Макар и да не изрича на глас името му, 68-годишният неостаряващ секссимвол дава ясно да се разбере, че е изкарала изпепеляващ роман с българския Ален Делон. “Връзката ми с този мъж беше тайна само за нас двамата. Той беше на 40 години, аз – малка и неопитна. Изпя ми “Колко е страшно да бъдеш влюбен на 40 години” и “Моето мъжко момиче”. Аз пък му изпях: “Не остарявай, любов”. Остана ли някой, който да не е разбрал кого визира Аня…?


След “конспиративното” музикално обяснение в любов съпругата на Ламбо – Мария, също “загряла” какво става. Бившата манекенка се вдига, отива в кафето на Народния и театрално заявява на всеослушание: “Аз съм жената!”. “Добри” колежки на Аня пък я курдисват точно на масата, на която е седнала Мария. И става страшно. Нахаканата актриса тотално се спича и успява да промълви само:


“Той никога не ми е споменавал, че е женен”.


“Това беше първият ми сблъсък със съпругата. Още тогава си казах, че е по-добре да си любовница. След години трябваше да се ориентирам към ролята на законна съпруга и си помислих: “Боже, какво ли ще стане, ако съм на нейно място…”, плаши се от възмездие жената, която през годините мълвата “хвърли” в не едно и две легла.


Стефан Данаилов за тяхната забранена любов:


„Нашата история беше истинска, повече от обикновен флирт – казва той – … Аня е другата жена, която съм обичал истински. Мери (Мария Данаилова – покойната съпруга на актьора, б.а.) разбра това и го преживя много тежко.


А и мен ме измъчваше съвестта: мисълта, че трябва да оставиш един човек заради друг, не ми даваше спокойствие. След началната еуфория дойде отрезвяването, а в тази фаза започваш да си задаваш много въпроси. Готов ли си за нов живот? Накъде отиваш? Аня беше умно момиче. Поговорихме и се разбрахме. В края на краищата има една прозаична фраза: „Важно е кой ти пере гащите“.


Самата Аня обаче твърди, че никога не се е влюбвала в сценичен партньор, като изключим Ламбо и настоящия й мъж Ивайло Караньотов.




Двамата се снимали заедно в лентата “Целувка за лека нощ” и бившата съпруга на Сашо Диков без свян признава, че истински се възбудила и секссцените си били съвсем истински. Тя споделя, че им се наложило цели 10 години да крият любовта си. Накрая обаче се оказало, че вече всички знаят. Включително и законните им половинки.



Без да й пука, актрисата разкрива още, че с Ивайло сключили граждански брак не защото го искали, а понеже обстоятелствата ги принудили. “В един момент синът ни Ангел тръгна на училище. Започнаха да искат документи. След това децата подхвърляха някакви неща:


“То твоят баща не ти е баща”.


Така на двамата им се наложило да узаконят съжителството си. Пенчева може да е била любовница на не един и двама вип-мъже, но се кълне пред сп. “L`europeo”, че Тодор Живков не е в списъка й с интимни завоевания. Не за друго, а защото, когато се запознали, Тато вече бил нефелен на интимния фронт. “Любовница не успях да му стана, защото нямаше как. Когато се запознахме, той вече не е упражнявал мъжките си способности вследствие на някаква операция”. И ехидно допълва, че на процеса срещу Първия всичките му истински любовници се покрили като мишки. Само тя, Катя Паскалева и Невена Коканова имали доблестта да се изправят на свидетелската скамейка и да защитят Живков.

Източник: Blitz.bg



Приятелите на Ивайло Калушев (на снимката) били твърдо против начина му на живот – да води постоянно непълнолетни момчета във вила „Петрохан“, заради това ги разследвала ДАНС


Разследващи извършват оглед на мястото, където бе намерен кемперът с трите тела – под връх Околчица, след това се очаква брифинг


Планинарят Ивайло Калушев  е убил тримата си приятели Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев в хижа „Петрохан“ в първите часове на 2 февруари, след което се е укривал няколко дни на различни локации в България.



Най-накрая самоубил, като преди това е екзекутирал 15-годишния Алекс и 22-годишния Николай в кемпера. Това е основната версия, по която работят разследващите.


В последния час днес – след като стана ясно, че телата на Калушев, Алекс и Николай са открити под връх Околчица край Враца в рамките на няколко минути националните телевизии и анализатори публикуваха работната хипотеза, която вероятно им е била подсказана директно от МВР.


Всъщност, още в петък в-к. „Уикенд“ публикува идентична версия с много повече детайли – че Ивайло Калушев в първите часове на 2 февруари е ликвидирал със заглушител един след друг приятелите си, след това е разположил ритуално телата им им отвън и запалил вилата. Те били убити в съня си от Калушев, защото имали сериозни спорове за начина му на живот.


И Ивайло Иванов, и Петър Статев и Дечо Василев били хомосексуалисти, но били твърдо против практиката му да мъкне във вилата непълнолетни момченца, твърди вестникът.


Заради това те били разследвани от ДАНС, нещо, което силно ги е притеснило, защото дейността им изобщо не била законна. Подозира се, че са замесени в наркотрафик и каналджийство, тъй като стратегически са заели две ключови позиции – на входа на страната,  в странджанското село Българи, както и на изхода – хижа „Петрохан“. И двата имота се намират на 10-ина километра от границата и съвсем неслучайно са подбрани заради стратегическото си местоположение.


Таблоидът Уикенд разбулва и друга мистерия, която бе необяснима – какво правят ДАНС на мястото на убийството в „Петрохан“. Според тях спецагентите са отишли първи там, защото са имали данни, че в хижата са складирани множество боеприпаси. Направили двучасов оглед, бомби не открили, но намерили пистолети, карабини, механични арбалети и муниции. 


Че става въпрос за убийство, а след това и самоубийство, смята и разследващият журналист Слави Ангелов. Преди минути той написа във фейсбук следното: „Доволен съм, че в последната седмица отказах на поне 15 покани от телевизии и радиа да коментирам разстрела в Петрохан. Въпреки че още в първия момент бях убеден, че Ивайло Калушев е застрелял хората в хижата и ще бъде намерен мъртъв с другите двама младежи. Имаше предостатъчно факти в полза на тази хипотеза. Един съдебен психиатър от Плевен обясни всичко просто и ясно на 4-ия ден от инцидента. Но, версията му не бе атрактивна за публиката. Такава истерия и възбуда не помня, а съм криминален репортер от 31 години. Много хора си мислят, че в България всички разбират от футбол. Голяма грешка! Всички са топ криминалисти. И топ профайлъри. Вижте версиите им – от Таки, през дървената мафия, трафик на хора и наркотици, мексикански картели, сръбски мафиоти до таен канал на ДАНС и какво ли още не“.


Сайтът на Тина Ивайлова – Glasnews.bg също застъпва версията, че Ивайло Калушев и двете момчета са се самоубили.


Любопитна подробност е, че до 1 часа след полунощ на 8 февруари инстаграм профилът на един от издирваните – 22-годишният Николай Златев е бил активен, а след това е деактивиран. 


Официална информация все още няма. Очаква се огледът на мястото, където са намерени тримата да приключи по-късно днес, след което ще се даде брифинг.


Източник: Флагман



Димитър Василев Маринов.Известен с публичната демонстрация на гордост от познанството с хора като Илия Павлов, Дон Цеци, Дмитрий Минев – Руснака и други. В публичните си изяви се обявява още и за приятел на бедните, инвалидите, ромите и че помага на социално слабите. Самопровъзгласява се за „любимеца на народа“.


През пролетта на 2006 г. участва в първия сезон на VIP Brother. Именно оттогава става известен в цялата страна като комичен и пародиен образ на риалити герой.


Политика:


Първият му опит в политиката е свързан с Християнрадикалната партия. През 2003 г. е кандидат за кмет на Велико Търново, като получава 1,7% от вота (509 гласа).


На изборите за парламент през 2005 г. е водач на листата в Кърджали на ПД Евророма, която не прескача 4-процентната бариера.


На изборите за президент през 2006 г. Пищова не успява да се регистрира като кандидат, заедно с Росен Николов, поради това, че инициативният комитет не успява да събере необходимите по закон 15 000 подписа.


През 2015 г. отново е кандидат за кмет на Велико Търново, но губи изборите, привличайки скромен електорат.


На президентските избори през 2016 г. се кандидатира за президент в тандем с Радо Шишарката (кандидат-вицепрезидент).


През 2019 г. отново е кандидат за кмет на Велико Търново, като резултатът му е рекордно слаб – 0,65% от вота (203 гласа).


Почива на 3 март 2025 г.на 69 години в София



Дали някой млад човек в България може да познае кои са тези двама великани на родното ни кино? 


Невена Коканова е родена на 12 декември 1938 година в Дупница. Майка ѝ е от австрийската аристократична фамилия Фон Хелденберг, а баща ѝ е офицер от царската армия, служещ в българския корпус в Македония, който след Деветосептемврийския преврат е арестуван през 1947 година и пратен като политически затворник в Белене.


Започва кариерата си като стажант-актриса на 18-годишна възраст, през 1957 г., в Ямболския драматичен театър, без да има специално образование. Следват Драматичният театър „Рачо Стоянов“ в Габрово, Драматичният театър „Сава Огнянов“ в Русе и Сатиричният театър „Алеко Константинов“ в София (от 1961 г.).

Невена Коканова изиграва над 50 роли, с които пресъздава едни от най-запомнящите се женски образи в българското кино от самото му създаване до края на XX век. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма „Години за любов“ (1957) на режисьора Янко Янков. Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа „Тютюн“ (1962) (реж. Никола Корабов), България/СССР, Жана от „Инспекторът и нощта“ (1963) (реж. Рангел Вълчанов), Лиза от „Крадецът на праскови“ (1964) (реж. Въло Радев), Ана от „Карамбол“ (1966) (реж. Любомир Шарланджиев), Неда от „Отклонение“ (1967) (реж. Гриша Островски), Герда от „С дъх на бадеми“ (1967) (реж. Любомир Шарланджиев), Тинка от „Момчето си отива“ (1972) (реж. Людмил Кирков), учителката в „Най-добрия човек, когото познавам“ (1973), голямата етърва в „Дами канят“ (1980), Боряна в „Опасен чар“ (1984) и много други.


През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани „Галилео Галилей“.


Блага Димитрова написва „Отклонение“ специално за нея.


Неин съпруг е известният български режисьор Любомир Шарланджиев. Нейният брат Димитър Коканов също е актьор.

Коканова умира от рак през 2000 г., на 61 години.


Любомир Иванов Шарланджиев (по прякор Шарлето) е български театрален и кинорежисьор. Работи в областта на мелодрамата, психологическата драма, военното и приключенското кино.


Роден е в Горна Джумая в 1931 година. В 1956 година завършва ВИТИЗ при Желчо Мандаджиев. В 1956 - 1957 е режисьор в театъра в Габрово, а в 1958 - 1959 - в този в Русе. Специализира в Общосъюзния държавен институт по кинематография при Михаил Ром в Москва.


Като театрален режисьор Любомир Шарланджиев поставя „Всяка есенна вечер“, „Януари“ от Йордан Радичков и други. Прави режисьорски дебют в киното през 1962 г. с „Хроника на чувствата“. Режисира още филмите „Веригата“ (1964, Златна роза на Фестивала на българския филм във Варна, 1964), „Карамбол“, „Прокурорът“ (1969, награда за режисура на Съюза на българските филмови дейци, 1988), „С дъх на бадеми“ (1967), „Най-добрият човек, когото познавам“ (1973, Специална награда на Фестивала на българския филм във Варна, 1973), „Спомен за близначката“ (1976, Специална награда на Фестивала на българския филм във Варна, 1976), „Трите смъртни гряха“ (1979, довършен от съпругата му Невена Коканова) и телевизионния сериал „На всеки километър“ (1969 - 1972, съвместно с Неделчо Чернев).


Носител е на Димитровска награда (1971, с колектив). През 1980 година получава посмъртно голямата награда „Златна камера“ на Съюза на българските филмови дейци за значителен принос в българското кино. През 1988 година е награден заедно с Борислав Пунчев за филма „Прокурорът“.Съпруг е на Невена Коканова.



Единственият изграден тунел, който свързва Сверена с Южна България е тунелът „Кашана“ в недовършения Златишки проход. Тунелът е завършен на 80%, но проходът така и не е бил ремонтиран повече от 40 години.


Тунел Кашана е прокопан преди повече от 40 години, като дължината му е около 700 метра.


Той е трябвало да се използва с новопроектираната част на Златишкия проход. Причинте проекта да бъде изоставен са били основно 2: от една страна липсата на средства, а от друга проблеми с рудниците, които се намират под трасето. Въпреки, че официално не е отворен и асфалтиран, тунела се ползва от месните за по-лесно преминаване и избягване на огромните дупки по пътя на билото на прохода…

Тунелното съоръжение е било построено в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Дължината му е около 698 м. За сравнение, тунелът „Топли дол“ на АМ Хемус е 883 м, „Витиня“ е 970 м, а „Ечемишка“ 775 м. Тунелът „Траянови врата“ на АМ Тракия е с дължина 720 м. По всяка вероятност габаритът на изоставеното тунелно съоръжение не е подходящ за тежкотоварен трафик, но е напълно достатъчен за леки автомобили до 3,5 тона.


Причината за построяването му е неизвестна, а още по-малко известно е защо е бил изоставен. Никой незнае какъв е бил пълният проект, неизвестна е и собствеността на тунела. Версиите за неговото построяване варират от това, че е бил построен от местните рудодобивни предприятия, които са търсели по-удобна и бърза връзка със Северна България. Други теории гласят, че е изграден като стратегически военновременен обект, който е трябвало да осигури т. нар. „втори ешелон на защита“, както и да послужи за бързото прехвърляне на тежка военна техника от едната половина на България в другата. Известно е, че танкове и друга военна техника трудно ще премине през високо планинския проход Троян-Кърнаре, а през всички други възможни проходи в близост, като Витиня, Арабаконак и Гълъбец ще отнеме твърде много време. Важно е също така, че подобна гъста гориста местност е трудна за откриване от самолети и съответно трудна за бомбардиране.


Независимо от причините за построяването му, тунелът е изграден и почти 40 години по-късно е в много добро състояние, като дори има хидроизолация и почти никакви течове във вътрешността. Вероятно с разумни инвестиции този проход може да бъде довършен и тунелът пуснат в експлоатация. Всъщност Златишкият проход към днешна дата е затворен за движение. Странно, като се има предвид, че това е важен път още от древността.


Необходимо е държавата ни да преосмисли политиката по отношение на пътната инфраструктура, водена до момента. През последните 40 години са развивани основно връзките и направленията Запад-Изток, като реално е създадено „петолиние“ по това направление – това са АМ „Хемус“ и път I-3 и I-4, АМ „Тракия“ и път I-6 и I-8. В същото време няма нито една удобна и бърза връзка през Стара планина.



Катрин О’Хара, известна с работата си в „Шитс Крийк“ („Schitt’s Creek“), „Сам вкъщи“ („Home Alone“) и „Шампионите на изложбата“ („Best in Show“), е починала, научи TMZ.


Легендарната холивудска актриса е починала в днес, 30 януари, на 71-годишна възраст, казват пред медията два източника, разполагащи с директна информация. Причината за смъртта засега не е ясна.


Катрин О’Хара изигра майката на Маколи Кълкин в първите два филма „Сам вкъщи“, а в „Шитс Крийк“ се превъплъти в Мойра Роуз в 80 епизода.


Сред други нейни запомнящи се роли са участията й в псевдодокументалните комедии „Шампионите на изложбата“ (2000 г.) и „Могъщ вятър“ с“A Mighty Wind“, 2003 г.), както и в „Бийтълджус Бийтълджус“ („Beetlejuice Beetlejuice“) и оригиналния „Бийтълджус“ („Beetlejuice“).


Най-скорошната и работа е в сериала на Apple TV+ „Студиото“ („The Studio“), където си партнира със Сет Роугън. За ролята си тя получи номинация за „Еми“.


Катрин е родена и израснала в Торонто като шестото от седем деца.


Запознава се със съпруга си, продукционния дизайнер Бо Уелч, на снимачната площадка на „Бийтълджус“ през 1988 година. Двамата се женят през 1992 г. и имат двама сина – Матю и Люк.


Филмът сам в къщи:


Премиерата на „Сам вкъщи“ е на 10 ноември 1990 г. в Чикаго. По кината в Съединените щати излиза на 16 ноември. Получава положителни рецензии от критиката, която хвали актьорския състав, хумора и музиката. „Сам вкъщи“ печели 476,7 млн. долара в световен мащаб, като се превръща в най-успешната касова комедия до излизането на „Ергенският запой: 


Част II“ и прави Кълкин звезда. Номиниран е за „Златен глобус“ в категорията най-добър филм – мюзикъл или комедия и най-добър актьор в мюзикъл или комедия, както и за „Оскар“ в категорията „Най-добра музика“ за Джон Уилямс, и „Най-добра песен“ за „Somewhere In My Memory“. „Сам вкъщи“ се смята за емблематичен коледен филм. Продължението „Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк“ излиза през 1992 г.


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: