Най-скандалните случки по родното ни черноморие в миналото (Статия)

Лошо обслужване ли получават съветските туристи при посещенията си в Народна република България и дискриминирани ли са за сметка на западните? В продължение на години този въпрос занимава  Държавна сигурност, като службите следят за антисъветски настроения сред персонала в курортните ни комплекси, показват разсекретени документи.
Оплакванията на гостите от СССР за пренебрежително отношение към тях по време на престоя им в България започват в началото на 60-те години, само няколко сезона след отварянето на първите хотели на „Златни пясъци” и „Слънчев бряг”. Настроенията, че са „втора ръка” туристи, особено ескалират след едно масово хранително натравяне.
В началото на юли 1966 г. в ресторант „Кривата липа” на „Златни пясъци” на голяма група от съветски туристи е сервирана развалена руска салата. Тя е приготвена два дни по-рано, а използваните продукти са заразени със салмонела. Оплакванията получават около 150 души, много от които попадат и в болница.

Скандалът е изключително голям и ДС започва светкавично разследване. То установява, че няма умисъл в натравянето на чужденците от „братската страна”, а причината е единствено влошата хигиена. Двама души от персонала са подведени под съдебна отговорност, а „Балкантурист” компенсира заболелите туристи, като на свои разноски ги изпраща на почивка в „Боровец” за „укрепване на здравословното им състояние”.
За да не се повтарят подобни случаи, ДС съставя план с превантивни мерки. Всички работещи в заведенията за обществено хранене минават проверка, а тези, за които се установят връзки с„вражески елементи”, са отстранени от работа. На вербуваните агенти в кухните и бюфетите пък са спуснати инструкции да информират незабавно, ако колегите им не спазват правилниците за обработка и съхранение на храната. Разпоредена е и мащабна инспекция на всички ресторанти, закусвални и сладкарници във Варна, която констатира, че почти навсякъде хигиената е на ниско ниво, а някъде липсват хладилници за съхранение на продуктите.
Натравянето на „Златни пясъци”, което съвсем не е първото, но е най-голямото дотогава, предизвиква лавина от упреци към България от страна на държавния съветски туроператор „Интурист”. Неговите клиенти се оплакват, че при престоя си в България персоналът проявява по-голямо внимание към западните гости и особено към тези от ФРГ.

ДС започва проверка, изводът от която е, че сред работещите в „Балкантурист” няма антисъветски настроения. Изредени са обаче редица слабости, заради които у съветските туристи остава усещането за дискриминация. Една от тях са новооткритите магазини „Кореком”, в които чужденците от социалистите държави не могат да пазаруват, защото нямат валута. Настаняването им в по-непретенциозни хотели за сметка на получващите луксозни стаи западногерманци се обяснява с по-изгодните договори, сключени с немските фирми.
Лошото обслужване в ресторантите се дължало на това, че съветските туристи не се хранели на свободна консумация, а групово. Поради тази причина управителите пращали на техните маси по-ниско квалифициран персонал, който понякога се държал грубо и неучтиво, тъй като не разчитал да получи бакшиш. В същото време опитните сервитьори обслужвали зоните за свободна консумация и си докарвали всеки месец между 100 и 120 лева башкиш от западногерманските туристи. Именно те били и най-честите клиенти на баровете и на единственото в средата на 60-те години казино на „Златни пясъци”. Високите цени в нощните заведения не били по джоба на летовниците от соцлагера, а освен това съветските граждани имали инструкции да не ги посещават и до полунощ да са се прибрали по стаите.

Въпреки набелязаните мерки за подобряване на обслужването след масовото отравяне през 1966 г. през следващото десетилетие не настъпва особена промяна в българския туризъм, ако се съди по продължилите оплаквания на съветските туристи. Държавна сигурност ежегодно ги обобщава и пише справки дали съществуват антисъветски настроения. Изводите всеки път са едни и същи – неприязън на персонала към „братския народ” няма, а проблемите се дължат на организационни слабости.
Поради неуредици, а не заради целенасочена дискриминация, гостите от СССР са пращани в занемарени и несъотвестващи на категорията хотели, в които няма пиколи да носят багажа им. Заради липсата на достатъчно персонал и консумативи стаите им се зареждат със захабено бельо, а кърпите им се сменят на 10 дни. Заради стремежа на управителите на заведенията за хранене да отчитат икономии в края на всеки месец им се сервира студена и некачествена храна и малки порции. А настаняването им на лоши места и на маси с мръсни покривки в ресторанти като популярния „Цигански табор” на „Златни пясъци” не било умишлено.
Най-много оплаквания постъпват от транспорта. Автобусите, с които се извозват организираните съветски туристи, са стари, а освен това постоянно закъсняват или въобще не идват и се провалят платени екскурзии.

Оплакванията постъпват от обслужването не само в морските курорти, а в цялата страна. В софийски ресторант сервитьорите демонстративно отказват да обслужват съветска група и не се трогват дори от сълзите на екскурзоводката им.
Като фрапиращи случаи офицери на ДС посочват в своите справки как служителки в плевенския хотел „Ростов на Дон” се скарали на руснак, който започнал да пее в бара „Три танкиста”. На всичкото отгоре чужденецът бил герой на социалистическия труд. Пак в Плевен, но в ресторант „Кайлъка”, сметката за прощалната чест по случай гостуването на първата жена космонавт Валентина Терешкова била надписана с 40 лева. Сумата не е никак малка, но е сравнително скромна в сравнение друг сервитьорски подвиг, при който на англичанин била представена сметка от 90 лева, а консумацията му била едва за 8 лева.

Заради разказан антисъвестки виц администратор в хотел на „Албена” загубил работата си само няколко часа по-късно, а докторът в курорта бил уволнен заради обиди към съветски туристи, става ясно от справка за туризма в окръг Толбухин през 1972 г.
Случай от 1976 г., който предизвиква голям отзвук, е отказът на управителя на пловдивския ресторант „Пълдин” да пусне вътре съветски туристи с думите „Тези нямат пари за моето заведение”. Водачът на групата се оплаква на самата Цола Драгойчева, която по това време е председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба. Взети са веднага нови решения за подобряване на обслужването, като едно от тях гласяло управители на хотелите лично да посрещат и да контролират настаняването и обслужването на групите от съветски туристи.

В изготвяните от офицери на ДС справки попадат информации, звучащи като несръчни доноси. Един от агентите на службите докладва, че журито на конкурс „Мис Камчия” през 1976 г. не проявило „политическа прозорливост и тактичност” и показало пристрастие към българските участнички. Това обидило представителките на СССР, ГДР и Унгария и дори се стигнало дотам, че немски туристи започнали да скандират „Стига местен локален патриотизъм”. Същият агент донася още, че на гостите от братската държава се сервират малограмажни порции, в които те намират косми, парчета найлон, хлебарки и паяци.
Източник : www.dariknews.bg
Препечатано от :www.socbg.com

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉