Според отчетите на ДСО „Мототехника” - държавната компания, която по това време държи монопола върху търговията с коли, в края на 80-те години на миналия век са се продавали по 40-50 хиляди нови автомобила годишно. В числото влизат 20-30 хиляди лади, около 15 хиляди москвича и по 5000-6000 вартбурзи, шкоди и трабанти.
В края на развития социализъм една лада струва 8500-10 000 лв. в зависимост от модификацията. При това първоначално се е правела вноска от 1500 лв., срещу която се получава номер. Парите са стояли на безлихвена сметка, а хората са чакали “да им излезе номерът”. Дори е имало традиция, когато се роди син или внуче, да му се прави вноска за кола и това допълнително е увеличавало броя на чакащите.
Понякога накрая хората са нямали пари да купят колата и са си продавали номерата.
Най-дълго се е чакало за “Лада”, около 10 години, понякога и повече. А по обясними за тогавашните времена причини, “Лада” втора употреба се е продавала по-скъпо от нова. Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 год. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария, лек автомобил "Москвич-2140" е струвал 6400 лева, лек автомобил "Трабант" - 5660 лева, лек автомобил "Волга" - 11860 лева. Бленуваната от всички “Лада” между 1983-1986 год. струва около 5-6 000 лв, а по същото време в Европа струва 10 000 западно-германски марки. През 1988/89 година “Лада 2107”е на цена 8000 лв. Цената на шофьорския курс, за който записването също е ставало чрез чакане е струвал 220 лв.
spodelime
За някои по-непретенциозни марки автомобили като “Застава”, ‘Трабант”, “ЗАЗ”, “Шкода”, полски “Фиат” в повечето случаи е нямало ред и са се закупували свободно
ОтговорИзтриванеТова си е откровена лъжа или невежество. Имаше си опашка с номера описана в статията и за тях. За всичко имаше опашка щото беше дефицит. Печка, телевизор бе каквото се сетиш. Само батериите бяха без ред ама и тях ги нямаше в повечето време.
Родителите ми са закупили Полски фиат 125П през март 1981 година без вноска.
ОтговорИзтриване