Притча за лекотата, с която губим и печелим

Незнайно кога и къде /но представете си, че е говорим за България в наши дни/, един човек загубил всичко. Имал добър бизнес,  приятели, безкрайно много забавления. Но така се случило, че обеднял, изгубил обкръжението си, станал нещастен и проблемите го  съпътствали във всеки момент от живота му. Не знаел какво да прави, бил безкрайно отчаян. Някой му препоръчал да отиде и да  посети един стар мъдрец, който знаел отговорите на всичко. Така и направил. Мъдрецът го изслушал, внимателно, без да изпуска нито  една дума. След това му дал една сгъната бележка, която трябвало да прочете, след като излезе навън.
Нещастният човек нямало друго какво да направи, освен да изглади намачканата хартийка, на която с разкривения почерк на стареца  пишело "Няма да е все така!"
Странни думи, които отекнали в главата му. Има ли смисъл да се отчайва така, след като няма да е все така? Заел се здраво за работа, имал много късмет и съвсем скоро успял да стане пак богат, известен и обкръжен от приятели и забавления.
Решил да се отблагодари на стареца за мотивацията, която му дал. Напълнил колата със скъпи подаръци и се върнал обратно при  мъдреца. Той не се учудил на посещението му, но не проявил никакъв интерес към подаръците, а го помолил да ги раздаде на хора,  които имат реална нужда от тях.
Нашият герой леко се стъписал, но започнал да разказва за успехите си и за новите постижения.  Мъдрецът не го прекъснал, но го запитал в края:
- "Добре, а ти щастлив ли си сега?"
Но как да отговориш на такъв въпрос, след толкова хвалби...ДА!
Старият мъдрец леко се намръщил и му пожелал още успехи. Последните му думи били:
-"И надявам се, няма да забравиш да прочетеш още един път бележката, която ти дадох предния път! Защото няма да е все така, сам знаеш..."

Тъжна притча за лекотата, с която губим и печелим. Уви, точно тази лекота е най-трудното нещо, на което не сме научени и не можем да проумеем.

Автор : Ивайло Тончев
http://media.newage.bg/

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉