22 юни 1941 г. рано сутринта Германия напада Съветския съюз

На 22 юни 1941 г. рано сутринта Германия напада Съветския съюз.  Съгласно плана „Барбароса”,  до съветската граница са съсредоточени 180 дивизии (от тях 19 танкови и 14 механизирани), 4 въздушни флота, финландски и румънски войски. Цялата групировка включва 3,9 млн. души, 3 600 танка, повече от 46 000 полеви оръдия и минохвъргачки и около 4400 бойни самолета. От архивните записи, запечатали действията на съветското ръководство в първите дни на войната,  се набива на очи отсъствието на името на Йосиф Сталин.Сталин излиза  с обръщение към нацията по радиото едва на дванадесетия ден от началото на войната. На 3 юли 1941 г. той казва: „Войната с фашистка Германия  не трябва да се приема като обичайна война. Нашата война за свободата на Отечеството ще се слее с борбата на народите от Европа и Америка за независимост и демократични свободи…”  Започва двеминутното си изявление почти нечленоразделно, гласът му е глух, звучи измъчено – като на човек, преминал през всички кръгове на ада, но полагащ нечовешки усилия да „изплува” на повърхността.

ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ

И най-силните хора имат своите часове на драматизъм и психически сривове. Изпадалите в подобна ситуация са запознати с емоционалния вихър от бързо сменящи се чувства – паника, гняв, недоумение, страх, безсилие, страдание, болка, угризения за допуснатите грешки, депресия и прострация.

През същата емоционална преса преминава и Сталин в деня на нахлуването на немски войски на съветска територия. Обявеният за един от най-големите сатрапи в световната история изпада в шок след връчената нота, изглежда като човек, получил мозъчен удар. И лошата вест за войната е съобщена на народа от министъра на външните работи Вячеслав Молотов.

Молотов: „Защо аз, а не Сталин? Той не искаше да говори пръв. Нужна му беше по-ясна картина…Каза, че ще почака няколко дни, когато ситуацията на фронта се изясни”.

Маршал Жуков: „Сталин беше волеви човек, както се казва, не беше от страхливите. Смутен и объркан съм го виждал само веднъж. Това беше на 22 юни на разсъмване, когато фашистка Германия нападна нашата страна. Първият ден той не успя да се вземе в ръце и да управлява събитията. Шокът от нападението за него бе толкова силен, че даже гласът му заглъхна, а заповедите му по организацията на въоръжената отбрана не винаги съответстваха на реалната ситуация”.

Никита Хрушчов, член на Политбюро: ”Берия ни каза следното: когато започна войната, при Сталин са се събрали членове на Политбюро. Не знам дали всички, или само определена група, която най-често се срещаше със Сталин. Сталин бил рухнал психически, депресиран и направил следното изявление: „Започна войната и тя се развива катастрофично. Ленин ни остави пролетарската държава, а ние я посрахме“. Точно така се е изразил. „Аз – казал той – се отказвам от ръководството” и излязъл. Излязъл, качил се в колата и заминал за вилата си”.

Хрушчов обаче премълчава факта, че стои в основата на слуховете, насаждани с години: отивайки във вилата си, Сталин се е отдал на безпаметно пиянство в продължение на 12 дни, като преди това е казал, че генералите му са забъркали войната и трябва да се оправят сами, че не е допускал никого до себе си – дори членовете на Политбюро.Този многогодишен мит бе развенчан  с публикуване на копие от книгата за прием на посетители в Кремъл, в която са отбелязвани срещите на Сталин. От нея се вижда, че е започнал да приема членове на съветското правителствено и военно ръководство още на 21 юни, когато в 23:00 часа от кабинета му излизат Молотов, Берия и Жуков. Часа на влизането им не е отбелязан, вероятно по нареждане на Сталин.

На 22 юни той започва да приема от 5:45 часа сутринта и работи до 16:45 часа без прекъсване.

На 23 юни приема хора от 15:20 часа до 00: 55 часа.

На 24 юни приема посетители в продължение на 5 часа.

На 25 юни установява рекорд и не спира със срещите цели 24 часа.

На 26 юни работи 11 часа, а на 27 юни – 10 часа.

Имената на високопоставени  членове на съветското ръководство, с които се е срещал, не се цитират. Една от възможните причина е, че срещите са пазени в тайна от определен кръг хора, вероятно в това число и Хрушчов; което може да означава, че е имал съмнения относно лоялността на някои от членовете на Политбюро. Това е най-вероятната причина да имитира отсъствие от Кремъл.Сталин напуска Кремъл на  27 юни  и заминава за крайградската правителствена вила. „Губят” му се пет дни до радио обръщението на 3 юли, но с оглед интензивния работен график и изненадата от нападението, може да предположи, че „изчезването“ му е в резултат на   пълно психическо и физическо изтощение. За изтощението на Сталин говорят и други хора, някои от които са били свидетели и на процеса на възстановяването му.

ЗАЩО СТАЛИН НЕ Е НАНЕСЪЛ ИЗПРЕВАРВАЩ УДАР

Според някои автори, Сталин  е изпаднал в депресия най-вече от чувството за вина. Британското разузнаване многократно е предупреждавало Кремъл, че  Хитлер ще нападне СССР, въпреки сключения договор за ненападение. Но Сталин е пренебрегвал сигналите заради честата смяна на датата, а вероятно е разчитал повече на своя нюх и анализите на своя екип, че това няма да се случи преди Вермахта да прегази Англия.

Не са малко експертите, които смятат, че е трябвало да нанесе изпреварващ удар и отчитат пасивността му като груба грешка, коствала живота на стотици хиляди в началото на войната.

По-сериозните анализатори смятат, че  грешка би било да нападне   Германия. Откриването на фронт срещу Хитлер в началната фаза на войната, би поставил Съветския съюз в неблагоприятна ситуация -  да воюва на чужда територия, с много по-малко шансове за успех, и без гаранции, че нападнатите вече страни ще пожелаят да се включат в общ фронт със СССР.

ДОКЛАДЪТ НА РИХАРД ЗОРГЕ

Първоначалното объркване на Сталин, с последвалата временна депресия със симптоми на угризения на съвестта, се свързва и с пренебрегнатия доклад на Рихард Зорге, който е предупредил с телеграма за деня и часа на нападението.

Този мит продължава да бъде много популярен, въпреки че няма никакви следи в съветския архив, че някога е постъпвал такъв. Но след смъртта на Сталин се използва като коз за прехвърляне на цялата отговорност върху него за големите загуби в началото на войната: постъпил лекомислено, проявил е самонадеяност, подценил е предупрежденията.

Лансира се и друга теза: Зорге е изпратил предупреждението, но то не е достигнало до Сталин, укрито вероятно от негов приближен-скрит поддръжник на Третия райх или враг на Сталин.

При условие, че в тази хипотеза има нещо вярно, подозренията падат най-вече върху дясната ръка на Сталин, грузинеца Лаврентий Берия. Поддръжниците на тезата се позовават на факта, че по време на конференциите в Техеран, Ялта и Потсдам Берия се изказва категорично против разчленяването на Германия, а британската и американска страна  настояват за разделяне на Германия на четири или пет самостоятелни държави, с цел обезсилване на провинцията Прусия – гнездото на нацизма.

 НЕОЧАКВАНИЯТ ОЧАКВАН УДАРВ началото на войната Хитлер отправя предложение СССР да се включи към пакта Германия- Италия- Япония и да завземат заедно Англия, но Сталин отклонява предложението с оправданието, че няма гаранция за успех. Но Сталин е бил сигурен, че този отказ няма да остане без последици. На 5 май 1941 г. той  изнася реч пред випускниците на военните академии в Москва, заявявайки: „Войната с Германия е неизбежна. Ако другаря Молотов успее да отложи войната с два или три месеца, това ще бъде добре за нас, но самите вие трябва да отидете и да вземете мерки за повишаване на боеготовността на нашите сили“.

Въпреки че изпада в шок при вестта за войната, Сталин е очаквал този удар. Но вероятно до последно се е надявал /или такива са били прогнозите на екипа му/,че първите нападения имат провокационен характер, и  Хитлер няма да бърза с инвазията.

Днес със сигурност може да се каже, че

СТАЛИН Е ЗНАЕЛ ЗА НАПАДЕНИЕТО ОЩЕ НА 18 ЮНИ

Преди години излезе автобиографичната книга на летеца-изтребител Захаров, в която авторът твърди, че още на 18 юни, а вероятно и много по-рано, Сталин е знаел, че Германия се готви да нападне Съветския съюз. Вероятно по тази причина на тази дата полковник Захаров  получава задачата за разузнавателен полет в близост до завзетия от германците граничен полски град Бялисток. Летецът забелязва, че немските части провеждат учение в близост до границата с Беларус и докладва видяното. Сталин веднага изпраща съобщение до Берлин с молба Молотов да бъде приет за взаимни консултации. Получава отказ, без всякакви обяснения. Този факт е описан и в биографията на началника  на немския генерален щаб Франц Галдер.

ЗАД ВСЕКИ ЛИДЕР СТОИ ПО ЕДИН ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ Сталин е описван като човек със суров огнен темперамент, интуитивен, но доверчив и подозрителен едновременно, лесно манипулируем от хората, на които е имал доверие. Понякога е създавал впечатление, че няма сензори за човешките недостатъци, пренебрегвал ги е, фиксирайки се само върху качествата на хората около себе си.  Бил е разсъдлив, добър стратег, но на моменти е надценявал своите възможности, реагирал е със закъснение на процеси, съдържащи „гориво”  да прераснат в сериозни  проблеми.

Освен гореизброените недостатъци, другата ахилесова пета на Сталин носи името  Лаврентий Берия- сивият кардинал в съветското правителство, дясната ръка на Сталин. Берия е първи заместник-председател на съвета на министрите на СССР, по-късно министър на външните работи, бил е енергичен човек, твърд в начинанията си, безкомпромисен, дори безчувствен и със садистични наклонности, с почти хипнотично въздействие върху Сталин. Успявал е да го убеди да парафира собствените му планове  за установяване диктатурата на съветската власт и за рестриктивните мерки с несъгласните. А в биографията на Берия е имало достатъчно сигнали,  че не трябва да бъде натоварван с много власт и отговорности, но грузинският му корен се превръща в предимство, за да се превърне в доверено лице на Сталин. През есента на 1919 г. Берия става контраразузнавач към Комитета за държавна отбрана на Азербайджан. Заподозрян е за съпричастност и подкрепа на азерските националисти, и даже за английски агент, но с писма до видни партийни функционери успява да разбие тези подозрения и даже да израсне в кариерата.

Няколко месеца след смъртта на Сталин (5 март, 1953 г.) и снемане  курса на култа към личността, съветските архиви разкриват зловещи документи, които недвусмислено разкриват съпричастността на Берия  за извършването на множество репресии и политически убийства още  по времето на Втората световна война и след нея.

След встъпването в длъжност на Хрушчов, Берия е свален от власт, обвинен в шпионаж, държавна измяна и разправа с невинни граждани. Престъпленията му включват отговорността за екзекуцията на милиони хора или изпращането им в трудовите лагери ГУЛАГ Има достатъчно данни да се приеме, че е отговорен и за смъртта на Сталин. На 23 декември 1953 г. е осъден на смърт чрез разстрел. Присъдата е изпълнена същия ден. След смъртта му съветското правителство полага много грижи името и престъпните му дела да бъдат заличени и забравени.
Възходът и паденията на личността са пряко свързани с два порока: личните слабости и изборът на съветници, способни  да отключат или заключат тези слабости. При историческите личности по традиция се случва първото – отключването.

В случая със Сталин и Берия  се потвърждава доказаното през вековете правило – големите владетели неусетно са се превръщали в инструмент за реализация на личните амбиции на своите съветници. Тази тенденция е устойчива и до днес.

Зад всеки провалящ се политик, стои поне по един Берия.
Източник:http://mejdu-redovete.com/

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉