Как милиционерска грешка вкарва Мими Николова в ареста (Статия)

Мими Иванова

Изпълнителката на “Замълчи, замълчи” просълзила Фидел Кастро

“Малко съм тъжна. Преди дни бях на погребението на Атанас Свиленов... Прекрасен човек, не мога да повярвам, че вече го няма. За съжаление приятелите стават все по-малко”, започва нашия разговор легендата на естрадата Мими Николова. Изпълнителката на култовата песен за 60-те години “Замълчи, замълчи” от филма “Любимец 13” днес е скромна, едва свързваща двата края миловидна пенсионерка. За да попълни оскъдния си бюджет, през зимата учи малчуганите на езика на Шекспир, а един път месечно съживява спомените на съвременниците си с евъргрийни в клуб “Да, да” на ул. “Бенковски”. Тази година пусна гласището си и на коледно пенсионерско парти в клуб “Опера”. “Пях джаз, латино, любими български песни”, обяснява репертоара си Мими.
Годината е 1958-а, а

композиторът Петър Ступел трескаво търси подходящия глас

за баладата си “Замълчи, замълчи”, която трябва да звучи във филма “Любимец” 13. След куп неодобрени кандидатки на помощ му идва джазменът Джеки Леви. “Имам едно момиче, тя ще свърши работа”, казал музикантът и води в студиото синеока 19-годишна брюнетка. “Тя е”, отсякъл Ступел, след като чува изпълнението на никому неизвестната певица от хора на софийските девойки Мими Николова... И славата тръгва. Три години по-късно песните й са хит – “Синьо”, “Мостчето на влюбените”, “Вървим по улицата двама”. През 1965 г. Мими печели и наградата на първия “Златен Орфей” с песента на Ангел Заберски “Калиакра”.
“Нали всичко става в последния момент в България, трябваше да науча песента за няколко дни. От страх да не забравя текста преди изпълнението на сцената написах на дланта си първите думи на всеки куплет. Разбира се, написаното се размаза, но всичко мина благополучно. И в 1 часа през нощта обявяват: “Първа награда за изпълнение – Мими Николова...” Ами сега. Аз въобще нямам настройка. Излизам, а песента започва с едни вокали, след което пауза. И тук замръзнах: “Боже, помогни ми! Какъв беше текстът?”. Толкова се уплаших, но Господ тогава откликна на молбата ми”, връща лентата назад Николова.

Следват поздравления, интервюта, почести.

И точно на върха на славата изненадващо един ден получава съобщение да се яви в Централния софийски затвор – “За справка”. “Аз така се уплаших. Какво ли съм сбъркала”, спомня си кошмара Мими. В 7 часа сутринта – ни жива, ни умряла, отива разтреперена в затвора, а следователят я посреща с думите: “Мими Николова? А-а, добре. Е, коя песен ще ни изпеете?” “Сега не й е до пеене”, отсича конвоиращият милиционер и я повежда по коридорите. “Ужас. Е, оказа се грешка, съвпадение на имената с някаква Мими Николова от Пазарджик. Но какво изживях, само аз си знам. Накрая ме изпратиха с една милиционерска джипка до университета, където следвах “Английска филология”, смее се днес над нелепата случка певицата.

Единствената й среща с Тодор Живков

била по време на гостуване на Фидел Кастро у нас, пред когото Мими изпява една от любимите му песни “Куба, колко си хубава, Куба”. “Запявам аз: “Куба, колко си хубава. Колкото си по-далеч, толкова повече те обичам...” и виждам как Кастро бърше сълзите в очите си. След изпълнението дойде на сцената да ме поздрави. А аз му отговорих на испански: “Много се радвам, че пях за вас. Била съм в Куба”. “А къде сте се научили така хубаво да пеете по кубински”, боботи зад гърба ми бай Тошо. Бяха толкова доволни, че ни поканиха на официалната вечеря”, разказва Николова.

Румяна СТЕФАНОВА Източник:Наборе.бг

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉