Приживе Антонов получи опрощение от папата, което остави съмнение, че Ватикана намира вина у него. По-късно, преди посещението си в България, папа Йоан Павел II заяви, че никога не е вярвал в “българската следа” за покушението. Но и днес западни медии още говорят за “българска следа”.
Сергей Антонов, след завръщането си в България през 1986 г., беше психически разбит и неадекватен. До края на живота си той остана неконтактен, изолиран от външния свят и го смятаха като душевноболен. Обяснение за психическото му състояние бяха тежките разпити и огромният психологически натиск върху него. По време на предварителното следствие изтече информация, че върху Антонов са използвани психотропни вещества, но това остана без доказателство.
И до днес причините и организаторите на покушението срещу папата, наричано с основание най-дръзката от всички тайни операции, извършена в периода на Студената война, не са установени. В хода на съдебния процес основният обвиняем и физически извършител на атентата Али Агджа няколко пъти променя показанията си. След години престой в затвора той частично оневини България, после отново промени версиите си, така че никой не го е смятал за надежден източник на информация. Версията за намеса на българските спецслужби продължава да се поддържа, както и другите версии – за намесата на „Сивите вълци” и за дългата ръка на Ватикана.
„Българската следа”
Сергей Антонов беше арестуван от италианските правоохранителни органи в Рим заради съмнения за „българска следа” на 25 ноември 1982 година - година и половина след покушението. До ареста се стигна след като бившият резидент на американското разузнаване в Турция и по-късно консултант на Радио “Свободна Европа” Пол Хенци написа в списание “Атлантик комюнити”, че атентатът е дело на руските тайни служби. Идеята му беше развита от редица американски журналисти, като една от тях - Клер Стърлинг – публикува разследване на страниците на американското списание „Ридърс дайджест”, че атентатът срещу неудобния за Кремъл папа е бил организиран от българските тайни служби по нареждане на КГБ. След тези твърдения магистратът Иларио Мартела започна съдебно следствие срещу трима българи – Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Желю Василев. За разлика от Антонов обаче Айвазов и Василев успяха да напуснат Италия броени дни преди да им бъде предявено обвинение. Този факт и до днес се смята на Запад като съмнение в официалната версия на София, че българските спецслужби нямат нищо общо с покушението.
На тази снимка, която обиколи света, се твърдеше, че ограденият с кръг човек на площада по
време на покушението, е Сергей Антонов . Но по-късно тази версия беше отхвърлена, като човекът се оказа американски турист. Разследващите са издирили всички присъствали на снимките човек по човек.
Антонов беше обвинен в съучастие на турчина Мехмед Али Агджа, посочен за физически извършител на атентата. Следствието срещу него продължи 2 години и 6 месеца. През цялото време българинът отричаше да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. Той беше освободен поради липса на доказателства и се върна в България за Великден 1986 година.
„Сивите вълци”
Според друга версия, зад стрелбата срещу папата стои турската ултранационалистическа партия „Сивите вълци”, чиито член в началото на 80-те години бил Ахмед Али Агджа. Според историка Ахмет Гюрсой точно тази партия е помогнала на Агджа да излезе от затвора. „Турските националисти са известни с непримиримостта си към християнството,” пише Гюрсой. „Партията имаше влияние в парламента и се застъпваше за изгонването на Константинополския патриарх Вартоломей от Истанбул, където е резиденцията му. Съдейки по тяхната жестокост и по непримиримата им позиция, напълно възможно е националистите да стоят зад атентата срещу папата.”
Ватиканът
Третата основна версия за атентата срещу папата е, че стрелбата е поръчана от хора във Ватикана, които били недоволни от властния и амбициозен папа и предприеманите от него реформи. Промените, които той планирал застрашавали икономическите интереси на някои висши духовници. Орал Челик, съучастник на Агджа в убийството на турски журналист, смятан за една от ключовите фигури в организирането на покушението, твърди, че през 1994 година, при един от разпитите Агджа бил приет от двама кардинали на Ватикана. Неясна остава ролята, която са играли тайните служби и конкуриращите се фракции вътре във Ватикана.
Покушението срещу папата дойде малко след покушението в Лондон срещу българския дисидент и писател Георги Марков. Затова версията за “българската следа” се прие логично на Запад.
Макар за покушението срещу Марков да няма преки доказателства, в България повечето хора са убедени, че има намеса на български служби. Други смятат, че е възможно убийството да е поръчка от страна на Живков, изпълнена от руските служби, тъй като е възприемал Марков като личен враг.
Но за покушението срещу папата никой в България не вярва, че е възможно да има българско участие. Режимът се отнасяше благосклонно към църквата, а самият Живков е правил неофициални сондажи да кани папата в България.
http://e-vestnik.bg/
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук