В първите редици на тези герои е и опълченецът от с. Арабаджиево, днешно с. Коларово, Стара Загора – Илия Драгиев – Комитата (1847-1936 г.), пише Михаил Колев в novazora.net.
Бил буен, но и буден селски младеж, не търпял турската тирания, често влизал в схватка с турците и ги побеждавал, за което агите го ненавиждали. Веднъж влезли в разпра с турчин-бабаит и го убиват, заедно със своя приятел Велко Адонов, за което и двамата били преследвани от властта и от турците. Принудени били да се укриват дълго време. След дълги премеждия решават да преминат в Румъния.
Там будният младеж Илия Драгиев се свързва с българските революционери- емигранти. Лично се запознава с Христо Ботев и Любен Каравелов, при които работи известно време. Дружбата с емигрантите-революционери му действа така, че селският бунтар израства до осъзнат борец за свободата на България. При организирането на четата на Христо Ботев Илия Драгиев е един от първите доброволци, но когато четата тръгва за България, той се разболява от малария и Ботев го оставя в Румъния. След като оздравява, продължава връзката си с останалите емигранти.
При обявяването на Руско-турската освободителна война и сформирането на българското опълчение Илия Драгиев отново е сред първите доброволци. Като опълченец е дисциплиниран и храбър боец. Взема участие във всички боеве, които води Българското опълчение. Голяма храброст проявява в сражението при село Джуранлий, днешно Калитиново, особено при спасяване на Самарското знаме. Участва в боевете при Стара Загора и най-вече на връх Шипка. Във всички боеве се проявява като храбър боец, за което е награждаван многократно.
Илия Драгиев е награден и с най- голямата за времето си награда – „Георгиевски кръст за храброст”, който получават само 60 души от всички опълченци.
След завършване на войната командването му предлага да бъде изпратен на военна школа и да стане офицер в бъдещата българска армия, но той не приема и се завръща в родното си село. Там е посрещнат с големи почести и съселяните му го избират за кмет. Така опълченецът Илия Драгиев става първият кмет на село Коларово след освобождението ни от турско робство. Тук създава семейство и отглежда 7 деца – пет дъщери и двама синове. Работи като кмет, докато му отпускат поборническа пенсия.
Източник:http://www.zarata.org/
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук