23 декември 1947 г. Започва национализацията на частната собственост (Статия)

СОЦИАЛИСТИЧЕСКА НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ — революционно пре­махване на собствеността на експлоататорските класи от пролетар­ската държава и превръщането й в държавна социалистическа соб­ственост. Социалистическата национализация е обективна необходимост, извънредно важна състав­на част от революционния процес на преход от капитализма към со­циализма. Необходимостта от на­ционализация произтича от из­искванията на закона за съответ­ствие на производствените отно­шения на характера на производи­телните сили и е една от общите закономерности     на     социалистическата  революция  и  изграждане­то на социализма. Тя ликвидира собствеността на капиталистите и ед­рите земевладелци върху средства­та за производство, унищожава ико­номическото господство на експлоататорските  класи,   създава   социа­листически    сектор в икономиката. Пътищата, методите и  темповете на    национализация на основните средства  за   производство   зависят от  конкретните  исторически   усло­вия и могат да бъдат   различни в отделните  страни.   При едни усло­вия,  както е в СССР, се извършва бърза национализация на промишле­ността, банките, транспорта и т. н. чрез   експроприация на   частнокапиталистическата     собственост.   В други случаи е възможна постепенна национализация   на   средствата за производство, както е в някои на­роднодемократични    страни.     На­ционализацията може да се осъщест­вява както чрез   безвъзмездна ек­спроприация на собствеността на ед­рата    и средната буржоазия, така и чрез   изплащане на обезщетение. С. н. преобразува в обществена само собствеността на  експлоататорските класи, но не засяга   собствеността на   дребните     стокопроизводители (селяни и занаятчии). Дребните сто­панства,   основани на личен труд, чрез  доброволно коопериране с по­мощта на   социалистическата   дър­жава се обединяват в едри колектив­ни  стопанства от социалистически тип. С. н. се различава от капитали­стическата   национализация (вж и държавна   капиталистическа   соб­ственост).    При с. н. държавната собственост   се  използва в интерес на целия народ и е основа за пре­махване  на   експлоатацията на чо­век от човека. В СССР основните средства за производство се нацио­нализират    веднага след победата на    Великата    октомврийска    со­циалистическа революция, а в стра­ните с народна демокрация — в течение на няколко години след уста­новяването на народна власт. В България веднага след 9 септем­ври 1944 за държавна собственост са обявени предишните държавни предприятия, конфискувани са иму­ществата на осъдените от Народния съд, на незаконно забогателите през време на войната и на монополи­стичните обединения. С укази от. 23 и 27 декември 1947 са национа­лизирани всички едри, средни и част от дребните промишлени пред­приятия и частните банки. Извър­шена е с. н. и в другите отрасли и сфери на дейност на капитала в раз­лични етапи и срокове. Национа­лизация на земята не е извършена. В резултат от социалистическата национализация на промишлеността, банките, транспорта, външната търговия, вътрешната търговия на едро и част от земята в социалисти­ческите страни се създава социали­стически сектор, който става господствуващ в народното стопан­ство, и командните височини в ико­номиката преминават в ръцете на държавата. На 27.12.1947 г. е приет закона за национализацията в НРБ.
Одържавени са основните средства за производство – индустриални предприятия и мини, последвани от банковия сектор. Още на 23 декември 1947 г. рано сутринта специално подготвени кадри за бъдещото управление на предприятията за национализиране и милиционерски части блокират достъпа на собствениците до архива, касата и управлението. Собствеността е иззета принудително от собствениците им. Назначени са коменданти, които да охраняват вече държавните фабрики.
На собствениците на национализираните предприятия държавата предвижда обезщетение в държавни лихвени облигации. Реално обаче бившите собственици не са обезщетени по справедлив начин, а фактически са ограбени и така извършената национализация граничи с конфискация.
В Закона поименно са изброени над 4000 предприятия за национализация. Сред тях най-многобройни са 900 мелници и маслобойни, 900 дървопреработващи предприятия, 220 дарака, 300 текстилни фабрики. Следват по брой предприятия за производство на строителни материали, на захар, консервни, хранителни, кожарски и обувни стоки, химически предприятия, мини, печатници.
Трябва да се отбележи, че национализацията през 1947 г. е посрещната положително от обеднелия след войната български народ.
За отбелязване е също, че национализацията от 1947 г. е проведена съвсем планово и организирано за сметка само на 6094 собственици и техните семейства, а приватизацията след 1990 г. бива извършена в условията на съзнателно планиран хаос за сметка на обедняване на широките народни маси и последвалата емиграция на 1 млн българи по света.
Източник:соц.бг

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉