Спомен за едно отдавна отминало детство

Детството е като сън, който минава бързо, но се помни цял живот. Всички си спомняме дългите летни вечери, в които сме стояли до късно навън, за да играем с приятели и просто да бъдем деца. Времето на спокойствието и детското безгрижие, игрите навън и свободата да се забавляваме самостоятелно без надзора на родителите ни. Израснали буквално на улицата, ние имахме постоянна връзка с приятелите ни, развихме въображението си в устрема си да измисляме всевъзможни забавления и успяхме да открием своя начин да се справяме сами с предизвикателствата на живота.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉