11:14
На 11 януари на руския Първи канал стартира и приключи многосерийния филм „Палач”, който е продължение на сериала „Мосгаз”. Действието във филма се развива през 1965 г. В основата на филма лежат реални събития от живота на санитарката Антонина Макарова – Тонка картечарката.
Антонина Макарова е родена през 1921 г. в Смоленска област, в село Малая Волковка, в голямото селско семейство на Макар Парфьонов; тя учи в селското училище прилежно, със старание. Любимата й героиня от революцията е Анка Картечарката. Този кинообраз си има прототип – санитарката Мария Попова от дивизията на В. Чапаев, която в действителност по времето на бой се налага да смени убит картечар.
След като завършва училището, Антонина заминава да учи в Москва, където я заварва Великата Отечествена война. Девойката заминава като доброволец на фронта.
19-годишната комсомолка Макарова изживява целия ужас на печално известния „Вяземски котел”.
След тежките боеве в пълно обкръжение от цялата част до младата санитарка Тоня се оказва само войникът Николай Фьодчук. С него броди из местните гори, опитвайки се да оцелее. Те не търсят партизаните, нито да се доберат до своите, хранят се с каквото намерят, понякога крадат. Войникът превръща Тоня в „походна жена”; Антонина не се съпротивява, просто иска да живее.
През януари 1942 г. двамата стигат до село Червен кладенец и Фьодчук признава,че е женен и наблизо живее семейството му и оставя Тоня сама.
От селото не гонят Тоня и без това селяните имат много грижи. Тя няма намерение да отиде при партизаните, нито на фронта, а търси да завърже любов с някой от мъжете в селото. Тоня настройва селяните срещу себе си и се налага да си тръгне.
Скитанията на Тоня Макарова завършват край село Локот, Брянска област. Тук действа известната „Локотска република” – организация от руснаци колаборационисти, които сътрудничат на хитлеристките окупатори. Полицейски патрул задържа Тоня; полицаите я хранят и изнасилват; Тоня е съгласна на всичко, защото иска да живее.
Ролята на проститутка в полицията Тоня не изпълнява дълго – веднъж пияна я извеждат на двора и я тикат до картечницата „Максим”. Пред картечницата са изправени мъже, жени, старци и деца. Заповядват й да стреля. Тоня освен курсове за санитарка преминала и курсове за картечарка и за нея това не е проблем. Тя се справя със задачата си.
На следващия ден Тоня разбира, че вече е официално палач, със заплата 30 немски марки и порцион.
Локотската република безжалостно се бори с партизаните, нелегалните, комунистите и други неблагонадеждни елементи и членовете на семействата им. Арестуваните събират в подземия и на сутринта ги разстрелват.
В килията са събрани 27 души и всички трябва да бъдат ликвидирани, за да се отвори място за други. Немците не искат да вършат тази работа и я възлагат на появилата се незнайно откъде Тоня.
Тоня не полудява, а точно обратното – смята, че мечтата й се е сбъднала: Анка Картечарката разстрелва врагове, а тя – жени и деца, но войната ще я оправдае!
Графикът на Тоня Макарова е следният: сутринта разстрелва 27 души с картечница, доубива живите с пистолет, чисти оръжието, вечерта шнапс и танци в немския клуб, а през нощта любов с немец или полицай... Като награда й разрешават да взема вещи на убитите.
Понякога Тонка Картечарката пропуска. Няколко деца успяват да оцелеят, защото заради ниския ръст куршумите прелетяват край главите им. Децата са изнесени заедно с труповете от местни хора, които погребват убитите, и са предадени на партизаните.
Слуховете за Тонка Картечарката пълзят по целия окръг. Местните партизани обявават издирване на палача, но не успяват да стигнат до нея.
Жертвите на Антонина Макарова са около 1500 души.
През лятото на 1943 г. животът на Тоня отново прави завой. Червената армия настъпва на запад и започва да освобождава Брянска област. Тоня се разболява от сифилис и немците я изпращат в болница в тила, за да не заразява доблестните воини на Велика Германия.
В немската болница става неуютно: съветските войски приближават бързо и евакуират само немците, а помагачите оставят на произвола на съдбата. Тоня бяга от болницата, но попада в обкръжение, този път съветско. Навиците й за оцеляване са отработени; тя успява да се сдобие с документи, които доказват, че през цялото време Макарова е била санитарка в съветска болница.
Антонина благополучно успява да постъпи на служба в съветска болница; в началото на 1945 г. в нея се влюбва млад войник, истински герой от войната. Двамата се женят и след войната заживяват в белоруския град Лепел.
Изчезва жената палач Антонина Макарова, а нейното място заема заслужилият ветеран Антонина Гинсбург.
Издирват я 30 години. За чудовищните дела на „Тонка картечарката” съветските следователи научават веднага след освобождението на Брянска област. В масовите гробове откриват около 1500 трупа...
Разпитват свидетели, проверяват, уточняват, но следите на жената палач не откриват.
В това време Антонина Гинсбург живее обикновен живот на съветски човек – работи, възпитава две дъщери, среща се със съученици и разказва за героичното си минало...
Повече от 30 години КГБ я издирва и я открива съвсем случайно. Един човек с името Парфьонов имал намерение да замине в чужбина и подал заявление с данни за роднините си. В него не се знае защо като родна сестра фигурирала Антонина Макарова, по мъж Гинсбург.
КГБ работи ювелирно. Антонина Гинсбург е проверявана по всички направления; тайно водят в Лепел свидетели, дори един бивш полицай любовник. След всичкото това става ясно, че Антонина Гинсбург е „Тонка картечарката” е я арестуват.
Антонина не се смущава и разказва за всичко спокойно; твърди, че кошмари не я измъчват. Не иска да общува с мъжа и дъщерите си. Мъжът й фронтовак пише жалби до Брежнев, дори до ООН и иска жена му да бъде освободена. Налага се следователите да му разкажат какво е творила Тоня. След този разказ ветеранът остарява за една нощ. Семейството се отказва от Антонина Гинсбург и напуска Лепел.
Антонина Макарова Гинсбург е съдена в Брянск през есента на 1978 г. Това е последният голям процес срещу изменници на родината в Съветския съюз и единственият процес срещу жена палач.
Антонина е убедена, че заради давността наказанието й може да не бъде много строго, дори е уверена, че ще получи условна присъда. На 20 ноември 1978 г. съдът осъжда Тоня картечарката на разстрел.
По времето на процеса документално е доказана вината й за убийството на 168 души от масовите гробове, чиято личност е установена. Повече от 1300 души остават неизвестните жертви на Тонка картечарката.
В шест часа сутринта на 11 август 1979 г. присъдата е изпълнена.
Тази история е прелюбопитна, дори покъртителна!
ОтговорИзтриванеЖената е по-силна от мъжа - изсторията е поредното доказателство!