7:50
Младият войник с желание ги усвоява. Завършва успешно подготовката и е изпратен в 10-та гранична застава „Панама“ в м. Съботиново, в района на Малко Търново. Става отличен граничар, спечелва уважението и любовта на целия личен състав на заставата. Службата на българо-турската граница не е лека. През 8 часа, всекидневно и денонощно се дава наряд за обход на определения граничен участък. Граничарите се движат минимум по двама, като взаимно се подсигуряват. Наредено им е да не се появяват в открити участъци, защото в последно време са зачестили инцидентите, предизвикани от честите провокации на турските граничари.
На 6 юли 1955 г. Павел Евтимов е наряд със свой другар по служба. Патрулират в местността Лъките, край самата река Резовска (Резвая). Спазвайки нарежданията, избягват откритите участъци и се движат в гората. Пътеката им минава покрай реката, а мястото е стръмно и скалисто. В един момент забелязват крава, която се отправя към полосата. Двамата се съветват какво да направят, но другарят на Павел казва, че когато стигне до нея, тя сама ще се върне. Затова остават в гората и само я наблюдават. Тогава все още не са изградени телените заграждения по границата. Охраната на границата е изцяло жива. От едната страна на реката охраняваме ние, от другата турците.
За миг те забелязват дете, което се спуска към кравата – явно то е нейният пастир. В този миг от отсрещната страна се чува изстрел. Детето или не го е чуло, или не му е обърнало внимание, затова продължава да тича към кравата. Павел Евтимов инстинктивно се спуска към него, за да го вземе и отведе на безопасно място. Сграбчва го и тичешком се запътва обратно в гората. От отсрещният бряг, на метри от гората пак изсвистяват куршуми. Граничарят пада прострелян, а детето побягва.
Неговият другар го замъква до дърветата и вижда, че е ранен в гърба. Цялата му куртка вече е напоена с кръв, която продължава да тече. Превързва го, мята го на гръб и го понася през усойното място към заставата. На 600 метра югоизточно от нея, където е изнесен, се разбира, че той е мъртъв. Там му е издигнат паметник във формата на пирамида.
Погребват го с военни почести. Всеки боен разчет е започвал с неговото име, а граничарите са му отдавали почит. След смъртта му, контролно-следовата полоса (КСП) е изместена по на високо за да не сме лесна плячка на турците.
Името му става патрон на заставата, в която служи, а местността, където намира смъртта си, в негова памет е наречена Павлови лъки.
Негова паметна плоча е открита и в заставата. През 90-те години на миналия век тя е закрита, а паметната плоча разрушена. Състоянието на паметника е по-добро, макар че времето е оставило незаличими следи върху него.
Поклон пред паметта на всички граничари, загинали при изпълнение на служебния си дълг!
Източник:http://socbg.com/
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук