Неосъществения проект за най-голямата хирургическа болница в България.(Статия)

Ако пътувате за град Монтана, сред първите неща, които ще забележите при влизането в града е внушителният скелет на така наречения „хирургически блок“. Неговото изграждане започва през далечната 1984 г. по инициатива на бившето Министерство на народното здраве и с благословията на местната власт. Идеята е била върху 4 хиляди квадратни метра застроена и 36 000 квадрата разгъната площ да бъде изградена най-голямата хирургическа болница в България. Тя е трябвало да събере хирургическите сектори на всички болнични отделения в една сграда, да разшири приема на пациенти от цяла Северозападна България и да се превърне в база на плевенския медицински университет за обучение на студенти. Било е замислено модерно обзавеждане и медицинско оборудване. Пациентите е трябвало да са сами в стаи – общо 300, всякакви удобства са били предвиждани и за лекарите. Смятало се е още в нея да работят специалисти не само от страната, но и от чужбина. И до ден днешен обаче не става ясно на кого и защо му е хрумнала гръмката идея, да превръща някогашен Михайловград в хирургически център на Балканите.Проектът на Хирургическия блок е предвиждал строителството на пет конструктивно самостоятелни тела. Всяко тяло с по десет етажа и

сутерен. За целта се наложило да бъдат изселени хората от цял квартал с 16 къщи. Закрити са местната кебапчийница и кръчма. Някои от жителите му остават да живеят във вече незаконните си домове с години, а чак в края на 1990-те получават обещаните им жилища в дълго строената кооперация на една близка улица. Основните строители на хирургическия блок били затворници , които работили до късно нощем. Още със започването на строежа мястото се напълнило с нездрави елементи. Развила се престъпност, а от дворовете на жителите на квартала започнало да се краде. Мъжете се самоорганизирали на групи за нощна стража. Накрая се предали и започнали да се изселват кой накъдето може.През 80-те години строителството вървяло мудно и с прекъсвания, докато в началото на 90-те съвсем не замряло. През 1992-а строителството е спряно на етап завършени пет самостоятелни тела на 8 и 10 етажа от тухла и бетон. Поставена е последната плоча и е направена хидроизолация.  Оттогава сградата е пустееща, като от време на време се използва за учения на Гражданска защита.

Интересна подробност е, че още със започването на строежа е било закупено и пълно медицинско оборудване за милиони левове. Когато финансирането спира и проектът се проваля, разпродават оборудването на килограм.Днес, 23 години след замразяването на строежа на входа на бившия Михайловград се извисява комплекс от пет многоетажни сгради със стаи без прозорци, в които понякога живеят бездомници, но по-често – глутници кучета. Местните го наричат „паметник на глупостта“ – хем мегаломански замислен проект, хем решение на парче, хем немотивирана от каквото и да било идея.От време на време възникват най-различни идеи за бъдещото предназначение на гигантската постройка от тухли и много бетон. Периодично хората предлагат да бъде съборен. Надяват се, че на негово място ще се построи фабрика, мол или нещо подобно. През миналата година общината реши да я

продаде за 600 000 лева, но купувачи така и не се намериха. Преди няколко месеца отново се зашумя за бъдещето на сградата по повод разработката на младия монтански архитект Павел Цочев, с която спечели награда на национален конкурс за млади архитекти. Неговият проект предвижда превръщане на изоставената сграда в медицински колеж. Дали обаче ще се намерят средства за неговото изпълнение остава да види.

Източник:www.socbg.com

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉