От мъжкия отбор на Спартак успяват да се възползват за вече наричащия се Левски Спартак от половин дузина класни футболисти. Това са защитниците Милко Гайдарски и националът Добромир Жечев. Дефанзивния халф и бъдещ национал Иван Стоянов-Типеца, както и плеймейкърът Павел Панов, който също става част от националния тим. Към тях може да се добавят изнесените в предни позиции отлични футболисти като жокери Васил Митков-Шопа и Георги Цветков-Цупето.
Шампионатният сезон е 1969/1970. През пролетния дял на първенството Левски-Спартак се очертава фаворит за първото място в „А“ група. На 22 март 1970 градския стадион в Стара Загора е препълнен, защото Берое приема „сините“, които по принцип трудно играят като гост на „заралии“.
Допълнителен дразнител към нажежената атмосфера на стадиона под Аязмото е присъствието на министъра на вътрешните работи Ангел Солаков, за който спокойно може да се каже, че е болен левскар. Също така мачът се предава по телевизията. Резултатът е 1:0 за Берое почти до самия край. Всичко тръгва от един корнер за Левски в 89-ата минута. Сашо Костов изпълнява ъгловия удар, вратарят на „зелените“ Тодор Кръстев е на път да хване топката, но Васил Митков и Кирил Ивков го свалят на земята, а Жечев вкарва за 1:1.
След несправедливо отбелязания гол, Сашо Костов в типично негов стил си прави майтап с публиката. През това време футболистите на Берое награбват съдията Борис Трендафилов. Той е непреклонен и не отменя гола станал след очевидно нарушение на играчи на Левски Спартак. Към пистата политат бутилки от лимонадени шишета. По онова време на стадионите се продава газираната напитка в стъклени шишета.
В официалната трибуна бесни привърженици на Берое искат да линчуват министъра на вътрешните работи Ангел Солаков. След като телевизията показва част от безредиците на стадиона, явно отгоре е спуснато мигновено решение излъчването да бъде прекратено. Тепърва предстоят още инциденти. Солаков успява някак си да се спаси от линч, а съдията Борис Трендафилов, за да не бъде разпознат, облича милиционерски дрехи и така излиза от разбунения кошер, какъвто е станал градския стадион в Стара Загора.
По програма следващият мач на Берое е гостуване в Русе на Дунав. В онези соцвремена никой не дава обяснения. Беройци тръгват за Русе, но там разбират, че няма да играят. В последствие става ясно, че отборът на Берое е изваден от „А“ група заради безредиците на стадиона, предизвикани поради нередовния изравнителен гол на Левски.
Берое е въдворен в „Б“ група. Изкарва сезон 1970/1971 във втория ешелон и тъй като има страхотен състав веднага се връща в елита. През сезон 1971/1972 Берое завършва на трето място след ЦСКА и Левски Спартак.
Омразата на старозагорци към отбора на Левски не може да премине дори и след 1986 година, когато Берое става за първи и единствен път шампион на България. В края на шампионата „сините“ откровено лягат на старозагорци на „Герена“ и губят с 2:3. По този начин е нанесен двоен удар на Ботев(Пд). От една страна Левски си отмъщава за предната 1985 година. След скандалния мач за Купата на България между „червени“ и „сини“, когато двата отбора са извадени от първенството и са им променени имената на Средец (ЦСКА) и Витоша (Левски), Ботев, тогава Тракия, е направен шампион. В последствие обаче титлата за 1985 е върната на Левски, който става шампион същата година. От друта страна най-големият съперник на Берое е именно отборът на Ботев. Така отмъщението идва и от страна на Левски, и от страна на Берое. Независимо от това, че Берое е шампион не може да се изчисти загубата в същия шампионат точно от Ботев(Пд) в Пловдив с 1:8.
Въпреки жеста на „сините“ към Берое, старозагорските фенове не забравят 1970 година, когато Берое е изваден по несправедлив начин от „А“ група заради Левски.
В днешно време дори, когато играч на Берое премине в Левски нещо се случва и става любимец… на „червените“ фенове. Така например Иво Иванов носи прякор Иво Главата заради влизането си в края на мача от групите на Лига Европа с Лил на „Герена“ и си вкарва красив автогол с глава секунди след като се появи на терена. Да не говорим за Димитър Везалов, който стана емблематичен с автогола си срещу Славия в мач, в който Левски само чакаше да отвори шампионското шампанско. И пак на „Герена“. И по ирония на съдбата сега Митко Везалов играе за Славия.
Преди няколко сезона през Левски преминаха и други играчи дошли от Берое като Стефан Велев и Тодор Христов. Двамата не направиха фатални грешки като Иванов и Везалов. Тодор Христов не можа да се задържи при „сините“, докато Стефан Велев все още е на „Герена“.
Любимецът на „синята“ публика като играч Илиан Илиев бе треньор на Берое, когато старозагорци победиха Левски насред „Герена“ с 1:0. После Илиан дойде тъкмо от старозагорския тим като треньор на Левски, но не можа да се задържи начело на „сините“ дълго време независимо, че обстановката му бе повече от свойска и позната.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук