ВИЖТЕ ОЩЕ:
Някога, преди не чак толкова много години Тогава нямахме смартфони, таблети, нито дори лаптопи и затова ни се налагаше по цял ден да караме колело и да играем на гоненица, стражари и апаши, ластик, народна топка, ръбчета… Абе, все първобитни игри. В най-цивилизова… ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ
Незабравими мигове:Край лагерния огън през 80-те Спомням си с носталгия как едно време ходехме на лагери. Чаках с нетърпение този момент. Живеехме си царски, независимо че зорко ни следяха учителите. След закуска дружно се отправяхме към плажа. На обяд тръгвахме към стол… ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ
Оръжието от нашето детство Да си спомним за времето когато Балканчето беше нашето превозно средство, а това - нашето оръжие. Страшилище за пернатия дивеч, а също и заплаха за прозорци, джамлъци, стъклени шишета, улични лампи и прочее дрънчащи и чупл… ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ
Спомен за едно екскурзионно летуване през 80-те Последното, което мисля да правя, е да спя. Не мога да заспя, защото утре рано сутринта тръгвам на екскурзионно. В спортното ми табсо е събран целият багаж: 1. Бельо 2. Четка и паста за зъби 3. Сапун и хавлия 4. Няколко те… ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ
Някога, преди не чак толкова много години.. Някога, преди не чак толкова много години, да си стоиш вкъщи си беше наказание, а основното притеснение на нашите баби беше как да ни догонят с филията с лютеница, за да хапнем поне нещичко. Тогава за ядене се сещахме само… ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук