Паричните реформи в България след 1947 г. (Статия)

1. Парична реформа между 10 и 16 март 1947 г.
Тя се осъществява по силата на Постановление №1 на Министерския съвет, с което се одобрява специална наредба на БНБ. От обращение излизат всички емисии до 1943 г., включително купюри по 200, 250, 500, 1000, 5000 лева, всички държавни съкровищни бонове с 3-процентова лихва от всички емисии и купюри. В обращение остават банкноти в купюри от 20, 50 и 100 лева и всички намиращи се в обращение монети. От 10 март 1947 г. се пускат в обращение банкноти с емисия същата година, като купюрите са от 200, 250, 500, 1000, 5000 лева. Извадените от обращение пари престават да са платежно средство от 12 март 1947 г. Според наредбата срещу представени банкноти и бонове всяко физическо лице може да получи най-много до 2000 лева. Сумите до 200 лева се обменят в налични пари в съотношение 1:1, а останалите минавали по блокирана сметка.
Частните предприятия имали право да обменят сума, не по-голяма от 50% от фонд “Работна заплата” за предишния месец, но не повече от 35 хил. лева. Държавните предприятия и организации са могли да обменят паричната си наличност напълно. Месец по-късно е приет Закон за еднократен данък върху имуществата, което води до рязко намаление на количеството пари в обращение - от 76 млрд. лева в началото на реформата до 25 млрд. лева в края на март. Същевременно от обращение се изтеглят съкровищни бонове за над 31 млрд. лева. Те са пускани преди 9 септември 1944 г. от държавата, за да се финансират разходите й. Имали са сила на платежно средство.
Обмяната на старите банкноти за нови се е извършвала в съотношение 1 към 1. Лицата, които са обменяли банкноти за сума над 15 000 лева, са били облагани с данък, който прогресивно се е движел от 5% до 70%. Облагането е започвало от първите 5000 лева над въпросния лимит от 15 000 лева. Средствата, които са надвишавали 2 млн. лева, са се облагали със 70%. В резултат от Закона за еднократен имуществен данък от предприятията са били иззети 2 млрд. лева.
2. Парична реформа между 12 и 15 май 1952 г.
Тази парична реформа се провежда въз основа на Постановление № 405 на Министерския съвет от 10 май 1952 г. (което в рамките на 10 дни претърпява две изменения) и на Указ за преоценка на задълженията между частни лица във връзка с паричната реформа. Обмяната на личните пари става в съотношение 100 стари лева за 1 нов, като същевременно се променя мащабът на цените 25 към 1. Влоговете до 50 000 лева на населението в спестовните каси се преоценяват в съотношение 100:3, от 50 000 лева до 200 000 лева - 100:2 и над 200 000 лева - 100:1. Парите на държавни и кооперативни предприятия се заменят при съотношение 100:4, а средствата на частните предприятия по сметки в банките - 200:1. В обращение от 12 май влизат банкноти от 10, 25, 50, 100, 200, 500 лева, монети от 1, 3, 5, 10 и 20 стотинки, държавни съкровищни билети от 1, 3 и 5 лева. По това време курсът на лева се определя на базата на съветската рубла в съотношение 1.70 лева за 1 рубла. В тази връзка се определя и златното съдържание на лева в размер на 0.130687 г. чисто злато.
3. Парична реформа между 1 януари и 31 март 1962 г.
Тази реформа се прави на основание на Постановление №149 на Министерския съвет от 22 юли 1961 г. От 1 януари 1962 г. се сменя мащабът на цените и намиращите се в обращение пари се обменят с нови в съотношение 10:1. От обращение се изваждат всички банкноти от емисия 1951 г. и монетите от емисии 1951 - 1960 г. Установяват се нови официални курсове на лева към рублата - 1 рубла става равна на 1.30 лева, и долара - 1 долар става равен на 1.17 лева, които съответстват на златните съдържания на тези валути - съответно 0.987412 и 0.888671 грама. В съотношение 10:1 са преизчислени и заплатите, фондовите възнаграждения, пенсиите и влоговете.
Източник:Капитал

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉