Пожарът на Партийния, 26 август 1990 г

Пожарът на Партийния остава една от най-големите мръсни тайни на прехода.

"Никога няма да бъде изречена истината, защото има замесени много интереси." Това казва един от следователите по делото. Догадките и днес са повече от установените факти.

Драмата с палежа започва на 26 август и приключва в първите часове на 27 август 1990 г. От заснетите кадри и снимки на репортери и любители се вижда, че пожарът лумва най-малко от 8 места. Че входовете на сградата са атакувани един по един. Че пожарната в началото бездейства в очакване на заповед.

За да се разбере защо се случи палежът, трябва да се припомнят обстоятелствата преди и след него.По-малко от 10 месеца ще минат от 10 ноември 1989 г. до 26 август 1990 г. През това време:- връщат имената на турците, митингите на опозицията и стачките на "Подкрепа" са ежедневие за София и по-малко за големите градове.

- На 3 април 1990 г. БКП става БСП. Закриват се партийните организации по месторабота - съкратени са над 10 хиляди “партийни работници”.

- В МВР след инфарктни съвещания се уволняват и пенсионират стотици офицери от Държавна сигурност, а на Кръглата маса се докладва, че ДС вече е бивша.

- На 29 март 1990 г. кабинетът на Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг на България. Страната изпада в тежка финансова криза.

- България научава за лагерите край Ловеч, Белене и Скравена.

- През юни 1990 г. се провеждат избори, СДС очаква да ги спечели - предшества ги стохиляден митинг на Орлов мост, но първа е БСП. Избрано е Велико събрание, което продължава работата на Кръглата маса и започва да пише конституция.

- На 12 юни започва студентската стачка, на 6 юли Петър Младенов подава оставка, на 10 юли е първото заседание на ВНС във Велико Търново, а на 11 юли Движението за гражданско неподчинение прави Града на истината.

- На 1 август парламентът избира за президент Желю Желев, след 26 дни е запален Партийният дом.

- След три месеца Андрей Луканов ще бъде принуден да подаде оставка на второто си правителство. Липсата на стоки по магазините и опашките в София, купоните за храна и бензин предстоят.

Малко преди пожара двама души обявяват, че ще се самозапалят, ако до 20,30 ч на 26 август не бъде взето решение за сваляне на петолъчката от партийния дом - Пламен Станчев и свещеник Димитър Амбарев. Отвън се събират протестиращи. Вечерта на 26 август Радой Ралин и Йосиф Петров отправят призив към Желев да бъде предотвратен опитът за самозапалване на Павел Станчев.

Явяването им на тв екрана има обратен ефект - много хора излизат на площада. По случайност или нарочно, вместо самозапалване на един или двама мъже, в партийния дом пламва пожар.

Анонимен свидетел разказва, че “почти във всяка стая откъм "Дондуков" и Пресцентъра (по време на изборите там е предизборният щаб на БСП с шеф ген. Любен Гоцев) имаше бидони с нещо като спирт за горене, ацетон, лакочистител - така миришеха. Бели бидони, четвъртити, с черни капачки, пластмасови, 5-6-литрови. Намерихме ги вътре. Не видях някой да ги внася, но видях да ги разливат наоколо.

В стаите на първия и втория етаж имаше по един-два бидона... Към 5,30 часа, когато пожарът беше загасен, се оказа, че тези бидони са горели най-много и са допринесли за разрастването на пожара.” По-късно следствието не намира факти за тези бидони.

В първите часове след пожара очевидци твърдят, че вътре се движели хора в камуфлажни униформи, че преди палежа от сградата са изнесени метални каси и натоварени в камиони, а през това време в Партийния дом е имало маскирани командоси, с палки.

Десетина души чупят, палят и създават впечатление за революция. “Вътре абсолютно се владееше положението. Всичко беше разиграно. Българинът е умерен. Нямаше нахлуване. Просто няколко човека си вилнееха. Пламъци имаше, имаше зрелище, но в никакъв случай не можеше да се каже, че народът е нахлул Това беше повод да махнат палатките”, спомня си Волен Сидеров, който влиза с телевизионния екип на Бойко Станкушев още по време на пожара.

Велислава Дърева казва: “Аз бях през цялото време там. И вътре, и вън. Този човек (Пламен Станчев - б.р.) нямаше намерение да се пали. Не е бил облечен в шинел, напоен с бензин. Мисля, че просто беше напръскан с вода. Аз пуших на една крачка от него. И нищо не пламна. Тренчев викаше: Докато не го махнете това - ще щурмуваме.

През цялото време в Партийния дом имаше хора от БСП. Те бяха вътре. Ден преди пожара някакви хора сваляха решетките долу на партера. И никой не ги спираше, защото мислехме, че това е по някакво нареждане. По-предния ден запалиха един мерцедес. Прекалено много сигнали, че нещо ще стане.”

Мнозина - между тях президентът Желев и бившият конституционен съдия Георги Марков, допускат, че в Града на истината са били инфилтрирани хора, които после са участвали в палежа. Според Желев това е било “провокация на крайните сили сред привържениците на СДС. Те пък самите бяха провокирани от хора, свързани с БСП. Поне това е моето усещане, моята интуиция.

Имаше едно Гражданско неподчинение - то не беше СДС. Едно по-екстремистко движение, което беше лесно да се манипулира от БСП. БСП беше най-заинтересована от това. Тя извади дивиденти, защото по този начин дискредитира опозицията, СДС. Аз никак не изключвам цялата работа да е била подготвена от службите, свързани с определени кръгове в БСП.”

Когато пламва сградата, президентът Желев не е в София, премиерът Луканов не е в България. Александър Лилов, лидер на БСП, нарича пожара “брутален акт, пряка заплаха срещу започналия демократичен процес, груб политически екстремизъм и варварство”.

По това време цялата държавна машина си беше в ръцете на комунистите, казва Луджев. И все пак Желев отчита заслугата на ген. Атанас Семерджиев, тогава негово вице, че не се е стигнало до кръвопролития. Генералът си спомня, че Джуров го притиска да повика вътрешни войски.

Можех да повикам и танковата бригада, казва години по-късно Семерджиев, когато обяснява как е направил всичко възможно да не се стигне до сблъсъци. И защо не е разрешил да се употреби оръжие.

Режисьорката Малина Петрова, която направи документалния филм “Приключено по давност” (167-минутно разследване с много факти и интервюта с участници в събитията), нарича пожара “историческа целесъобразност”. Той си остава една от най-големите мръсни тайни на прехода и дори делото да бъде възобновено, както настояват група интелектуалци, то едва ли ще ни каже истината.

Източник:24 часа

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉