4 ноември 1989 г -Последният осъден на смърт в България (Статия)

На 4 ноември 1989 г. в централния софийски затвор се чува последният изстрел, с който е изпълнено смъртно наказание в България. Самоковският дърводелец Георги Алински е застрелян по обвинения в системна диверсия срещу народната власт.


На 4 ноември 1989 г., само четири дни преди Тодор Живков да бъде свален от власт, е изпълнена последната смъртна присъда при режима му. Дърводелецът от Самоков Георги Алински е разстрелян като системен диверсант срещу народната власт. Той се опитал да провали състезанието за европейската купа по ски в Боровец, като взриви един от стълбовете на лифта. Така го хващат. Оказва се обаче, че още няколко пъти преди това Алински е посягал на съоръжението.

До 1974 г. той е обикновен рецидивист. Осъждан е три пъти - за кражби на дървен материал и опит за непредумишлено убийство. "По време на изтърпяване на наказанието си в затвора Георги е попаднал под идеологическото въздействие на Петър Семерджиев, понастоящем говорител по радио "Свободна Европа". Под влиянието му в него се оформило отрицателно отношение към политиката и мероприятията на народната власт. След това първоначалната неприязън в Алински прераства във враждебност и постепенно се активизира към вредителска дейност", се казва в обвинителния акт. Стилът на прокурора е типичен за онова време – актът е внесен на 10 юли 1984 г. в Софийския съд.

След като излиза от затвора, Георги Алински си отваря дърводелска работилница. Нямал обаче разрешение от общинския народен съвет да упражнява частна занаятчийска дейност. Затова бил глобен. „Тогава в него се надига гняв.

Той решава да си отмъсти на държавата”,

пише прокурорът.
Всичките отмъщения на дърводелеца са все в курорта Боровец. Първо му спрял тока навръх

новата 1975 г.

Предварително подсича един бор в местността Малка Луковица и скрива брадва близо до него. Вечерта на 31 декември се черпи с приятели в ресторант. Малко преди полунощ отива в гората, отсича дървото, то пада върху жиците и ги къса. Токът в целия курорт спира. Повредата трае около 13 часа. Новогодишните тържества са провалени, а туристите негодуват. Всесилната тогава народна милиция не хваща Георги. Той решава да продължи. През лятото на 1975 г. вече нарочва лифта на Боровец. Работил е там и познава ситуацията. Взема шмиргел и абразивна пила и с градския автобус заминава за Боровец. Избира един от стълбовете на седалковия лифт, качва се по стъпалата до върха му и след 20 мин. упорито рязане образува улей вьв въжето, достатъчен да спре съоръжението. Скрива шмиргела под един бор и се прибира с такси.

След няколко дни повредата е открита, лифтът е спрян за 31 дни. При ремонта е вплетено ново въже с дължина 91 м, изразходвани са 5024 лв. Експертизата сочи, че е било възможно дерайлиране на въжето и падане на столчета и пътници. На Алински обаче пак му се разминава.
Затова следващото лято, когато пак получава предупреждение от финансовата служба на общинския народен съвет, че ще бъде обложен с данък за незаконна частно-занаятчийска дейност, дърводелецът решава да се отмъсти пак на въжената линия. Отива в Боровец, вади скрития шмиргел и отново прерязва въжето. Лифтът е спрян за 21 дни, а щетите излизат на "Балкантурист" 3840 лв. И този път Алински не е разкрит.

През 1979 г. от "Енергоснабдяване" прекъсват трифазния ток на работилницата му. Той пак отива на Боровец и пак си го изкарва на лифта. Ремонтът този път продължава 37 дни и струва за 32 007 лв.

През 1980 г пък заедно със свой близък - Георги Ахчийски, който му помага в работилницата подпалват горския пункт в местността Сефер чешма на Боровец. Сградата е напълно унищожена, щетите са за 11 178 лв.

Алински пак – за четвърти път, изравя скрития шмиргел и прекъсва лифта. Този път повредата е по-малка - за 4744 лв. На връщане обаче дърводелецът спира на чешма да пие вода и си забравя раницата, в която е прословутият шмиргел. Така лифтът се отървава от по-нататъшни посегателства.

През зимата на 1984 г. Алински и Ахчийски решават да провалят състезание за европейската купа по ски, което за пръв път се провежда в България, на Боровец. Смятат да взривят телефонните кабели. По този начин чуждестранните журналисти няма да могат да предават за изданията си, а "на България повече няма да се възлага организирането на такива първенства и това ще се коментира в целия свят", мислел си дърводелецът според обвинителния акт.

Забравят обаче да обозначат шахта с кабели, преди да падне снегът. На 3 февруари разбират, че откриването на състезанието е в 18,30 ч същия ден. Веднага намират 2 капсул-детонатора, 1 фишек взрив и руло фитил. Уговарят се с трети съучастник да ги закара до шахта с телефонни кабели. Той обаче не отива на срещата и ги проваля. След два дни Алински взема взривовете и отива с градския автобус до Боровец. Край шахтата обаче има униформени милиционери. Принуден е да се върне. Докато успеят да организират бомбения атентат, състезанието свършва. След като е заловен обаче, Алински е обвинен в подготовката му.

Хващат го за друго обаче. От канцеларията на "Рилски спортист" изчезват пари. Заподозрян е приятел на Алински, който работи там. За да се отклонят съмнението от него, Алински и Ахчийски решават, когато той замине в командировка, да се обадят на председателя на дружеството и да го заплашат, че влизането в канцеларията е нищо, "сега ще започнат да палят". После Алински влиза в гаража на дружеството, напъхва капсул-детонатор в ауспуха на автомобил ГАЗ и запалва фитила с цигара. Гаражът е взривен. Милицията е мобилизирана и дърводелецът най-сетне е задържан.

При обиск в дома му са открити 172 капсул-детонатора,

53 броя взривни вещества със специално предназначение, 181 патрона за пистолет и карабина и два фишека "Амонит". Укривал ги от 1974 г.

Алински се признава за виновен за всичко. Освен за диверсия. Обаче точно затова го осъждат на смърт. Според чл. 106 от НК, "който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства, се наказва за диверсия с лишаване от свобода от 5 до 15 години, а в особено тежки случаи - 20 години, доживотен затвор или смърт".

За да е сигурно, че дърводелецът е убеден диверсант, прокурорът по делото описва в обвинителния акт как Алински години наред открито е изразявал враждебното си отношение към властта, като разпространявал "клеветнически твърдения, засягащи авторитета на НРБ". Редовно слушал радио "Свободна Европа" и отправял пред клиентите на работилницата си "най-злостни хули" срещу социалистическия строй.

В "разностранната си престъпна дейност" Алински си отмъщавал и на държавни служители, които "добросъвестно изпълняват задълженията си". Тъй като съпругата му е съкратена от ДАП-Самоков, Алински подпалил вилата фургон на шефа на предприятието Милчо Златинов. Подпалил и пчелина на двама служители от отдел "Финанси" към общинския съвет заради глобите за работилницата.

Алински получава различни присъди за всяко от престъпленията си, но заради четворното

прекъсване на лифта е осъден на смърт чрез разстрел.

Въпреки обжалването на 28 юни 1985 г. Върховният съд на НРБ постановява: "Георги Алински е извършил всички престъпления умишлено, повечето с контрареволюционна цел, поради което смъртната присъда е единственото справедливо наказание."

Дърводелецът е разстрелян. Това е последната изпълнена смъртна присъда в България.Изповедта на последния палач в България вижте ТУК>>>

Източнициwww.blitz.bg www.socbg.com Снимки:интернет

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉