Спомен за едно щастливо детство

Когато бяхме малки нямахме търпение да пораснем.
Содата се превърна във водка,
колелата в коли, а целувката в секс.
Помните ли, когато раменете на баща ви
бяха най - високото място на света,
а майка ви бе вашият герой?
Състезанията се състояха в това,
кой можеше да тича най- бързо,
"война" бе просто игра на карти.
Най- силната болка, която изпитвахте,
бе когато ожулехте коляното си,
а сбогуванията означаваха " До утре ".
А нямахме търпение да пораснем...

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉