Спомен в 3 снимки за нягогашното БДЖ

Първата железопътна линия в днешните български земи е линията Русе – Варна. Построена е от английска компания с главни акционери братя Бъркли, която получава концесия за това от османското правителство. В български източници за участник в предприятието често е сочен политикът Уилям Гладстон, по онова време британски финансов министър, но вероятно става дума за някой от неговите братя. Открита е за движение на 7 ноември 1866 г. с дължина 223 км. Жп линията Мездра-Видин пък е открита през 1913 г., а Подбалканската линия(Бургас-Карлово-София):1952 г.

През 1874 г. английската компания прехвърля експлоатацията на дружеството на барон Морис дьо Хирш, а през 1888 г. дружеството е откупено от българската държава. През периода 1870–1874 г. барон Хирш построява жп линията Любимец—Белово, с отклонения Търново Сеймен (дн. Симеоновград)—Нова Загора—Ямбол. Железопътните линии в Южна България, собственост на барон Хирш, са общо 309,6 км, които от 1909 г. стават държавна собственост.
Законът за проектиране и построяване на железопътната мрежа (1895 г.) определя първостепенните железопътни линии (ширина 1435 мм) и второстепенните (полунормални – с ширина 750–800 мм).
През 1936 г. в БДЖ работят 17 751 души, от които 5200 в София.
Електрификацията на българските железници започва от 1963 г. Първият двупосочен участък между Варна и Синдел е открит през 1964 г.

В съответствие със съвременната практика в Европа през 2002 г. поддържането на железопътната мрежа е отделено в самостоятелната Национална компания „Железопътна инфраструктура“. БДЖ продължава да експлоатира подвижния състав по мрежата, заедно с поддържащите съоръжения. Направени са първи стъпки към демонополизация на пазара, като е лицензиран втори железопътен оператор през 2004 г.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉