Футболни легенди подкрепиха идеята за паметник на Трифон ИвановФутболните легенди Христо Стоичков и Красимир Балъков пристигат във Велико Търново на 1 юли като гости на „Открита сцена Евро 2024/САЩ`94“. Основната кауза за проявата е събиране на средства за издигане на паметник на Трифон …ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ
Всяко залитане при сравненията с днешни дни би било погрешно, времената изискват своето, колкото и понякога да оценяваме, че при предишното е имало повече красота, сантимент, порядък и човещина...Да, преди 37 години животът бе по-еднообразен, строгостта понякога преминаваше в своеволия от страна на имащите власт, но ние бяхме млади, силни, безгрижни и влюбени и това не ни правеше впечатление...Дисциплината,подтискането с авторитарни средства на свободното и нестандартно мислене понякога водеше и до насилие над личността, понякога докарваше стрес, а в по-редки случаи довеждаше и до посегателства върху живота/Петя Дубарова/..Бригадите учеха на труд и самодисциплина, но си бяха чиста есплоатация на детския труд/за ползата към селското стопанство няма да отварям дума/. Да, бяхме възпитавани в уважение към учители, родители, въобще към по-възрастните, но трябва да кажем, че си имаше и страх от наказанията, които биха ни наложили, ако изразим протест или мнение, т.е. трябва да разграничаваме истинската любов към учители от принудителната "такава"...Униформите си бяха задължение и създаваха някаква унификация, но дали е било напълно правилно-не мога да преценя....Особено в по-малките класове, когато ни задължаваха да носим рубашки по чист сталинов образец...Директори и учители си позволяваха да удрят шамари за доста несъществени нарушения, а днешните учители не могат и думичка обидна да кажат на нарушителите....Но как са възприемали неспревидливите обиди и удари някои по-чувствителни деца-това никой не го споменава....Строевите и маршови подготовки, които правеха с учениците всеки следобяд, в които се маршируваше до припадък/от глад понякога/-не виждам до какво съществено водеха/да, днешните питомци не могат в крак да вървят, но това не е толкова значимо.../Накрая - в училищата от 80-те години имаше тишина, ред, порядък, субординация и се даваха добри знания, макар и с леко насилствени средства понякога..Години по-късно разбираме, че е било за добре.
Вдовицата му първоначално не била съгласна, че е сложил сам край на живота си, но после замълчала. На 13 юни 1986 г. в Източен Берлин изчезв...
АРХИВ НА САЙТА
Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
8:29
Много добре са си изглеждали!
ОтговорИзтриванеВсяко залитане при сравненията с днешни дни би било погрешно, времената изискват своето, колкото и понякога да оценяваме, че при предишното е имало повече красота, сантимент, порядък и човещина...Да, преди 37 години животът бе по-еднообразен, строгостта понякога преминаваше в своеволия от страна на имащите власт, но ние бяхме млади, силни, безгрижни и влюбени и това не ни правеше впечатление...Дисциплината,подтискането с авторитарни средства на свободното и нестандартно мислене понякога водеше и до насилие над личността, понякога докарваше стрес, а в по-редки случаи довеждаше и до посегателства върху живота/Петя Дубарова/..Бригадите учеха на труд и самодисциплина, но си бяха чиста есплоатация на детския труд/за ползата към селското стопанство няма да отварям дума/. Да, бяхме възпитавани в уважение към учители, родители, въобще към по-възрастните, но трябва да кажем, че си имаше и страх от наказанията, които биха ни наложили, ако изразим протест или мнение, т.е. трябва да разграничаваме истинската любов към учители от принудителната "такава"...Униформите си бяха задължение и създаваха някаква унификация, но дали е било напълно правилно-не мога да преценя....Особено в по-малките класове, когато ни задължаваха да носим рубашки по чист сталинов образец...Директори и учители си позволяваха да удрят шамари за доста несъществени нарушения, а днешните учители не могат и думичка обидна да кажат на нарушителите....Но как са възприемали неспревидливите обиди и удари някои по-чувствителни деца-това никой не го споменава....Строевите и маршови подготовки, които правеха с учениците всеки следобяд, в които се маршируваше до припадък/от глад понякога/-не виждам до какво съществено водеха/да, днешните питомци не могат в крак да вървят, но това не е толкова значимо.../Накрая - в училищата от 80-те години имаше тишина, ред, порядък, субординация и се даваха добри знания, макар и с леко насилствени средства понякога..Години по-късно разбираме, че е било за добре.
ОтговорИзтриване