"Вино от плът и кръв, вино в кърпа да го носиш, и да го пиеш, и да го дъвчеш!". С това описание е преминало през вековете прочутото мелнишко вино. Заради богатото му историческо минало и провокацията на студените зимни дни, в които пълните чаши носят един особен уют и топлина, тази седмица в рубриката си за пътешествия в Actualno.com "Българският пътеводител" ви кани да посетите вълнуващия Мелник.

Уникалната традиция за производството на мелнишкото вино го пренесла през Средновековието и Възраждането, та до наши дни. Находчиви търговци още преди столетия разнесли славата му из Венеция, Генуа, Дубровник, Триест, Виена, Будапеща, Париж. "Кървавата" напитка присъствала на трапезите на византийските аристократи, след това обогатявало менюто на френските графове, венецианските дожове и испанските херцози. Има сведения, че дори сър Уинстън Чърчил се сдобивал със солидни количества от нея.
За тази популярност на мелнишкото вино заслугите са на уникалния гроздов сорт "Широка мелнишка", на отколешното майсторството на винопропроизводителите и подходящите климатични условия в града. Сортът Широка мелнишка давал на напитката редки биологични свойства за стареене и отлежаване. За да разгърне пълния си потенциал, то преседявало дълги години в дървените бъчви в студените и тъмни тунели на мелнишките изби. Макар днес виното да има по-скромна слава от тези през Средновековието и Възраждането, Мелник продължава да е много популярна дестинация за винен туризъм. Десетки местни предприемачи са приели мисията да запазят дългогодишната традиция по производството му и да задоволяват все по-взискателните вкусове на познавачите. Много са местните къщи в автентичен стил, които предлагат не само настаняване, но и разходки из избите им и дегустации. Безспорно, обаче, най-желаното място за посещения е Кордопуловата къща. В нея ще усетите живия дух на Възраждането. Ще чуете невероятни истории от миналото. Ще пристъпвате из подземните каменни тунели, в които виното се съхранявало още от построяването на къщата през 1754 г. и ще опитате от вълшебната напитка.
Впечатляващите подземия на мелнишките къщи, пълни с огромни бъчви, често се превръщат в средища на културни прояви и гостоприемство. Заедно със съхранения им автентичен облик и образуващите цяло подземно царство лабиринти от изби те са прекрасен начин да се пренесем в миналото и да го оценим. Днес наследниците на прастарата мелнишка винена традиция се справят със сложна задача – хем да я запазят, хем да отговорят на изискванията на по-модерно ориентираните вкусове. Но независимо дали ще изберете отлежала в дъбова бъчва течност или ще опитате от съвременното производство, със сигурност ще си тръгнете с вкуса на упойното блаженство и дълго ще го помните.
Снимка: Петър Чолаков
А, ако искате да прочистите главата от сладкото опиянение, посетете Мелнишките пирамиди. Ще намерите пясъчните природни творения в покрайнините на града. Високи до 100 м., покриващи площ от 50 кв. м. те придобиват причудливи форми – на конуси, пирамиди, игли, гъби и др. След като им се насладите и се възхитите на гледката, която се открива към околността оттук, можете да потеглите към местността Рупите. Тя е защитена, заради богатото разнообразие от животински и растителни видове, които я обитават. Известна е с лечебните си минерални води и останките на един от най-големите антични градове по поречието на река Струма. Освен да се разходите из възвишенията на Рупите, тук можете да отдъхнете в комплекса на храма „Света Петка Българска" и да посетите къщата, в която е живяла прочутата българска пророчица баба Ванга. В нея ще се докоснете до удивителната личност на пророчицата и ще вземете със себе си и дълго ще пазите смирението, което това място ще ви предложи.
Автор: Петя Георгиева, НТК „Българският пътеводител“, BG-Guide.org
Източник: Актуално
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив