Художникът отпечатва 1000 литографски копия на картичката, като оцветява ръчно всяко едно от тях. Неизпратените от Коул картички се продават по 1 шилинг, което по онова време никак не било малко и не всеки можел да си го позволи.
Към 1860 г. поздравителните картички са вече цяла индустрия, започват да се произвеждат такива и за други празници. А с развитието на дагеротипията и фотографията настъпва истински бум в производството на честитки.
В България картичките започват да навлизат след Освобождението. Модата идва от Виена и първо се появява в крайдунавските градове Русе, Видин и Лом. По данни на "Българските пощи" първата новогодишна картичка е изпратена през 1882 г., а първата коледна – три години по-късно, през 1885 г. Първоначално родните честитки се произвеждали в Германия, като допълнително се добавял текст на български. Традицията е въведена през 1896 г. от княз Фердинанд I, който бил и притежател на първата илюстрована коледна картичка в България. Родните картички започват да се рисуват едва през 20-те и 30-те години на XX век.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук