Касоразбивач № 1 на България и как седем пъти бяга от затвора ! (Статия)

Спас Дойчев научил занаята при башмайстора на банковите обири Емануил Шеер

Истинското име на Спас Дойчев, този невероятен касоразбивач е Димитър Гавраилов Иванов. Роден през 1900 г. в малкото тутраканско село Калимок, на 15 години той вече е обявен за рецидивист-джебчия с прозвището Митко Силистренчето. Превърнал се в професионален апаш, той става съвършен „спечизия” – крадец с шперцове, „туфаджия” – обирджия чрез взлом и „мечкар” – касоразбивач.

Разполага с няколко лични карти

и се представя с различни имена: Спас Дойчев Спасов от Силистра; Господин Петров-Кучето; Иван Тристов от Тутракан; Атанас Карамфилов Дряновски с регистрация в Турция; Димитър Иванов Георгиев от Самоков; Димитър Пенчев от Варна; Блаже Тодоров от Стара Загора. Скоро България става тясна за Димитър и той започва гастроли в Турция, Румъния, Югославия, Италия, Франция.  Почти във всички държави е залавян и съден. Но благодарение на невероятната си способност да намира

слабите страни на охраната,

успява 7 пъти да избяга от затвори у нас и в чужбина.
През 1926 г. Димитър Гавраилов излиза за пореден път от затвора и заминава за Цариград. Там любимото му място за кражби са трамваите, където ежедневно пребърква джобовете най-малко на 10 души. Цариградската полиция обаче бързо надушва нашенеца. За да не се излага на голям риск за малки суми, Митко заминава за Италия. В Торино за 200 лирети закупува от български студент документи за самоличност с името Спас Дойчев Спасов. И то става най-популярният му псевдоним. Пет от 6-те негови полицейски снимки в България са на това име.
Срещата на Спас Дочев с първоучителя на касоразбивачите в България Емануил Шалом Шеер, известен като майор Герш, датира от 1929 г., когато двамата се срещат в Централния софийски затвор. Срещу заплащане Шалом подробно рисува на затворниците механизмите на касите, начините за тяхното отваряне, както и необходимите инструменти и сечива за тази дейност. Сред „техническите новости” на руския евреин например е разглобяем кух лост с прикрепени към него ножове с формата на неправилен полумесец. По думите на Шалом от десетките апаши, които обучава, само двама-трима са

„оправдали неговото доверие”.

Но постигнатото от Спас Дойчев, вече надхвърляло дори и неговите умения.
След като за пореден път излиза от зандана, Спас се утвърждава като факир при разбиването на смятаните за най-надеждни български каси, производство на плевенската фирма „Бурджев”. Специалитетът на Спас Дочев се състоял в това, че видимо обраната каса на пръв поглед изглеждала непокътната. Но когато се вдигне кръглата месингова капачка, покриваща ключалката, се виждал съвсем малък отвор, пробит на 2 см под отверстието на ключа. През него с кух ключ Спас размествал пластинките на бравата и я отварял.

Единствената следа,

която оставял след себе си, били малкото метални стърготини на пода. В занаята Спас се съюзава с руснака Антон Воловик и Иван Георгиев от Силистра. За кратко време тримата обират Българската спестовна банка в София, Интербанк в Бургас и Еврейската банка в Шумен. Заслепени от успехите си и от многото пари, апашите го удрят на сладък живот, стават непредпазливи и са заловени.
При опит да избяга от затворническата охрана Спас Дойчев смъртоносно е ранен в главата и умира в болницата на 11 юли 1935 г. Но легендата за най-хитрия, най-смелия и най-безразсъдния касоразбивач у нас и на Балканите, продължава дълго да живее и след кончината му...

Д-р Боян ЗАХОВ

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉