На 27 май 1978 г. Тил Майер и две негови съмишленички успяват да избягат от предварителния арест на затвора. Те членуват в ляворадикалната организация “Втори юни”, която е “по-малката сестра” на прочутата фракция “Червена армия” в Западна Германия. Обвиняват ги в отвличания и банкови обири, в планирани покушения срещу обекти на НАТО и срещу високопоставени военни. След бягството си тримата успяват бързо да се прехвърлят в Източен Берлин. Независимо от това, че са въоръжени и във ФРГ ги издирват, властите в ГДР си затварят очите и ги оставят на свобода.Новината за терористи сварва българските власти неподготвени.
Обсъждат три варианта:
Терористите да бъдат предупредени, че са разкрити и предупредени да напуснат незабавно страната.
Да бъдат обезвредени и задържани от българските сили за сигурност.
Да се предложи на западногерманските служби техни спецчасти да пристигнат в България, за да арестуват терористите и да ги прехвърлят във ФРГ.
Аргументите на привържениците на първия вариант са, че трябва да се държи сметка за ответния удар на отмъщение, от който могат да пострадат представители на България в чужбина. Противниците на варианта го отхвърлят главно заради укоримостта от морална и политическа гледна точка – нали и България трябва да подкрепя борбата срещу тероризма. Взето е решение да бъдат поканени специалисти от ФРГ.
Но да се върнем на Слънчев бряг.Тъмничарят прави словесен портрет на Тил Майер. Служители на МВР грабват по един фотоапарат и хукват из комплекса. Снимат всеки, който поне малко прилича на описанието. Тъмничарят не разпознава Майер на нито една от снимките.
Със самолет от Бон (тогава столица на Западна Германия – б.а.) на летището в Сарафово пристига оперативна група немски командоси, специално обучени за борба с терористите. Единият от тях носи със себе си голям фотоалбум със снимки на терористи и други престъпници, но западногерманският тъмничар и в тях не разпознава Тил Майер, защото в затвора го е виждал без брада, мустаци и дълга коса, с каквито “се развява” в курортния комплекс.
Все пак един ден успяват да засекат Майер в компанията на вече три жени, проследяват ги и разбират, че те често вечерят в популярния ресторант “Палма”. Решават арестуването им да бъде извършено от западногерманците, българите да направят втори кордон и да реагират при евентуално бягство на някого от терористите.Според Аргир Бояджиев командосът, определен да арестува Тим Майер, допуска груба грешка, която е можела да струва живота му. Той доближава до масата, насочва пистолета и крещи към терориста да вдигне ръцете си. Майер ги вдига и немецът оставя пистолета си на масата, за да може да извади белезниците и да ги закопчае около ръцете на терориста.
Ако Майер в този момент е грабнал пистолета, последствията биха могли да бъдат няколко трупа. Все пак успяват без проблеми да арестуват Майер и трите жени, качват всеки един в отделна кола и ги закарват в хотел “Жерави”. Той е на първа линия на морето и в него обикновено отсядат чуждестранни туристи.
Тогава очакват гости от Швеция, но този ден хотелът е празен. Настаняват всеки от арестуваните в отделна стая. Докато се подготвя заминаването, Аргир Бояджиев осигурява телевизор за немските си колеги, за да гледат мач на ФРГ от световното първенство по футбол в Аржентина.
Майер иска от Бояджиев да го освободи. “Защо ме арестувате, нали и аз се боря за комунизъм, както и вие?”, пита той. “Комунизмът не може да бъде изграден с тероризъм и убийства”, отговаря българинът.След приключването на акцията един от немските командоси иска да размени пистолета си с Бояджиев. Българинът отказва, защото знае, че ще трябва да изпише купища листа с обяснение за тази размяна. Още същия ден Майер и компания са откарани в Германия.
Този случай е първият на съвместни действия между социалистическа и западна държава в борбата с международния тероризъм. Оттам нататък сътрудничеството между органите за сигурност на двете страни се разширява и обхваща и други области, като особено място в него заема предприемането на съвместни действия против международния трафик на наркотици.
………………………………………
През 1985 г. по БНТ е излъчен четирисерийният филм “Горещи следи” по сценарий на Цветана Стоянова и режисиран от Васил Мирчев. Филмът е заснет по същия случай, дори един от героите се казва Тил Майер. Всяка от сериите е по един час, излъчени са в тв рубриката “Студио Хикс”.
Действието се развива през същата 1978 г.И терористите са от лявоекстремистка група, която във филма е наречена “Четвърти юли”. Според сценария в Западен Берлин Дългия, Карл, Ян и Хенрих обират банки, взривяват магазини и коли. При акцията по залавянето им загиват невинни хора. Шефът на полицията Мюлер се стреми да докаже, че нападенията на четиримата не са политически, а криминални престъпления.
Вестниците критикуват радикализацията на обществото, като поставят знак за равенство между левите и терористичните движения, обвиняват властта, че с бездействието си цели въвеждането на нови антидемократични закони.
В България е изпратен снимачен екип, ръководен от г-жа Клеър Спилберг. (Звучи почти като Клеър Стърлинг – американската журналистка, която написа куп статии срещу България около случая със Сергей Антонов – б.а.). В сериала тя е специалистка по левицата и екстремизма.
По същото време сътрудниците от секретния отдел на ген. Дамянов разкриват и арестуват опасния терорист Тил Майер и го екстрадират в Германия. Западните пропагандни централи насочват вниманието на обществеността към българското участие в терористичните акции.
Следващите три серии показва как с помощта на терористичната група “Четвърти юли” се организира бягството на Майер от “Моабит”. Следват отвличане на лидера на опозицията, взривяване на коли, убийство на политици. Някои от терористите са избити, оцелелите заминават на Слънчев бряг…
Сериалът внушава, че в действията си терористите са насочвани не от социалистическите държави, а от високопоставени личности в самата ФРГ, както и от ЦРУ чрез своя агент в Западен Берлин Хамилтън. Накрая комисарят Мюлер се решава да разкрие пред обществото истината за цялата афера.
На път към телевизията е убит.
В ролите на терористите са поканени известни актьори от соцлагера – поляците Роман Вилхеми, Кшищов Хамиец и Аркадиуш Базак и колегите им от Унгария Анико Шафар и Шолингер Габор.
Разбира се, за българските зрители най-голямата изненада идва от присъствието на Ян Енглерт. Полякът, който през 1975 г. направи култовата роля на отец Ередия в “Осъдени души”, е терористът Хенрих. Той загива, преследван от немската полиция – натъпканата му с експлозиви кола се взривява.
От българските актьори терористи са само Любен Чаталов (Карл) и Кольо Дончев, който влиза в образа на самия Тил Майер. Участват и известните журналисти Иван Гарелов и Димитри Иванов, които играят себе си.
Автор: Пенчо Ковачев Източник http://www.24chasa.bg/
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук