За изоставената детска градина в Априлци и самолета кацнал завинаги в нея (Статия)

Виждали ли сте, стар самолет МиГ-17, достоен за авиомузея в Крумово, но кацнал завинаги в… двора на изоставена детска градина! Ще се съгласите, че подобно нещо не се вижда всеки ден!

В двора на детското заведение всеки посетител може да се срещне лично с един от първите представители на реактивната авиация, служил дълги години в небето над България.Като повечето машини от това време обаче, той отдавна не е в експлоатация, а се е превърнал в купчина тъжни останки. Вместо да служи на родината, ръждивият самолет си почива край друг обект, потънал в забвение.От сайта urbex.bg се свързват  с автора на снимката, за да ни разкаже малко повече за посещението си там. Леон де Лю е от Холандия, но живее в София от година и половина. Има бизнес в сферата на туризма и във всеки удобен момент открива нови и нови кътчета из България, която го омагьосва със своята атмосфера.

Оказа се, че ръждивата машина и руините от учебното заведение се намират в град Априлци. Прочетете разказа на Леон, написан специално за Urbex.bg...

Ако трябва да посоча едно-единствено нещо, което извиква в съзнанието ми хубави спомени от едно време, това е моята детска градина. Представете си само – силен смях се носи из двора, децата търчат с усмивки на лицата си, а наоколо ухае на кафето, което възпитателката току-що си е купила. Помислете си колко са красиви детските рисунки!

Колко пъти е било време за обяд? А за следобеден сън? По залез пък родителите чакат децата си, за да ги отведат в света на домашния уют. Поредният ден е приключил, за да започне следващият. Въпреки че повечето хора не се замислят за хода на времето, понякога споменът за безгрижните дни може да предизвика силно желание да се върнат назад във времето. Дори съвсем за малко.

По време на едно от пътешествията ми из България, попаднах на една детска градина. Представих си как е изглеждала преди години – изпълнена с шум, играчки и деца, тичащи по двора. И тогава ме обзе изключително странно усещане – странно, защото беше очевидно, че зданието е изоставено.Въпреки това изображенията по прозорците и стените ми внушаваха, че малчуганите току-що са си тръгнали, оставяйки всичките си рисунки там. Това мрачно чувство прерасна в любопитство, което пък ме накара да направя най-доброто в създалата се ситуация – да вляза

вътре.Бях малко уплашен от мисълта какво ми предстои да видя, но едновременно с това исках да си представя как е изглеждала сградата преди години. Връхлетя ме дълбока скръб, докато крачех по коридора покрай шкафчетата, все още покрити с бележки и лепенки. Сякаш мястото е било изоставено набързо – такова, каквото е било в последния си ден.Стаите бяха пълни с играчки и плюшени животинки, с времето превърнали се в зловещи същества от кошмарите. Обезглавени кукли и хиляди парченца от пъзели покриваха подовете на помещенията.Ситуацията, която заварих, ме накара да се замисля какво ли би било, ако се върна в собствената си детска градина и открия, че е станала жертва на разрухата? Дали добрите ми спомени за това място ще загубят очарованието си? Смятам, че съм щастливец, защото сградата, която посещавах като съвсем малък, все още функционира по предназначение. Въпреки този факт обаче посещението ми в изоставената българска детска градина предизвика тъга в съзнанието ми.

Никога не ми беше хрумвало, че някои хора просто няма как да потърсят връзка с миналото, връщайки се на мястото, на което са прекарали толкова много време, просто защото то е унищожено до неразпознаваемост. И носи само печал.Реших да снимам това място, само за да провокирам хората да си припомнят безгрижните години, прекарани в игри. Може би така повечето от тях биха се върнали, макар и за малко, към своите корени. Преди да е станало твърде късно…

Важното е, че спомените остават завинаги, независимо дали мястото, на което са възникнали, все още съществува.
Източник: http://urbex.bg/

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉