Не е ясно дали дъщерята на Тато е употребявала наркотика или се е съдържал в лекарство.
В кръвта на Людмила Живкова по време на аутопсията е открит морфин. Опиатът е бил в голямо количество и не е бил предписван заради здравословните й проблеми.
Това сензационно разкритие направи пред в. "168 часа" бившият шеф на ВМА и правителствена болница проф. Йовчо Топалов. Той е военен лекар с чин генерал от резерва.
"Съобщи ми го в разговор известният ни токсиколог д-р Никола Александров. Той беше в комисията, която проведе изследванията и аутопсията на Людмила Живкова. Александров ми каза така:
"Професоре, аз съм дал клетва да не казвам нищо, но помнете го и го кажете където трябва и когато трябва, че в кръвта на Людмила Живкова беше открит морфин"
Това знам - това казвам. Каза ми го в разговор на четири очи и затова не мога да го докажа. Но го знам с абсолютна сигуност.
Д-р Александров е един уважаван наш токсиколог, който работи много активно и написа много книги. Той беше лекувал и дъщерята на Желю Желев, която имаше някакви токсични проблеми, но там не знам точните неща и не искам да ги коментирам", каза проф. Топалов.
"Имаше нещо такова - призна, макар и неохотно пред "168 часа" самият проф. Никола Александров. Но аз съм токсиколог и затова не съм бил в екипа, който е правил аутопсията."
Проф. Александров е наследил на поста шеф на ВМА именно проф. Топалов. Освен това той е оглавявал масонска ложа и явно е човек, който умее да пази тайни.
"Допускам, че "тинктура давила" - давиловите капки, за които е известно, че Людмила Живкова вземаше в големи количества заради страданията си, може да е дала подобно отражение в кръвта ", каза той по въпроса за съдържанието на наркотичното вещество във вените на червената принцеса.
Автор Иван Бутовски-www.168chasa.bg
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив