Сибила Маринова е една от първите жертви на наркотиците у нас. Като дете участва в училищна пиеса, в която играе ролята на графиня и оттам остава прякорът й. Започва да се дрогира с морфин и лидол в далечната 1968 г., когато е едва 17-годишна ученичка.
Живее от малка сама. Майка й я зарязва като дете и е отгледана от друга жена. По време на Световния младежки фестивал в София през 1968 г. Графи-нята за първи път вижда наркомани в Парка на свободата. Запознава се с италианци и докато говори с тях, в парка нахълтват милиционери, а в суматохата чужденците набутват в джоба на ученическата й престилка ампули с лидол. Изпращат я на поправителен лагер в Сеново, работи общественополезен труд в силистренското село Ножарево.
Всеки ден крехката Графиня пренася по 150 кофи с въглища до края на лагера и обратно. Мечтата й е да доживее друга власт и да си направи кафене. Дрогата обаче постепенно превръща бившата столична красавица в грозна старица. Зъбите й се ронят, косата й започва да пада.Баща й Никола, известен като Куцият Бил, й дава по 20 - 30 лева всеки ден, без да подозира за какво момичето му си харчи парите. Сиси пробва да се дрогира с кокаин. Смъртта на нейната приятелка Соня, която издъхва от свръхдоза край Борисовата градина, завинаги я отказва от белия прах, но не и от инжекциите с морфин. Графинята става редовен клиент на клиниката в Суходол. Периодично влиза там сама, често отказва наркотиците и минава на твърд алкохол. Запоите обаче също не й понасят. Оплаква се от алкохола и наркотиците-менте.
Повечето от приятелите й наркомани са под земята от свръхдоза наркотик.
“Алкохол след дрогата е смъртоносна комбинация. Направо геноцид.
Ако някой сега посяга към дрогата, да дойде да види мен на какво приличам. Искам смъртна присъда за всеки изрод, който дава хероин на дете”, обичала да повтаря Графинята по време на
Къщата на Сибила Маринова на ул.Мургаш |
Известният чешит Джони Пенков, който стана популярен с култовите си филмчета “Мозайки”, пускани по време на кинопрегледите по соцвреме, всъщност е откривателят на Графинята като социален образ в онова време. Той я прави популярен за широката публика, като прави предавания за нейната ексцентрична личност и ги пуска по радио “Витоша”. Застава на нейна страна, когато тогавашните милиционери организират хайки за лов на наркомани и я преследват.
Режисьорът Петър Попзлатев обезсмъртява Графинята във филма “Аз, Графинята”, който обира няколко награди за най-добър филм у нас и в чужбина. Графинята обаче е бясна след първото му излъчване. Филмът едно към едно пресъздава нейната съдба и тя очаква да получи солидна сума. Заформя скандал на режисьора. Бясна е на тогавашния шеф на БНТ Хачо Бояджиев, защото излъчва скандалния филм точно на 24 май и го гледат много деца.
Сиси Графинята издъхва след свръхдоза наркотици през 1995 г. пред Синьото кафе, близо до стадион “Васил Левски”. Наркоманите около нея се разбягват, за да нямат проблеми с полицията.
Никой от приятелите й не разбира за смъртта й, а тялото й стои непогребано в софийската морга повече от седмица.
Нейните близки научават за смъртта й от вестниците.
Джони Пенков написва надгробно слово за Графинята и я погребва с няколко приятели. “Тя беше такава, че от житейските си трагедии успяваше да направи комедии и да забавлява хората. Работеше като разпоредителка в кино “София”, когато се запознахме. Беше много жизнена и с много колоритен, хаплив език. И не съм я открил аз, тя сама се откри”, сподели за “ШОУ” известният чешит.
Ивайла ИВАНОВА
ДОСИЕ
• Доайенката на софийските наркомани беше една от най-колоритните личности на България. Популярността й се дължеше на невероятно цветистия й език и екстравагантност. “Демокрацията е бой, глад и разврат”, твърдеше тя и уточняваше, че при комунизма беше само “бой и глад”.
• Графинята живя сама, останала отрано без баща. Майка й - Кет Балу, както тя я наричаше, я изоставила и била отгледана от друга. Прякорът й идва от една училищна пиеса, в която трябвало да играе роля на графиня. Знае се за един брак на Сиси в миналото, но по нейните думи тя е имала 4 официални съпрузи. Твърденията, че е проституирала, нямаха нищо общо с истината.
• Светът на Сиси рухва в “пионерското лагерче”, където е изпратена през 1969-а и после пак през 1973-та. “Докато хранех свинята в кочината и лъсках пода, началникът ме оправяше отзад. Там изкарах диплома по метене, бутане и чукане”, разказваше тя.
• Героинята на филми и радиопредавания често спираше наркотиците и дори лекуващите й лекари признаваха, че никога не е била наркоманка като другите. Като патила и препатила тя обичаше момчетата и момичетата, които потъват “в розовия облак”. “Аз не съм раждала, но имам много деца”, признаваше тя.
• Седмица преди смъртта си Сиси се “самоизписала” от клиниката в Суходол.
Източник:http://www.blitz.bg/
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук