Ричард Ран е познат на българската общественост като ръководител на групата, поканена през 1990 г. от министър-председателя Андрей Луканов да очертае концепцията за прехода на България.
По-късно, в края на 1990 г. и началото на 1991, групата имаше срещи с различни комисии на Великото народно събрание и практически няма елемент от пазарните реформи в България, който да не бе застъпен в тях. Става дума за проект за конституция, за данъчна реформа, промяна в паричната политика (включително вариант въвеждане на валутен съвет), пазарно ориентирана политика по опазване на околната среда, създаване на свободни търговски зони и т.н. Българското обществено мнение тогава за първи път се запозна с някои основни понятия на реформата.
Например, много журналисти и политици и до сега ползват (вероятно без да съзнават това) определението на понятието "приватизация", дадено от колегата на Ран в тази група Роналд Ът. Членове на онази група след това посещават България и допринасят за задълбочаване на стопанско-политическото мислене. През 1995-1996 Питър Дженинг Хил виж повече подпомогна адаптирането за условията на България на общата методология по измерването на разходите по сделки и административни бариери. През 2003 г. Марк Фрейзиър (който през 1990 се занимаваше със свободните икономически зони) подпомогна съставянето на Стратегия за повишаване на конкурентността на България на световните ИКТ пазари.
Понастоящем д-р Ричард Ран е икономически наблюдател, управител на няколко инициативи за политически и стопански реформи и предприемач. Един от политическите му ангажименти е член на Съвета на директорите на Паричния съвет на Каймановите острови – институция, която управлява петия по големина в света финансов център. Освен това Ричард Ран е старши сътрудник в Института Дискавъри и гост-анализатор на Института Кейто. В България той е председател на учредения тази година Съвет за капиталово формиране и зам.председател на Консултативния съвет на Институт за пазарна икономика от 1993 г.
През 80-те години д-р Ран е главен икономист на Търговската палата на САЩ, изпълнителен вице-президент и член на Съвета на Фондацията на Националната палата и е главен редактор на "Джърнъл оф икономик гроут". Преди това е бил изпълнителен директор на Американския Съвет за капиталово формиране. Освен българското, Ричард Ран е съветвал по въпроси на данъчната и паричната политика правителствата на много страни, включително тези на Русия, Естония и Унгария. През 1992 г. е назначен от президента Рейгън за член на Четиригодишния консултативен съвет по обществена сигурност. Той е съветник по икономическите въпроси на Буш-старши по време на неговата президентска кампания през 1988 г.
Д-р Ран е автор на стотици статии във вестници и списания като: Уолстрийт джърнъл, Уошингтън таймс, Ню Йорк Таймс, Американ спектейтър и Уийкли стандард. Най-известната му книга е Краят на парите и борбата за финансова неприкосновеност, издадена на 1 май 2002 г. и актуализиран през май 2003 г., е един от най-важните политически документи на политиката за ограничаване финансирането на терористични дейности.
Желю Желев-кратка биография
Д-р Желев е съосновател и първи председател на създадения на 7 декември 1989 г. Съюз на демократичните сили (СДС). СДС е създаден като фондация и така е вписан в регистъра на Софийския градски съд. Желев ръководи делегацията на СДС на Кръглата маса (3 януари 1990 – 14 май 1990), на която се договарят основните параметри на политическия преход и се взима решение за провеждане на многопартийни избори и свикване на VII велико народно събрание, което да изработи новата Конституция на Република България. През февруари 1990 г. е създадена Федерацията на клубовете за демокрация с председател Петко Симеонов и Оперативно бюро в състав: Желю Желев, Ивайло Трифонов, Николай Матов, Георги Друмев, Георги Мишев, Димитър Луджев, Блага Димитрова.
Депутат и президент
Избран е за народен представител в VII велико народно събрание. През август 1990 г., след оставката на Петър Младенов, е избран от VII ВНС за президент (председател) на Републиката. Негов вицепрезидент (заместник-председател) е Атанас Семерджиев.
Желев заема тази длъжност до избирането му и заемането на длъжността президент на Република България, от януари 1992 година.
Желю Желев почива в София на 30 януари 2015 г., на 79 години, малко повече от година след смъртта на съпругата му Мария Желева през декември 2013 година. Обявен е ден за национален траур. Опят е от патриарх Неофит в катедралния храм „Св. Александър Невски“ в София и е погребан с военни почести. Тялото му е положено до гроба на по-малката му дъщеря Йорданка в Боянските гробища.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук