8:45
„Жените, жените, ах, ангели са те…“ – този рефрен сякаш е написан специално за Видин Даскалов. На сцената той е неустоим чаровник, около когото винаги има красиви жени, закачки и смях.
Извън нея също се носи славата на голям любовчия. Жени се два пъти, преживява бурни връзки, а публиката дълго подозира, че между него и най-постоянната му сценична партньорка Лиляна Кисьова има нещо повече от професионално приятелство. Самият артист обаче неведнъж доказва, че животът му не е само песни и флиртове. След инфаркт и четири байпаса той остава сам в малкия си апартамент, а в последните си години се шегува дори със смъртта. Това е историята на Видин Даскалов – човекът, който превърна оперетата в празник, а сцената – в свой втори дом.
Роден е на 8 март 1929 г. в село Горна Козница, но около появата му на бял свят има любопитна подробност. Според разкази, които самият той споделял, всъщност се ражда на 12 февруари. Зимата е толкова сурова, че свещеникът не успява да стигне до затрупаното със сняг село и детето е записано в църковните документи чак на 8 март. Така датата, на която светът празнува жената, остава и негов официален рожден ден. По-късно това се превръща в чудесен повод за шеги, но и в своеобразна орисия – артистът ще бъде обожаван от хиляди почитателки, а около 8 март ангажиментите му често са повече, отколкото може да побере един календар.
Даскалов израства в Казанлък, където се оформя и любовта му към музиката. Още като дете получава необичайно предсказание. На семейството му купуват билетче от латернаджия, а малко мишле изважда късмета. На него пише, че момчето ще стане артист, певец и ще пътува извън България. Видин запомня случката и по-късно я разказва с усмивка. Изглежда, че предсказанието наистина се сбъдва.
Любопитното е, че бъдещият Цар на оперетата не завършва пеене. През 1953 г. се дипломира в теоретичния факултет на Държавната музикална академия в София, в класа по цигулка. Паралелно учи пеене при известната педагожка Мара Цибулка. След дипломирането започва да търси работа и първоначално се насочва към съвсем различна сцена – тази на ансамбъла на МВР. Явява се на конкурс и е одобрен, но не го назначават. По негов собствен разказ причината е, че при проверката откриват нещо съмнително в миналото му. Какво точно е то, не става ясно. Не е редно да се правят догадки, но отказът се оказва решаващ за съдбата му.
Тогава Даскалов се насочва към Музикалния театър, който търси хористи. Явява се на конкурс, но дълго време никой не го търси и почти се отказва. Случайна среща с диригента Александър Райчев променя всичко. Той му съобщава, че Художественият съвет не само го е одобрил, но го съветва да се яви на конкурс за артист. Видин се изправя срещу още около 70 кандидати и печели. Така човекът, който отива в театъра с мисълта да си намери работа като хорист, получава шанс направо да излезе на сцената.
От този момент започва една забележителна кариера. В продължение на 42 години Даскалов е сред най-ярките лица на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. Изиграва над 120 роли, сред които Менелай в „Хубавата Елена“, Бони в „Царицата на чардаша“, Никош във „Веселата вдовица“, Жупан в „Графиня Марица“, Хоров в „Службогонци“, Хитър Петър в „Имало едно време“ и Санчо в „Човекът от Ла Манча“. Притежава рядката способност да съчетава пеене, актьорска игра, танц и комедийно присъствие. Не просто изпълнява ролите – той ги превръща в свои запазени марки.
Особено силно е сценичното му партньорство с Лиляна Кисьова. Двамата са заедно на сцената почти половин век, пътуват из страната, играят в десетки постановки и се превръщат в любима двойка на публиката. Зрителите толкова свикват да ги виждат един до друг, че започват да подозират и любовна връзка. Слухът се разпространява с години, но Кисьова категорично го отрича. „Цял живот си останахме само приятели“, казва тя приживе. Обяснението й е просто – публиката ги възприема като двойка, защото непрекъснато са заедно на сцената и извън нея. Нейният съпруг Константин Хаджикостов, създателят на „Буфосинхронистите“, също не се поддава на клюките.
Това обаче не означава, че в личния живот на Даскалов липсват любовни истории. Той се жени два пъти, като и двата му брака завършват с развод. Според публикации за живота му сред големите му любови е примата на Музикалния театър Зорка Димитрова. Двамата са близки около десетилетие и често са заедно на сцената. Връзката им приключва, но между тях остава особена близост. Когато през 1996 г. артистът получава инфаркт, Зорка му предлага да се премести при нея: „Видине, взимай си багажа и идвай при мене!“ Той обаче отказва и двамата продължават да общуват по телефона. Тази история е разказвана в публикации за личния му живот, а подробностите за останалите му връзки не са достатъчно добре документирани, за да бъдат представяни като установени факти.
Видин Даскалов обича красивите жени, но има и слабост към елегантното облекло. Колегите му си спомнят, че винаги изглежда безупречно – не повтаря един и същи костюм в рамките на две седмици, а от джоба на сакото му неизменно се подава везана кърпичка. Пуши пури, които си купува по време на турнетата си в чужбина. За него външният вид на артиста е част от уважението към публиката. „Актьорът в Музикалния театър няма право да остарява не заради себе си, а заради публиката!“, казва той на колегите си.
Сценичната му популярност е толкова голяма, че дори когато вече е с тежки здравословни проблеми, публиката продължава да го търси. В средата на 90-те години за кратко поема и директорския пост на Музикалния театър. Административната работа обаче не е неговата стихия. Има и един доста любопитен епизод от този период – според спомен на проф. Светозар Донев Даскалов сам се пенсионира тайно, докато е директор. След като напуска ръководния пост, не се оттегля от изкуството. Продължава да режисира, да поставя спектакли в различни градове и да помага на по-младите артисти. Именно той поставя за първи път на сцената на Музикалния театър мюзикъла „Ах, този джаз“.
Зад веселия характер обаче се крие и човек, който постепенно започва да плаща висока цена за начина си на живот. Даскалов пуши много, а през 1996 г. получава инфаркт във Велико Търново. Следват тежки сърдечни проблеми и четири байпаса. Сам признава, че понякога вечер се страхува да заспи, защото се бои да не умре в съня си. Въпреки това не губи чувството си за хумор. След поредното изпитание казва: „След лошото винаги идва хубавото. След раздялата – ново гадже. А след покрусата – успехът. Каквото и да ти се случи, показвай му среден пръст и да не ти пука!“
Дори в болницата не изоставя закачките. Медицинските сестри му правят впечатление не само с професионализма си, но и с външния си вид – шегува се, че в клиниката на проф. Александър Чирков сякаш са избирани на конкурс за мис. А когато е на сцената, продължава да бъде същият Видин – чаровен, темпераментен и готов да превърне всеки спектакъл в празник.
Един от най-емоционалните моменти в последните му години е честване в Музикалния театър. Въпреки четирите байпаса Даскалов коленичи и целува сцената, докато колегите му от „Хубавата Елена“ пеят „На многая лета“. Лиляна Кисьова излиза с бутилка шампанско и запява „Живот човешки, живот лудешки“ от „Царицата на чардаша“. Двамата отново се закачат пред публиката, а Кисьова подхвърля шеговито, че половината жени на сцената той само е целувал, а другата половина… Репликата предизвиква смях и напомня за легендите, които съпътстват артиста през целия му живот.
Последните години обаче са по-самотни. След тежките здравословни проблеми Даскалов живее сам в двустайното си жилище в столичния квартал „Младост 2“. Вече не е заобиколен непрекъснато от колеги, почитателки и аплодисменти. Според публикации от този период разполага със скромна пенсия от 160 лева и се придвижва със стара „Шкода“. Контрастът между някогашния любимец на публиката и самотния болен артист е болезнен. Но дори тогава той не се отказва от шегите и от желанието да изглежда добре.
Видин Даскалов умира на 28 август 2001 г. на 72-годишна възраст в болница „Света Екатерина“ след продължително сърдечно заболяване. Сам признава, че цигарите са го наказали. В деня на смъртта му Лиляна Кисьова разказва, че е сънувала артиста облечен в бял фрак пред красива къща. Същият сън й се явил и през 1996 г., когато той получил първия инфаркт. Малко преди кончината му тя го посетила в болницата и го помолила да престане да й се явява в бели дрехи. Той едва успял да хване ръката й, да я целуне и да й покаже среден пръст – последна закачка, достойна за човека, който цял живот отказвал да бъде сериозен за дълго.
Даскалов остава в историята като един от най-обичаните български оперетни артисти. За публиката той е Бони, Менелай, Хитър Петър и чаровникът от „Царицата на чардаша“. За колегите – човекът, който винаги е готов да помогне, да разсмее и да даде кураж. А за онези, които са го познавали извън сцената, е и мъжът с бурния любовен живот, безупречните костюми, пурите и неизчерпаемото чувство за хумор. Живот човешки, живот лудешки – сякаш по-точно заглавие за неговата съдба трудно може да се измисли.
