На избори през соца и бюлетините с които гласувахме в снимки от 80-те

Тодор Живков в денят на парламентарните избори.Столичен Димитровски район,7.VI.1981 година

Музика, цветя, щастливи гласуващи хора. Така изглежда социалистическа България по време на избори между 1950-та и 1990-та година. Политически противници няма, съществуват само БКП и БЗНС, които работят в синхрон.

Със специален закон е закрита най-голямата опозиционна сила – БЗНС-Никола Петков. А другите политически формации доброволно се разпускат.

Изборите се обявяват, организират и провеждат от името на Отечествения фронт. Това е всъщност един смокинов лист, зад който се крие комунистическата партия.

Действително имаме и втора партия – казионният БЗНС, но неговата роля е съвсем декоративна в тази държавна, политическа система, която се формира от 1947 година нататък

По време на социалистическия период в Народна република България (НРБ) изборите се провеждаха по начин, който значително се различаваше от съвременните демократични практики. Ето някои ключови характеристики на изборния процес тогава:

1. Еднопартийна система: Българската комунистическа партия (БКП) беше единствената легална политическа сила. Това означаваше, че на практика нямаше реална политическа конкуренция.
2. Предварително определени кандидати: Кандидатите за различните постове обикновено бяха предварително подбрани и одобрени от партията.
3. Формалност на гласуването: Въпреки че хората отиваха да гласуват, изборите често бяха формалност, тъй като резултатът беше предопределен.
4. Висока избирателна активност: Официално се отчиташе много висока избирателна активност, често над 99%. Това се дължеше отчасти на социален натиск и очакване всички да участват.
5. Липса на реален избор: На бюлетината обикновено имаше само един кандидат за всяка позиция, което означаваше, че избирателите нямаха реален избор.
6. Контрол и наблюдение: Процесът на гласуване беше внимателно наблюдаван, което можеше да създаде атмосфера на натиск върху избирателите.
7. Пропаганда: Изборите бяха съпроводени с интензивна пропаганда, възхваляваща постиженията на партията и социалистическата система.

Всъщност, в Народна република България по време на социалистическия период не се гласуваше за различни партии в съвременния смисъл на думата. Политическата система беше организирана по следния начин:

1. Българска комунистическа партия (БКП): Това беше управляващата и единствената легално призната политическа партия. БКП имаше монопол върху политическата власт.
2. Отечествен фронт (ОФ): Това беше масова обществено-политическа организация, доминирана от БКП. ОФ включваше:
   • БКП
   • Български земеделски народен съюз (БЗНС) - сателитна партия на БКП
   • Професионални съюзи
   • Младежки, женски и други обществени организации
3. Кандидати на Отечествения фронт: На изборите се представяха кандидати, номинирани от Отечествения фронт. Тези кандидати бяха предварително одобрени от БКП.
4. Единна кандидатска листа: Обикновено имаше само една листа с кандидати за всеки изборен район, което означаваше, че избирателите нямаха реален избор между различни политически опции.
5. Номинална опозиция: БЗНС формално съществуваше като отделна партия, но на практика беше под пълния контрол на БКП и не представляваше реална политическа алтернатива.

.Вижте още:София гласува в снимки от 50-те

РЕКЛАМА:

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉