Дуетът на сцената и в живота

Стефка Берова и Йордан Марчинков са сред най-разпознаваемите и обичани дуети в историята на българската естрада – не само заради песните си, но и заради факта, че зад сценичния образ стои истинска житейска връзка. Те са от малкото артистични двойки, при които любовта не е била декор, а реална основа на съвместното творчество.

Стефка Берова е родена на 3 май 1942 година в Сопот. Още в ранните си години проявява интерес към сцената и изкуството, което закономерно я отвежда към актьорската професия. Тя завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (днес НАТФИЗ), специалност актьорско майсторство, и започва професионалния си път в драматичния театър. Работи на сцените във Велико Търново и Варна, а по-късно и в Народния театър „Иван Вазов“. Театралната й подготовка, чувството й за драматургия и изразителното сценично присъствие по-късно се превръщат в едно от най-силните й оръжия и в музиката.

Йордан Марчинков е роден на 7 декември 1944 година в София. За разлика от Берова, неговият път е изцяло музикален. Той завършва естрадния отдел на Българската държавна консерватория, където изгражда стабилна вокална и музикална култура. Още в началото на кариерата си се откроява с дисциплина, усет към ансамбловото пеене и способност да работи в дуетна форма – качества, които по-късно ще се окажат решаващи за успеха на общия им проект.

Пътищата им се пресичат в период, когато и двамата вече търсят своето утвърждаване.

Срещата им първоначално е професионална, но бързо прераства в лична връзка, която естествено намира отражение и на сцената. Между тях се появява онова трудно обяснимо съчетание от хармония и емоционална близост, което публиката усеща още при първите им съвместни изяви. Те не „играят“ близост – тя е реална и лична, а сцената просто я усилва.

Когато оформят дуета си през 70-те години, те вече са двойка и в живота. Това придава на изпълненията им особена искреност – песните звучат като разговор между двама души, които се познават дълбоко и споделят общ свят. Успехът идва бързо, а заедно с него и огромното натоварване. Концертният им живот е изключително интензивен – стотици участия годишно, непрекъснати пътувания, записи и турнета в България и зад граница. Домът им често е временен, а личното време – оскъдно, но въпреки това те дълго успяват да съхранят баланс между сцената и семейството.

Раждането на дъщеря им Косара Марчинкова е едно от най-важните събития в съвместния им живот. Тя се появява във време, когато популярността им е в своя апогей, а ангажиментите – непрекъснати. И двамата родители се стремят да бъдат пълноценна част от нейното израстване, въпреки динамиката на професията си. Косара расте в атмосфера на музика и изкуство, но съзнателно е държана далеч от публичността. Родителите й не я превръщат в част от сценичния си образ и я пазят от натиска на известността, като за тях тя остава преди всичко дете, а не продължение на кариерата им.

С времето натрупаната умора, различията в характерите и постоянният съвместен живот – и професионален, и личен – започват да оказват влияние върху отношенията им. Краят на 80-те години носи и дълбоки промени в културната и обществената среда, което допълнително усложнява ситуацията. Раздялата им идва без гръмки скандали и без публични обвинения. Тя слага край както на брака им, така и на дуета – по-скоро като тихо отстъпване от една обща сцена, отколкото като рязък разрив.

След раздялата двамата поемат по различни пътища, но остават свързани чрез общото си минало и чрез дъщеря си. Стефка Берова продължава активната си творческа дейност, носейки със себе си опита и популярността, натрупани през годините на дуета. Йордан Марчинков постепенно се отдръпва от активния музикален живот и избира по-спокоен и личен ритъм на съществуване. Въпреки дистанцията, уважението помежду им остава, а споменът за съвместните години не е заличен.

Днес дуетът на Стефка Берова и Йордан Марчинков се помни не само чрез конкретни песни и отличия, а като символ на време, в което сцената и животът често са били едно цяло. Историята им е разказ за любов, споделено творчество, всекидневни компромиси и неизбежни раздели, а присъствието на дъщеря им Косара придава на тази история човешка дълбочина, която я прави истинска и разпознаваема и за днешната публика.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Убиец осъден доживот пред “Ничия земя”: “В затвора е 1000 пъти по-добре, хората навън умират. И насила да ме карат – няма да си тръгна оттук.”

Нов разговор с Михаил Лещарски в “Ничия земя” отново разтърси зрителите. Осъденият на доживотен затвор без право на замяна за едно убийство, но подозиран за още, този път твърди, че е напълно невинен.

Припомняме, че в два епизода през 2020 г. бе излъчен специален проект, реализиран съвместно с криминалния психолог Тодор Тодоров, който влезе в затвора и разговаря с Лещарски. Тогава той призна за още няколко убийства. Днес обаче версията му е коренно различна.

Въпросите остават –- защо променя твърденията си, защо отрича думите си, заснети с няколко камери, и защо вече говори за пари?

Самият Лещарски не крие, че се чувства добре зад решетките:

„Значи изобщо не съжалявам, че съм тук сега, защото съм между живите. Досега, ако бях навънка, да съм умрял 100 пъти! Или да са ме гръмнали някъде, или да съм се пребил с кола. Можеше да не съм жив, а ето че съм.”

Той дори сравнява живота си с този на свои връстници:

„Аз съм жив, а моите набори масово са под земята.”

Лещарски описва ежедневието си в затвора като напълно задоволително:

„Сред живите съм, в затвора съм, но съм добре! Ама съм много добре! Ям каквото искам, спя когато искам, рисувам по всяко време, имам телевизия и радио… всичко имам! Полицаите се държат добре с мен и аз с тях.”

Той е категоричен, че не желае помилване:

„Не искам помиловка. Навън нищо не мога да работя, на 67 съм! Къде ще ида? Как да не ми е добре тука?!”

И завършва с най-шокиращото си признание:

„В затвора е 1000 пъти по-добре от навън, хората навън умират. И на сила да ме карат – няма да си тръгна оттук.”

С доза цинизъм Лещарски добавя:

„Липсват ни жени, но все още имам дясна ръка.”

Така интервюто в „Ничия земя” повдига още повече въпроси около личността и думите на един от най-противоречивите затворници у нас.

БГ днес

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Фаталната българка, която преди 18 години бе най-добрият модел на Европа а голямата и любов загива пронизан от куршуми

През последните години сякаш все по-рядко чуваме името на Цеци Красимирова. Някога, тя бе сред водещите топ модели у нас – и бе добре познато лице от рекламите и модните подиуми.

Около Цеци се шумеше много и по отношение на личния й живот и често бе свързвана с имената на редица популярни българи. Но през 2010 г. тя внезапно реши да напусне България – и до днес дели времето си между родната страна и Испания.

И предпочита уединения начин на живот. Преди две години призна, чрез публикация във Facebook, че се е развела със съпруга си милионера Майкъл Струмейтис, с когото сключи брак през 2019 г.

Оттогава насам Цеци развива собствен бизнес. Разработва кремове и интимни гелове на базата на конопа, създадени с мисъл за автентична грижа и хармония с природата.

В профила си в Instagram Цеци често споделя новите продукти, които са разработвани с помощта на специалисти технолози.

Когато не е заета с козметичния и бранд, 45-годишният модел е отдадена на грижи за своите котки. Признавала е, че са нейна голяма страст и дори мечтае един ден да създаде приют за бездомни котки, защото тези институции според нея не са толкова много, колкото приютите за кучета.

Преди няколко месеца се похвали с най-новото си попълнение – белия пухкав котарак Аполо, към чиято снимка написа: „Ново бебе у дома“.

Цеци е на етап в живота си, в който с чиста съвест може да се грижи преди всичко за своите котки – дъщеря й Джудит е вече пораснало момиче и има свой собствен път.

Коя е Цеци Красимирова.Рождена дата: 24.01.1980

Цеца (по-известна като Цеци) Красимирова Петкова е родена на 24 януари 1980 година в Мездра. Хубавицата е зодия Водолей. Още като ученичка се мести в Елин Пелин, за да се запише в местното в хореографското училище. „В града всички ме познават“, смее се днес манекенката. Забелязват я и от агенция „Визаж“. На 17 г. се явява на конкурса „Мис Шопкиня“ с фамилното си име. Записана е като Цеци Петкова. Печели безапелационно. В журито е и писателят Дончо Цончев. Още същата година е избрана за най-добър модел на България. Най-добрият модел на България за 1997 г. признава, че едва 10-годишна е усетила първия досег с модата.

Тогава красивото дете Цеци е записано на курс за модели, който постепенно възпитава на дисциплина и отговорност манекенката с котешки очи. След като е обявена за най-добър модел на България, красивата нашенка отива на конкурса най-добър модел на света, в който се състезава за приза с още 80 претендентки за короната. Неочакваното се случва – Цеци Красимирова става най-добрият модел на Европа за 2007 година. Модни агенции от Италия и Франция я затрупват с предложения за работа. Но тя решава, че детето, което е на път, е по-важно от кариерата й. Тогава Цеци е едва на 18 години. Ражда дъщеричката си Джудит. „Тя ми е одрала кожата“, радва се Цеци. Днес малката е висока почти колкото нея.

По-късно се разделя с бащата на детето, но си остават приятели и заедно се грижат за отглеждането му. Напълнява близо 30 килограма след раждането. Никой не може да си представи, че някога ще се върне на модния подиум. Цеци обаче може. Прави всичко възможно. Смъква излишните килограми само за два месеца и половина. Единствената й храна са ябълките. Пие по 3-4 литра минерална вода. Блъска във фитнеса от зори. Завръща се победоносно на модния подиум. С перфектните мерки 90-61-91 и височина от 1.77 см българският топмодел работи както в България, така и в чужбина.

“Мъжко момиче, което все се бори сама с живота, непредвидима, избухлива, интересна, фрапантна, жената­ вамп, жената хиена, буен нрав, силен характер“. Така шефката на агенция Визаж Евгения Калканджиева определя Цеци Красимирова.

Цеци Красимирова се оказа на фронта на войната в престъпния свят, на площад Дам в Амстердам, където застреляха Косьо Самоковеца, а тя самата беше ранена в главата от същия куршум. Зловещото парче остава в кухината под едното й око. Докато фаталната жена се бореше за живота си в болница в Германия, в България се чуваха насмешливи подмятания.

Косьо Самоковеца за Цеци е голямата любов. „Да. И каквото и да говорят сега за него, за мен той ще си остане един от най-невероятните мъже, с които съм била. Той ме научи как да бъда силна и да не се огъвам пред трудностите. Той често обичаше да казва: „Това, което не ме убива, ме прави по-силен!““, разказва тя пред пресата. Куршумът удари нея, но отприщи и канонада от думи.

Личният живот на топманекенката винаги е бил коментиран. Все я свързват с имената на известни персони. Скандалите се редуват един след друг. Клюката я сочи за любовница на малкия Маргин, който я завел навремето във Визаж, на Георги Илиев, на бившия нападател на Левски Георги Иванов. Наравно с любовта си към ревютата, обучението на млади модели и грижите за дъщеря си, Цеци намира време и за любимото си хоби – танците. Многолики като лицето й са страстите на красавицата – грижа за домашния уют – апартамент над салона на Мая Илиева на Патриарха, наравно с увлечението по екстремни спортове.

Източник:ladyzone, slava.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тръмп с първи коментар след отказ на Саудитска арабия

Американският президент Доналд Тръмп направи първи коментар, след като стана ясно, че Публичният инвестиционен фонд на Саудитска арабия се отказва от финансирането на веригата LIV Golf след края на годината. Счита се, че войната в Иран е една от причините за оттеглянето на саудитската държавна организация.

79-годишният държавен глава на САЩ, който е запален играч на голф, е един от големите привърженици на създадената през 2021 г. LIV Golf и дори през следващата седмица планира среща с участниците във веригата на специален турнир край Вашингтон. Заради неяснотата за бъдещето на петгодишната организация Тръмп изрази надежда, че Професионалната голф асоциация (PGA) ще приеме обратно в редиците отцепилите си състезатели.

„Харесвам LIV Golf, но вярвам, че най-добрите голфъри трябва да играят помежду си. Всички най-велики трябва да са в един шампионат. Искал да гледам Рори Макилрой срещу Брайсън ДеШамбо или Големия Джон Рам срещу Скоти Шефлер, който е велик. Има нещо много красиво да гледаш най-добрите един срещу друг“, заяви Тръмп.

Той дори отиде по-далеч. Не коментира дали състезателите от LIV Golf трябва да бъдат приети обратно от PGA Tour. Американският президент е категоричен, че това ще стане факт.

„Сега те ще бъдат приети от PGA. Ще се върнат в Тура, а това ще бъде великолепно“, добави държавният глава на САЩ.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Иван Славков: Людмила Живкова се омъжи за мен по сметка

Легендарният бохем Иван Славков-Батето е роден на 11 май 1940 г. Той е бивш председател на Българския олимпийски комитет. Професор по спортен мениджмънт и социално управление към Киевския университет. Носител на званието „Доктор хонорис кауза“ на Националната спортна академия. Бивш генерален директор на Българската телевизия.

„Доброто прекарване е винаги там, където съм. Скучно ми е там, където ме няма“, казваше без капка скромност Иван Славков. Плейбой, червен принц, зет на Тато, Човекът телевизия. Такива прякори и характеристики често може да бъдат чути за Батето. Лафовете извираха един след друг от устата му – кой от кой по-цветист. Имаше мнение по всички въпроси, независимо дали се отнасят до спорта, политиката, културата, бизнеса или геополитиката. Обявяваха го за нахален циник, а той твърдеше, че просто се забавлява. Животът му бе от „Осанна“ до „Разпни го“, макар да бе далеч от какъвто и да било библейски образ и нищо човешко да не му бе чуждо.

„Аз съм доволен от всичко в живота си. Включително и от това, че лежах в затвора“, казваше той. Носеше му се славата, че е преспал с повече от 1000 другарки и дами и че няма служителка от БНТ, която да не е минала през леглото на чаровния зет на генералния секретар на ЦК на БКП. Батето обаче приемаше с усмивка и с типичното си чувство за хумор подобни легенди.

„Не аз се ожених по сметка за Людмила Живкова, а тя за мен, за да получи софийско жителство – нали баща ? е от Правец“, така зевзекът отговаряше на подмятанията, че бракът му с дъщерята на Тодор Живков е брак по сметка и че се е издигнал благодарение на факта, че е рода с Първия. „Лично на мен бракът ми харесва. Аз съм се женил три пъти“, отсече той в мемоарите си, озаглавени чисто и просто „Батето“. Славков живее с Людмила Живкова 13 години.

По-интересна може би е третата съпруга на Батето – Валя. Тя е и последната му. Бившата манекенка остава с него до края му. Тя е и голямата му любов, както сам признава плейбоят. Любовната история със съпругата на известния актьор Ники Сотиров започва през 1987-а, но едва тринадесет години по-късно се женят. Разказват, че Батето паднал на колене, за да ? поиска ръката – нещо, което никога дотогава не е правил.

Съжителството им е хармонично, за всеобща почуда се разбират перфектно. Валя е винаги редом до Батето и на семейни сбирки, и на купони с приятели с вечната си цигара. Двамата подписват през 2000 г., навръх рождения ден на Батето – 11 май.

Стари градски легенди тръбят, че зет номер едно е откраднал булката на Ники Сотиров и го оставил с разбито сърце. Мнозина обаче смятат, че Сотиров се правел на умряла лисица за аферата на жена си с Батето, защото се надявал да намаже нещо покрай връзките в цял свят на съперника си. „Това, че съм откраднал Валя, са глупости. Аз я познавах още от малка, тъй като бях близък с баща ?. Той беше дипломат в Италия, много фин човек“, обясняваше приживе Иван Славков.

Столичната клюка разказва, че любовната искра между двамата пламнала на рожден ден на Ники Сотиров. Други пък мълвят, че Батето се влюбил в бившата манекенка, впечатлен от стройната ? фигура, когато се появила в офиса му да иска пари за някакъв бизнес. Неукротимият бохем веднага ? взел телефона, а после я поканил на романтична вечеря.

Илюзия е обаче да се твърди, че дипломатската щерка е успяла да промени привичките на закоравелия бохем, страстта му към чашката и гуляите до зори. Вече болен, Батето радваше с типичния си хумор: „Не мога да ходя, но любя жена си всеки ден!“. В едно от последните си интервюта разказва: „Тя ме познава добре. Не съм и изневерявал. Аз съм моногамен човек“.

Вдовицата на Славков не може да забрави как мъжът ? написва на лист думите „Обичам те!“, когато вече не можел да говори. И явно е изповядал самата истина, защото заради нея издига къща палат на „Хан Омуртаг“ 32. Любовта на Валя пък ясно виждат сестрите в Правителствена болница, където Батето издъхна на 1 май 2011 г.

„Изплаках очите си за него“, споделя пред близките си последната му жена. Вече вдовица, Валя е категорична, че е приключила с мъжете в живота си. Тесният и по-широк кръг около третата съпруга обаче не спира да коментира, че тя добре е осребрила брака си.

Иван Славков се сбогува с пожизненото си членство в МОК и шефството в БОК след филма на Би Би Си „Да купиш игрите“ и последвалия корупционен скандал от 2004-та, в който бе замесено името му. Макар външно да приемаше нещата с усмивка и с голяма доза цинични коментари, истината е, че обвиненията в корупция го разболяха тежко и в крайна сметка го убиха, тъй като от 2008 до смъртта си през 2011 г. непрекъснато боледуваше.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Застреляха я на собствената й сватба. Била е на 16 години

На 6 юли 1944 година в село Расник, Брезнишко, се разиграва сцена, която остава като кървава рана в паметта на едно цяло поколение. Тодорка Истратиева е едва на 16 години. Тя е булка. Денят й започва с венец, с бяла рокля и с надеждата за живот напред. Свършва с куршуми.

По време на сватбата, пред очите на събрали се роднини, съселяни и деца, в селото нахлуват жандармеристи. Няма предупреждение, няма обвинение, няма съд. В един миг празникът е прекъснат от викове и тропота на ботуши. В следващия — изстрели.

Тодорка е застреляна на място. Бялата й булчинска рокля се напоява с кръв. Момичето пада пред всички — пред майка си, пред бъдещия си съпруг, пред хората, които секунди по-рано са пеели и благославяли. Настъпва шок, онова парализиращо мълчание, в което никой не разбира какво се случва.

Майка й се хвърля върху тялото й, ридае над изстиналото си дете, опитва се да я вдигне, сякаш още може да я спаси. Около тях хората са вцепенени — уплашени, безгласни, безсилни. Никой не смее да помръдне.

Бъдещият съпруг на Тодорка вижда всичко. Онемял. Неспособен да повярва, че жената, с която току-що е трябвало да започне живот, лежи мъртва в краката му. В един момент шокът отстъпва място на отчаянието и яростта. Той тръгва срещу убийците — не като партизанин, не като бунтовник, а като човек, на когото са отнели всичко. Прострелват и него.

Жандармеристите се качват на камионетката си и напускат селото така внезапно, както са се появили. След тях остават тишина, кръв и хора, които знаят, че току-що са станали свидетели на нещо непоправимо.

Тодорка Истратиева не е въоръжена, не е в гората, не е част от бойна група. Единствената й „вина“ е, че е булка на партизански брат.

В последните месеци на Втората световна война, във времената на антифашистката съпротива в България, това е напълно достатъчно, за да бъде човек убит без съд и присъда.

Да застреляш човек е престъпление. Да застреляш дете е жестокост. Да застреляш 16-годишна булка на сватбата й — пред майка й, пред бъдещия й съпруг, пред цялото село — е символ на време, в което страхът и насилието са заместили закона и човечността.

Името й днес е забравено. Но фактът, че е убита на сватбата си, остава като рана в паметта на историята. Тодорка Истратиева — 16-годишната булка от Расник — е едно от онези безгласни свидетелства, които ни напомнят докъде може да стигне едно общество, когато страхът и омразата заменят закона и морала.

Снимката е илюстративна

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ