Миг на ярост донася на наш войник 10-годишна присъда през 1957 г. (Статия)

Миг на необуздана ярост донася на наш войник 10-годишна присъда през 1957 г. Прегрешението, заради което е жестоко наказан, от днешна гледна точка изглежда смехотворно, но за порядките на соца е истинско светотатство.
Тогава 18-годишният младеж пробожда с щик портретите на българското и съветското Политбюро.
„Още като дете, без да осъзнавам защо, изпитвах недоверие в пионерската връзка и в сковаващите задължителни маршировки и манифестации, на които трябваше да викаме „Ура“ и „Вечна слава“, разказва Димитър Кирекчиев днес.
Нападението срещу портретите се случва на 21 юни през далечната 1957 г. По това време Кирекчиев отбива редовната си военна служба в поделението в град Устово, който днес е квартал на Смолян.
„Стоях на пост пред секретна секция на щаба – разказва Кирекчиев. – Тоест според устава бях напълно неприкосновено лице. А неприкосновеният човек, особено когато носи оръжие в ръцете си, придобива някаква неподозирана смелост и сила.“
Кирекчиев е силно обнадежден от събитията в Унгария, станали година по-рано, когато маджарите се вдигат на въстание против комунистическата власт.
„Тежко понесох смъртта на хората, които бяха застанали пред веригите на танковете. Възхищавах се на тяхната смелост и се срамувах, че ние нищо не правехме“, спомня си Кирекчиев.
Докато стои на пост, той решава най-сетне да осъществи идеята, която го е запленила от месеци.
Непрекъснато пред очите му са омразните за него портрети. Не само че ги гледа постоянно, но те са надвиснали над главата му така, сякаш изразяват някакво непреодолимо превъзходство.„Вдигнах пушката с щика й надупчих портрета на Тодор Живков 13 пъти, на Антон Югов – 14, после на Вълко Червенков, на Маленков, Булганин, Хрушчов и на всички останали членове на ЦК на БКП и на ЦК на КПСС – разказва Кирекчиев – Това не беше спонтанна младежка проява, а съзнателно обмислено действие.
Две са обстоятелствата, които подтикват Кирекчиев към деянието му. В периода 1954 – 1957, той осъществява тесни контакти с т.нар горяни и един от техните ръководители Ранков. Другият момент му е запознанството с полякинята Марта от град Познан, която му разказва за брат й, загинал по време на въстанието, извършил подобен акт в родината си.
Керекчиев е задържан веднага. На втория ден западните радиостанции съобщават за „бунт във въоръжените сили на България“.
Тъй като проявата е насочена и срещу съветските ръководители и съветската държава, при разпитите участва и полковник Тимофеев, специално командирован от КГБ.
Под въпрос е било дали да бъде съден в България или в СССР, тъй като не става ясно дали действието му е било насочено само към въоръжените сили на България и Съветския съюз, или към целия Варшавски договор.
Откъс от „ОБВИНИТЕЛНОТО ЗАКЛЮЧИНИЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ по следствено дело № 11 от 1957 г.“„Обвиняемия по следствено дело е редник Димитър Атанасов Кирекчиев – войник от поделение 50 030 – Устово. Същия е роден на 02 юли 1937 г. в гр. Кричим.

Настоящото му местожителство е в гр. Смолян. По народност български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, изключен член на ДСНМ. След като завършил средното си образование в село Райково, Смолянско, през 1956 г., обвиняемият редник Димитър Киретчиев е бил назначен за волнонаемен учител на основното училище село Ряка, Смолянско. Там той престоял като учител до м. ноември 1956 г., след което е постъпил войник, в поделение 50 030 – гр. Устово… На 21 юни, 1957 г. като е стоял на пост пред секретна секция на поделението, между 14 и 16 ч., той започнал да нарушава умишлено уставните правила на вътрешната служба и на караулна постова служба… Започнал да мушка с щика на карабината си ликовете на потретите, окачени на стените на коридора”.
Изброяват се ликовете на Югов, Михайлов, Ворошилов, Булганин, Жуков. ДС прикрива, че са намушкани и ликовете на Живков, Хрушчов и други ръководители от Варшавския договор.
„…Същевременно той прескочил и не нанесъл никакви дупки с щика си на карикатурата, осмиваща капитализма. С това той е показал своята политическа ориентировка и поддръжка на противниковия, империалистически лагер. Извършил е действие, с което е дал възможност за поддръжка на противниковия, империалистически лагер, насочвайки ги към противодействие срещу българските и съветските ръководители и в тяхно лице срещу българската и съветска държава. Още повече, че надупчените с щика ликове на ръководителите на двете държави са били видени от немалко свидетели и са станали достояние на почти всички войници… Вместо да служи за пример и на останалите войници с образованието си, с културата си и най-вече с марксистко-ленинската си подготовка (пропуска Фройд и други мислители – б.а.), която той добре владеел, започнал да дава лош пример на останалите войници…” „Изключен от ДСНМ“.
Гореизложеното се подписва от майор Николов от ДС със заключение: Димитър Кирекчиев да бъде осъден по чл. 81 от Наказателния кодекс (НК).
По тогавашният НК, чл. 81 е в Особена част на НК, за „Престъпление против Народната република“, в раздел „Предателство и шпионаж“ и гласи: „Който извърши каквото и да е действие против военната мощ на страната с цел да намали бойната способност или борческия дух на въоръжените сили или да ги отклони от задачите им, се наказва с лишаване и от свобода не по малко от 10 години, а в особени тежки случаи – със смърт“.
След като на съдебното заседание подсъдимият се признава за виновен и че намушкването на портретите е в резултат на нерви, от първите редици скача генерал Неделев – Чочоолу в парадна униформа и започва да го хули и да крещи… Дойде при мен, грубо ме обърна към войниците и каза: „Ето там са другарите – защитници на социализма, членовете на ДСНМ, които са дали клетва за вярност към Родината и БКП. Те не са вече твои другари…”
Вместо очакваното разкаяние, казах: „Аз обещавам, че ще стана младеж за пример на другите мои другари”. Това е записано в протокола за разпит пред съда, на 15 октомври 1957 г., когато ми е издадена присъда № 341. Отказах повече да говоря. Настана смут – кои са другите мои другари, след като не са присъстващите войници, защитниците на социализма?
ОБВИНЕНИЕТО

Присъда № 341/15. 10. 57 г.
„Подсъдимият редник Димитър Атанасов Керечиев… На 21 юни бил назначен за часови пред секретна секция на поделението. Постът е от особено важно значение… Към 15.00 часа, когато останал сам в коридора пред секретна секция, подсъдимият намушкал с щика на винтовката си противопожарното табло и портретите на членовете на ПБ на ЦК на КПСС и на БКП…“.
„ Пробожданията върху портретите на горепосочените ръководители на СССР и на България са направени върху лицата им и няма нито едно пробождане върху рамките или вън от лицата на ръководителите“.
„Подсъдимият е извършил горното престъпление с цел да намали бойната способност на армията, тъй като надупчените портрети са такива на ръководителите на СССР и НРБ, поставени са на видно място и когато тези портрети се видят от войниците на поделението, те ще се разколебаят и в тях ще настъпи морално разложение“.
„Подсъдимият и защитата правят следния довод: „Подсъдимият, по време на извършване на инкриминираните престъпления, се намирал в състояние на силно нервно възбуждане и извършените от него деяния – продупчване на портретите на ръководителите на СССР и НРБ, са действия, последвали от неговото нервно възбуждане и не са насочени към намаляване бойната способност на въоръжените сили“.
ПРИСЪДАТА:
На 21 юни умишлено нарушил правилата на караулната служба на пост от особено важно военно значение… Чл.чл. 360 ал. 2 от НК и 35 от СК го осъжда на една година лишаване от свобода.
По същото време на същото място извършил действия против военната мощ на страната, с цел да намали бойната способност на въоръжените сили, поради което и въз основа на чл.чл. 81, пр. 1 от НК и чл. 35 от с.к. го осъжда на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с лишаване от правото по чл. 28, т.т. 1 и 3 от НК – да бъде избираем и да упражнява професията учител за срок 12 години.
Осъден е на 10 години. Съдът дава 3 дни за обжалване пред Върховен съд на НРБ. Прокурорът, майор Лантовски, след съдебното заседание казва: „Не съм доволен от минималната присъда, но няма да я обжалвам“
На 27 октомври 1958 г. вечерта е преведен в затвора в Плевен на основание чл. 81 от НК – опасен престъпник, „извършил действия против НРБ“, в раздел „предателство и шпионаж“, „със цел да намали бойната способност но въоръжените сили“.
В затвора изкарва три месеца и после е освободен с помощта на негов земляк – бивш партизанин. Свободата му е изтъргувана с размяната му със съветски агент задържан на Запад. Със споразумението подписано на 8 февруари 1958 г. са запознати ограничен брой лица от висшия ешелон на властта, в т.ч. Тодор Живков. За  Живков идеята е добре дошла, защото той може да направи голяма услуга на КГБ.
След тази сделка руснакът е освободен от империалистите, а той е на свобода.
Дослужва си службата като дава наряди към поделението, което охранява исторически паметници на връх Шипка, църквата на гр. Шипка, Шейново. После работи в строителството.
През 1978 г. Димитър Керекчиев получава земя по 4-то постановление на МС в кв. Симеоново – София. Там Построява малка вила, която по ирония на съдбата се намира на 200-300 метра от мястото, в което е настанен през летните месеци – в две малки постройки, Антон Югов, „намушкан“ от него няколко пъти.
След 10-ти ноември 1989 г. регистрира рекламно-издателска фирма „ДАКЕР“ ЕООД. Издава вестник, както и поредица от справочници и каталози. Днес Димитър Кирекчиев е издател и главен редактор на списание „Туризъм и отдих“, на справочника „София – европейска дестинация” и поредица от други издания. „Дакер“ ЕООД е собственик и на шест електронни сайта.
Източник: dimitarkirekchiev.com; 168chasa

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉