без притеснение разказва как се сдобил с тази неприятност. „Докато играех на двора едно лято, изневиделица се появи петел. Видя ме, засили се и скочи върху мен. Уплаших се много силно. Оттогава, от този стрес, започнах да заеквам. Необратимо!”, споделя Мишо. В типичен шеговит стил, певецът казва: „И така стана, че този петльов фал се превърна в мой страхотен чар!”.
Той обаче изпаднал в шок, когато веднъж на турне в Русия от стрес и напрежение загубил гласа си. Стреснал се до смърт, защото помислил, че онемява завинаги. Като много таланти на сцената и Мишо е започнал с точните науки. Следвал в Минно-геоложкия институт за малко, но след това, под влиянието на първата си жена Васа Ганчева, се заинтригувал от режисурата и през 1977 отива да учи в Театралната академия в Ленинград, където признава, че остава част от душата му.
Звездната кариера на музикант започва със „Закъснели срещи“, изпълнена за първи път с Мария Нейкова на „Златният Орфей” през 1969 г., с която буквално омагьосват публиката. Преди това рокмузикантът Гошо Минчев пее парчето с Мария Нейкова във филма „Мъже в командировка”, но нещо не я харесва и казва на Петър Ступел, че не иска да я изпълнява. Той я дава на тромпетиста Светомир Димитров, но след като чува неговото изпълнение в „Зала България”, се мръщи и тогава намира Мишо, който още е студент. Дава му я на касетка и казва кратко: „Пей”. А бардът признава, че точно за такава песен отправял молитви да получи, защото пасвала идеално на неговия натюрел. Запознава се с Мария Нейкова два дни преди финала на „Златният Орфей” и веднага си допадат.
Тук дошъл друг проблем – не харесали как изглежда младият изпълнител – шефката на телевизията Леда Милева каза, че Мищо й прилича на Рафе Клинче – много слаб, изпит и с траурен черен костюм. Мишо обаче си признава без смущение: „Това ми е абитуриентския костюм, аз други костюми нямам, майка ми и баща ми са чиновници!”
Спасява го Георги Минчев, който му дава назаем новия си костюм, изпратен от Австрия от сестра му. А за Мария купуват бели обувки, защото била облякла булчинската си рокля. Забравили обаче всички мъки, когато стигнали до микрофона и изпели песента на един дъх. Публиката е на крака и аплодира до прималяване. „Видяха двама човека – чисти, непознати, целите в бяло, пеят за любов, хванати за ръка. Харесаха ни!”, спомня си с гордост и носталгия Мишо. Песента спечели първа награда. А големият Тончо Русев им казва: „А, бе,какво направихте? Вие объркахте сметките на журито!”
След като взели наградата, двамата млади изпълнители хвърлили парите за царска почерпка. А „Закъснели срещи” става трамплинът за международно признание на музиканта. Оттам нататък кариерата на Белчев тръгва рязко нагоре. Почти всяка негова песен крие уникална предистория и той с удоволствие разказва. „След 10 години” например, написва за Владимир Заимов, загинал в самолетна катастрофа. Мелодията го връхлита точно по пътя от Киев към София. Парчето става страхотен хит и почти нито един абитуриентски бал и до днес не минава без него. Най-софийската си песен – „Булевардът” пък написва на купон у Миряна Башева. Там Мишо чете нейно стихотворение, когато се вдъхновява, хваща китарата и се получава големия хит. Кристиян Платов взима нещата в свои ръце и създаде аранжимента. Така се ражда тази трубадурска, софийска, улична песен, която всеки кореняк си подсвирква за настроение.
С „Пак ще се прегърнем” в изпълнение на ФСБ печели „Мелодия на годината”. Музиката е на Сашо Бахаров, а аранжиментът на ФСБ. С това умопомрачително парче дори удрят в земята „Телефонна любов” на Васко Найденов. Мишо Белчев разказва как на сбирка у Гошо Минчев гледат конкурса, а Кирчо Маричков пристига и каза: „Така както гледам, върви към ФСБ.”, а те направо не вярват, че това е възможно. Но чудото става. Песента „Майчице”, станала известна в изпълнение на Жоро Христов, написва по молба на певеца, който го склонява да напише песен за майка му. А Мишо му отвърнал „За твоята майка не мога да напиша, но ще напиша за моята, а ти ще я изпееш за твоята!” Така се ражда хитът.
Прочувственият хит „Живот” („Тихо шепна на вятъра. Тихо шепна на слънцето твоето име, живот. Тихо тръгвам по пясъка. Тихо крия следите ти в своето тяло, живот…) написва на гости у Стефан Димитров. Той пеел на ухото му мелодията, а Мишо записвал на цигарена кутия. След това Вили Кавалджиев изпява прекрасно песента за момчето, което служи на границата, но е убито в последната нощ, преди да се уволни. Самият певец казваше, че иска някой ден епитафията му да бъде от тази песен: „Тихо пия водата ти. Тихо лягам в земята ти. Ти ме повика, живот”.
Малко смехотворно се развиват нещата покрай уникалния хит на Веско Маринов „За теб, Българийо”. „Песента не беше одобрена. Намериха нещо – „защо ще застава лирическият герой на колене, не може!” Върнаха я, поради липса на качество”, разказва бардът. На цензура е подложен и стихът за песента „По първи петли”, изпълнена виртуозно от Васил Найденов. Оригиналът е следният „По трети петли, уморени мъгли се разкъсват от страх и се впиват в прозореца, сутрин. Старият ключ се огъва от студ и го няма домът, и я няма вратата, сутрин.” Комисията обаче отсъжда, че този куплет отпада, защото не може да се пее за това, че няма изход. И Кеца и до днес си пее цензурирания вариант.
6 години е съпруг на Васа Ганчева, развеждат се с купон
Малцина знаят, че първата съпруга на Мишо Белчев е покойната вече преводачка от шведски, режисьорка и тв критичка Васа Ганчева. Певецът се жени за колоритната дама на младини и целият им брак минава в постоянен гуляй по известните софийски кръчми. Самият Мишо нарича чувствата си към Васа „една щура и доста шантава любов”.
Васа и той изживяват страстна любов в Русия. Бракът им е нонстоп купон – шумни артистични компании до зори, весел живот – така си изкарват 6-7 години. Когато решават да се оженят, канят Лили Иванова за кума, но тя отказва с оправданието, че тогавашния й мъж Янчо Таков щял да пътува в чужбина. Някои техни познати казват, че режисьорката водела добродушния Мишо за носа, други обаче казват, че въпреки плахия си вид, Белчев също се озъбва, когато се наложи.
След като характерите им се посблъскват, и двамата най-цивилизовано взимат решението за развод, като си остават приятели. Казват, че някои навици разбили брака. Васа искала да отглежда котки, а Мишо бил направо алергичен към животни вкъщи. Поетесата Миряна Башева, свидетел на развода им, помни, че делото им е направо за филмова сцена. Втората свидетелка – журналистката Маргарита Михнева изпуснала изкуствените си мигли и лазила по пода да ги търси. Процесът завършва с дружески гуляй за прясно разведените и техните свидетели в Руския клуб. Гостите до един се чудили какво празнуват – сватба или развод, толкова весело и забавно било.
След смъртта на първата си съпруга, певецът отказа всякакви коментари. Единственото, което каза, бе, че тъкмо защото е бил твърде близо до нея в миналото, ще почете паметта й с мълчание.
Голямата любов обаче връхлита певеца доста по-късно и до ден днешен Мишо е категоричен, че истинската жена в живота му е настоящата му съпруга Кристина, с която живеят мирно и щастливо от дълги години.
Голямата му любов е съпругата му Кристина
Преди 45 години Мишо Белчев написва песента за Лили Иванова „Самота”. Актрисата Кристина Константинова се влюбва в песента и изгаря от желание да се срещне с автора. По това време певецът живее на столичната „Гурко” и с компании често ходи в „Покойника”, където сервират страхотно греяно вино и поднасят сочни мръвки, въобще цари истинска коледна атмосфера.
„Видях Ивайло Диманов и той каза: „Хайде, да те водя, бате, на купон!” Там заварихме Иван Гранитски и още няколко човека, между които и жени. Едното момиче беше Кристина. Много ми хареса. Много чисто излъчване имаше, хубаво момиченце. Млада актриса. И… от тази вечер повече не се разделихме. Тя замина за Ловешкия театър, където беше по разпределение като актриса, заминах с нея. Останах там сума ти дни. Истината беше, че не можех без нея”, разказва замечтан любовната предистория певецът. И до днес с Криси са се разделяли само два пъти – веднъж, когато Мишо е в Одеса и още веднъж при негова командировка в Америка и Канада. Чуват се през 3 часа по телефона.
Кристина е пълната противоположност на Васа Ганчева, първата съпруга на Мишо – тя е нежна, кротка, търпелива и обожава да се грижи за съпруга си вкъщи. Бохемските компании са й чужди, не може да гуляе до зори с мъжете. На вече немладия певец това му допада и той намира своя пристан.
„Никога не съм й изневерявал. Не съм имал нужда да й изневерявам. Тя ми импонира във всяко едно отношение”, изповядва се искрено Мишо. 14 години по-възрастен от любимата, той признава, че се е случвало да я ревнува, но предпочита да не задълбава. „Имал съм моменти, мои си фантазии… По-важното е, че няма основание”, махва с ръка бардът.
Жени се за Криси на прага на 50-те си години. Булката не е в бяло, а в черно и червено, а за специалния празник събират тесен приятелски кръг. „Търкулнала се тенджерата и си намерила похлупака казва певецът и уточнява – това сме аз и Кристина. Бях близо на 40 като я срещнах, а тя – едно яко младо гадже. И хубава, и умна, и тактична – направи ме щастлив тая жена!” Мишо признава, че песента „От много, много отдалеч” е посветена на любимата половинка.
Малцина знаят, че Кристина е племенница на комунистическото страшилище Милко Балев и по този повод мъдро отсича, че човек не си избира роднините, но тя е в много добри отношения със синовете му. „Той бе интелигентен човек, татко, който му е първи братовчед, ми е разказвал, че винаги бил с книга в ръка. Съдействал ми е за намирането на литература от библиотеката на ЦК. Но по принцип не помагаше на роднини, те негодуваха от това. Дори като кандидатствах във ВИТИЗ той не знаеше. Помагаше само за здраве. Например, когато баща ми претърпя тежка катастрофа на 20-я ми рожден ден, той свика комисия от 12 човека и благодарение на него му спасиха живота”, благодарна е на комунистическото величие актрисата.
Перничанинът искал да е страшен като градския бос Райко Кръвта.Две от жертвите му са негови съученици
“Признавам се за виновен по всички обвинения. Цветелин го застрелях в главата в село Планиница с малокалибрен преправен газов пистолет. С него убих и Биляна и я зарових над село Лесковец. Тя взе пари от мен, защото мъжът є имаше дългове. За да ми ги върне, реших да я отвлека, а после и да я премахна. С Кирил се скарахме заради стари дългове. Влязохме в моята кола и го прострелях с пистолет “Глок”. После тръгнах към сметището над квартал “Мошино” и стрелях още веднъж в него”. Това хладнокръвно признание прави пред магистратите Станислав Ангелов - Сиси, един от най-зловещите серийни убийци в най-новата ни история. Четвъртата жертва на килъра е наркобосът Николай Христов-Хайо, който беше показно разстрелян в центъра на Перник.
Сиси расте като затворено дете, което мечтае да всява страх в околните. Голямата му цел е да стане мутра, за да бъде забелязан. В училище е мълчалив, не контактува с никого, но не заляга и над учебниците. Колкото повече расте, толкова повече се затвърждава убеждението му, че трябва да стане престъпник. Той страда от епилепсия и от силните лекарства качва доста килограми. Това е повод за присмех от съучениците и което е по-важно - от съученичките. Една от тях ще стане след години негова жертва.
Кумир на Сиси е пернишкият бос Райко Василев-Кръвта, показно разстрелян през 2005 г. и той се зарича да бъде като него. По-късно Ангелов става основният свидетел по делото “Килърите 3” срещу пернишката група за мокри поръчки, за чийто лидер е сочен бащата на Райко - Васил Василев - Бай Васо. Сиси знае много за бандата - той е близък с членовете є, дори е съден с един от тях - Йордан Костадинов-Шишето, за участие във въоръжена престъпна група за лихварство. Освен това Йордан Костадинов от “Килърите 3” е участвал в скриването на труповете на жертвите на Сиси, но след това разказал всичко в полицията и станал важен свидетел.
Пернишкият бандит Райко Кръвта бил кумирът на Сиси.
Именно лихварството става основната причина Сиси да се превърне в сериен убиец. Основната лихва за месец била 20% - непосилна за много от длъжниците. Някои си залагали движимо и недвижимо имущество, но и това не помагало. Нередовните длъжници били бити и притискани, за да си върнат парите. В противен случаи - застрелвани. Три от убийствата Сиси извършил само за три месеца от януари до април 2009 г., докато бил пуснат от затвора, за да се лекува. Иначе бил зад решетките като поръчител на убийството на пернишкия наркотрафикант Николай Христов - Хайо, застрелян на 19 февруари 2008 г. в колата си до хотел “Срума” в центъра на Перник. По това време Сиси се занимавал с черно тото и бил чуван да казва: “Ще го спра от движение Хайо”.
Прекият извършител на убийството на Хайо е Николай Николов - Шатката, който получава 20-годишна присъда. Шатката успя да избяга като парнаджия на Софийския затвор и досега е в неизвестност.
Сиси излиза да се лекува и решава да си разчисти сметките с длъжниците. Първият, който намира смъртта си на 27 януари Цветелин Карпузов. Тялото на 30-годишния мъж е намерено заровено в гората над пернишкото село Планиница. Убитият имал стaри борчове към Сиси и все не успявал да ги върне. Месец по-късно по същата причина ще се прости с живота си и съученичката на Сиси - Биляна Кръстева. Тялото є е отрито заровено в гора край пернишкото с. Лесковец. Жената тръгва на работа и не се прибира.
Сигнал за това получен в полицията на 27 февруари от мъжа, с когото тя живеела и от когото имала 5-годишен син. Причината 26-годишната жена да намери смъртта си бил апартамент в София на Петте кьошета, който наследила от родителите си. Биляна ипотекирала жилището срещу заем от 80 000 евро, но се оказала в затруднение да го изплаща. Обърнала се за помощ към Сиси и двамата се договорили да му прехвърли имота фиктивно, той да плаща ипотеката, а тя да му връща парите, когато може. В един момент спряла да плаща и това є струвало живота.
Другият си съученик Кирил Христов с прякор Багера, Сиси убива на 25 април пред дискотека “Че Гевара” в Перник. 25-годишният Кирил бил син на местен полицейски началник. Във фаталната нощ отива с приятелката си в заведението, където среща Сиси. В 3,15 ч двамта излизат от заведението “да си поговарят”. Убийството е става пет минути по-късно на близко площадче. Съучениците се качват в паркиран автомобил, минути по-късно Сиси застрелва с два куршума Крили в главата. Трупът му е намерен заровен в местността Патичарника, край сметището на пернишкия квартал “Тева”.
Трима го пребиват зад решетките.Подозират го, че „пее“ на полицията
Николай Николов - Шатката.
През 2017 г. трима затворници пребиват съкилийника си Светослав Ангелов. Смятали, че Сиси “пее” на надзирателите и полицията и се мъчи всякак да си намали присъдата. Сиси дава показания като основен свидетел на процеса “Килърите 3” срещу бащата на Райко Кръвта - Бай Васо. Бандата е задържана през август 2013 г., след като Сиси води криминалистите до пернишкото село Габров дол и им показа къде е заровено тялото на една от жертвите - Ханс.
В няколко заседания той разказа разтърсващи подробности около дейността на страховитата група, говори и за други убийства, но после оттегля показанията си и се оплаква, че е заплашван със смърт. И досега Сиси е убеден, че приятелят му Николай Николов - Шатката - също основен свидетел срещу бандата на Бай Васо, е бил убит в чужбина - в Италия или Испания, където е бил преведен след бягството му от затвора.
Почина певецът, композитор и поет Михаил Белчев, съобщи съпругата му Кристина Белчева.
Михаил Белчев е роден на 13 август 1946 година в София. Сред най-популярните му песни са „Младостта си отива“, „Не остарявай любов“, „Откровение“, „Приятелство“ и др.
Режисьор е на телевизионни спектакли и филми, сред които и първия телевизионен пантомимен спектакъл „Кръговрат“. Автор е на музика за театрални постановки и филми. Директор е на Столична библиотека (2008-10 декември 2013).
Белчев е автор на автобиографичната книга „Все по-близо до ангела“ (2024). Носител на орден „Кирил и Методий“ първа степен (1982), на четири първи награди от фестивала „Златния“ Орфей“ ( 1969, 1984, 1990, 1998), на награда за цялостно творчество от фестивала „Златния“ Орфей“ (1996). Удостоен със званието „Заслужил артист“ (1987). Първи носител на Националната литературна награда „Георги Джагаров“ на Съюза на българските писатели (14 юли 2004). Носител на орден „Стара планина“ първа степен (12 декември 2018). Удостоен със званието „Почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии“ (25 май 2021). Почетен гражданин на София (2004), сочи информация от отдел „Справочна“ на БТА.
Лоренцо Ламас е просто неузнаваем.Той беше любимец на дамите, по него въздишаха, и млади, и стари, домакини и работещи момичета. Любимецът н...
АРХИВ НА САЙТА
Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
17:04
