Когато родителите ни някога ходеха в града на работа, заводската столова за тях не беше никакъв разход, за който си заслужава да мислят. Както и месечните сметки за ток и вода. И всяка вечер се прибираха с пълни чанти от градските магазини.
Хората живееха спокойни за следващите дни и месеци, можеха да осигуряват семействата си с всичко което им беше нужно и имаха самочувствие и достойнство!
За всички работници в леярни, шофьори, дори и за работещи в близката кравеферма бяха бяха осигурени работнически столове с питателна храна на символични цени.

Столовете за работниците по време на социализма в Народна република България (НРБ) не бяха напълно безплатни, но бяха силно субсидирани от държавата. Ето някои ключови аспекти на работническото хранене през този период:

  1. Субсидирани цени: Храната в работническите столове се предлагаше на значително по-ниски цени в сравнение с ресторантите или домашното приготвяне на храна. Държавата поемаше голяма част от разходите.
  2. Задължително осигуряване: Почти всички предприятия и учреждения бяха задължени да осигурят място за хранене на своите работници и служители.
  3. Символични цени: Въпреки че не беше безплатно, цената на храната беше символична - често по-малко от 1 лев за пълно меню.
  4. Качество на храната: Качеството варираше, но като цяло се стремяха да предлагат балансирано и питателно меню.
  5. Достъпност: Столовете бяха достъпни за всички работници и служители, независимо от позицията им.
  6. Ваучери за храна: В някои случаи, работниците получаваха ваучери за храна като част от социалния пакет, което допълнително намаляваше личните им разходи.
  7. Разнообразие: С времето, много столове започнаха да предлагат по-голямо разнообразие от ястия, включително и диетични менюта.
  8. Социална функция: Освен за хранене, столовете служеха и като място за социално взаимодействие между колегите.

Важно е да се отбележи, че системата на работническите столове беше част от по-широката социална политика на социалистическата държава, целяща да осигури достъпни основни услуги за населението. Въпреки че храната не беше напълно безплатна, ниските цени я правеха достъпна за всички, което беше в съответствие с идеологията за равенство и грижа за работническата класа.

Тази система имаше своите предимства, но и недостатъци, включително понякога ограничено разнообразие и качество на храната, особено в по-малките предприятия или в периоди на икономически затруднения.

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

12 коментара:

  1. И кога сте яли ГМО бе?
    За овцата Доли още никой не беше чувал!
    И както се казва : "Га яди кифтета ни рива!"
    Сега сте седнали да ревете!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Имаше един огромен завод в Стара Загора. Какво произвеждаше той?

      Изтриване
  2. имаше и бром в чая ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ♂

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И какво ви е станало от брома,бе айо,В гинекологията брома се поставя и на жените за задържане на плода...Ама ,да, егото ви е било наранено,че не сте буйствали и не сте се изпонаизчукали взаимно един друг.Като заговорите за тая казарма- отделени от мама за 2 години-голяма работа

      Изтриване
    2. А мен брома от казармения чай ме хвана ЧАК сега. нА 69 години съм...

      Изтриване
    3. За сегашното поколение БРОМ не му требва..

      Изтриване
    4. За брома е мит бях готвач в 13та танкова бригада Сливен

      Изтриване
    5. При вас може и така да е било. И при нас не винаги ни слагаха бром.

      Изтриване
    6. Фондамендална глупост!!! В казармата бях готвач и никога не съм слагал бром. Даже не знам как изглежда. Колегите също не са слагали, защото сме заедно през цялото време и поне веднъж щях да забележа!!! Айде не се излагайте с глупости!
      Може да са слагали към 80 година, но по скоро ми мирише на градска легенда!

      Изтриване
    7. в казармата едва ли. беше по-скоро легенда за пионерските лагери.

      Изтриване
  3. Всички които милеят за онова минало, да потеглят за Северна Корея!

    ОтговорИзтриване

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив