1. Играта на жмичка Жмичката като че ли беше най-популярната игра от миналото. И може би една от малкото, които децата все още понякога играят. Тази игра беше едно от любимите занимания за децата. 2.
Играта на ластик Любима игра за момичетата. Все още помня заветното „Ем-а-еса-са, еса-са, о-пипи-я!” Подскачаше се в разни сложни схеми и комбинации. Като се замисля, това е една наистина прекрасна игра, която не само беше забавна, но и доста полезна за оформянето на бедрата и седалището. Нищо чудно, че едно време момичета с наднормено тегло бяха доста по-рядко явление. 3.
Играта на стражари и апаши Криене, търсене, бягане, тайни пароли… Звучи като съвременна компютърна игра, но не е. Това просто е играта „Стражари и апаши”, която играехме до късно в летните вечери. Толкова се улисвахме в нея, че едва когато някоя майка се провикнеше от балкона „Жоро, прибирай се”, се сещахме, че вече е станало тъмно. Но пък умората беше приятна, а сънят – безценен. 4.
Играта на фунийки Фунийките се правеха от гланцова хартия, която късахме от списания, след което ги изстрелвахме през тръбичка. По-изобретателните прикрепяха тръбичката към дървена дъска, за да изглежда като пушка. Помня, че дори се слагаха карфици и лепило на върха на фунийката и се случваха и неприятни инциденти. 5.
Играта на кър Един тебешир, малко асфалт и много здрави ръце! Така се става победител в играта на кър. Чертаехме полета и се дърпахме до премаляване. 6.
Играта на народна топка Това беше една много мотивираща отборна игра, в която колкото по-висок и по-пъргав си, толкова по-желан ставаш в даден отбор. Разделяхме се на два отбора и всеки си избираше свой консул. Дори в часовете по физическо народната топка си беше официален спорт. 7.
Играта на топчета Топчетата бяха друго забавление, основно за момчета. Всеки имаше найлоново пликче с разни стъклени и пластмасови цветни топчета, разменяха се, залагаха се, ставаха поводи за караници и дори сбивания. За спечелването на играта се използваха различни тактики, като например хвърляне на топчето в защитена или отдалечена територия, стрелба с палец и показалец, а понякога и малко хитрост. Ето така се забавлявахме ние – днешните родители и вчерашни деца. Не беше никак лошо, не мислите ли?
Източник: purvite7.bg с редакция
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук